Решение № 12825 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2014 г.

Решение № 12825 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рекламна агенция - Бултоп" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул. "Староселска" № 65, срещу решение № 327 от 17.01.2014 г. по адм. дело № 4530/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на съдебни разноски. Ответната страна - началникът на отдел в Дирекция "РПИБС" при Агенция "Пътна инфраструктура", не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Рекламна агенция - Бултоп" ЕООД срещу заповед № РД-11-1197 от 18.10.2012 г. на началник отдел в Дирекция "РПИБС" при Агенция "Пътна инфраструктура", с която е отнето разрешение № 2050 от 22.07.2008 г., издадено от изп. директор на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, разположено в обхвата на път II-99 "Бургас-Созопол-Царево", км. 17+865 - дясно, с площ 12 кв. м., собственост на оспорващото дружество. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 26, ал. 9, във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата (ЗП) за отнемане на издаденото разрешение от административния орган поради забавяне плащането на дължимите годишни такси и продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя за периода от първото тримесечие на 2011 г. до четвъртото тримесечие на 2012 г. Установено е, че преди да пристъпи към отнемане на разрешението административният орган е уведомил дружеството за неизплатените задължения, като му е указал да внесе дължимата сума в 14-дневен срок от получаване на съобщението, с предупреждение за последиците от неизпълнение, в т. ч. отнемане на разрешението. Налице са данни за преведени от жалбоподателя суми с основание такса за различни рекламни съоръжения (РС) в Бургас за периода 2010 г. - 2012 г. Сумите са внасяни наведнъж за всички РС в края на първото и средата на третото тримесечие на 2011 г. и средата на второто и края на третото тримесечие на 2012 г. Според съда от събраните доказателства, включително заключението на съдебно-счетоводната експертиза, не може да се установи отнасят ли се представените платежни нареждания за процесното РС, в каква част от сумата и за кой период, колко е платено за главница и колко - за лихва. Констатирано е, че жалбоподателят е плащал задълженията си просрочено, т. к. всички платежни документи са с дата след 10-то число на първия месец от текущото тримесечие. Наред с това, платените от дружеството суми са отнесени към погасяване на задълженията за най-стар период, след което частично - и за 2011 г. Мотивиран е извод, че за отнемане на разрешението в разглежданата хипотеза е достатъчно да е налице забавяне на плащането на дължимата такса, каквото в случая безспорно е установено, с оглед неспазването на срока за плащане, определен в чл. 23 на Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура". Съдът е преценил, че представените по преписката писмени доказателства и изслушаната експертиза обуславят наличие към момента на издаване на оспорваната заповед на законовите основания за отнемане на издаденото в полза на дружеството разрешение. В заключение решаващият съд е счел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Решението е правилно. Касационната проверка констатира липса на процесуални нарушения в съдебното производство. Противно на твърдението на жалбоподателя, недопускането на негово доказателствено искане не сочи на неизяснена фактическа обстановка, нито на нарушено право на защита на оспорващия. Правилно съдът е оставил същото без уважение, т. к. по делото са налице достатъчно и непротиворечиви доказателства, установяващи фактите от значение за спора. Обоснована е преценката му във фазата на съдебното дирене, че отговор на въпроса за начина на разпределянето на внесените с платежно нареждане от 28.03.2011 г. суми за задълженията за 2010 г. и 2011 г. се съдържа в неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Предвид изложеното липсва основание за допускане на искането, от една страна, а от друга - отхвърлянето му по никакъв начин не рефлектира върху постановения от съда резултат по съществото на спора и не променя крайния извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Поради това оплакването за извършени съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за правния спор факти, като въз основа на тяхната преценка съобразно приложимата правна уредба правилно е приел издаденият административен акт за законосъобразен. Специалното ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение е правнорегламентирана дейност под разрешителен режим, осъществявана при нормативно определени условия, за която законодателят, изхождайки от интересите на обществото и спецификата на дейността, е предвидил и заплащането на съответната държавна такса. Лицето, получило разрешение по чл. 18, ал. 1 ЗП е задължено при експлоатацията на рекламното съоръжение да изпълнява регламентирани условия с предимно технически характер за осигуряване на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения, както и да заплаща дължимите такси. Неизпълнението на задълженията на титуляра, предвидени в разрешението и неплащането на дължимите такси, по аргумент на чл. 26, ал. 9 и чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП, респ. чл. 7, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП/Наредбата), е въведено като основание за отнемане на разрешението. Въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд вярно е установил, че към момента на издаването на оспорената заповед е налице забавено плащане на дължимата такса за посочения в акта период, което не е опровергано от касатора пред настоящата инстанция. Извършването на частични забавени плащания се установява от заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Нарушението е съответно на установеното в разпоредбата на чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП правило, предвиждащо при забавено плащане на дължимите годишни такси и продължаващо ползване на пътя, издаденото разрешение да се отнема. Размерът на таксите за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и обслужващите зони е определен в чл. 22, ал. 4 на Тарифата за таксите, като съгласно изискването на чл. 23, същите се изплащат на равни тримесечни вноски до 10-то число на текущото тримесечие. В конкретния случай "Рекламна агенция - Бултоп" ЕООД, като титуляр на разрешение № 2050/2008 г. не е изпълнило задълженията си за заплащане на дължимата такса за периода от първото тримесечие на 2011 г. до четвъртото тримесечие на 2012 г. в срок, като същевременно към датата на издаване на заповедта е продължило извършването на специалното ползване на пътя, т. е. налице са и двете предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП за отнемане на разрешението на дружеството. Предвид това, обоснован от фактическа и правна страна е изводът на решаващия съд, че е налице хипотезата на чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП, при която административният орган следва да отнеме издаденото на жалбоподателя разрешение. Разпоредбите на чл. 26, ал. 9 с. з. и чл. 7 НСПП също предвиждат, че разрешенията се отнемат при неспазване на условията, визирани в тях. В този контекст, правилно е прието, че неплащането на дължимата такса е предпоставка за отнемане на разрешението, което обосновава прилагането на чл. 26, ал. 9 ЗП. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че след като оспореният административен акт е издаден на основание чл. 26, ал. 9, във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП, е налице противоречие в регламентираните основания за отнемане на разрешението и несъответствие между фактическото основание на нарушението и правната му квалификация. Цитираните материалноправни разпоредби не си противоречат, а са в отношение на обща към специална норма, т. к. неплащането на изискуемата такса в срок представлява и нарушение на условие в разрешението (т. 9, т. 10 и т. 11). Забавеното плащане на дължимата такса е въведено като отделно, самостоятелно основание за отнемане на разрешението - чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП и същевременно се субсумира под общата хипотеза на чл. 26, ал. 9 с. з. В случая установеното фактическо основание осъществява едновременно съставите на чл. 26, ал. 9 и чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП, поради което въведеното в административния акт правно основание за постановяване на мярката е законосъобразно и изцяло съответства на фактическото такова. Противно на доводите на жалбоподателя е изпълнена и втората кумулативна предпоставка за прекратяване действието на разрешението - продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя към момента на издаване на заповедта. Такова е налице и за последното тримесечие на 2012 г., т. к. срокът за внасяне на текущата вноска е изтекъл на 10.10.2012 г., а отнемането е постановено на 18.10.2012 г. Следва да се посочи, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за прекратяване експлоатацията на рекламните съоръжения, съгласно т. 8 от разрешението. Неотносимо към въпроса за законосъобразността на акта е оплакването на дружеството, че в нарушение на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД органът е разпределял постъпващи частични плащания за погасяване на предходни задължения, без значение дали платецът е посочил за кой период, коя вноска, по коя годишна такса внася. В случая е безспорно установено, че към датата на издаване на заповедта е налице забавено плащане на дължимата такса за процесните периоди, което е достатъчно основание за отнемане на разрешението за специално ползване на пътя. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение