Решение № 14575 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2012 г.

Решение № 14575 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Вълев Димитров чрез неговия пълномощник - адв. Русева от ЯАК, срещу решение № 7027/18.05.2012 г. по административно дело № 10472/2011 г. на Върховен административен съд, трето отделение. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния, процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и иска обявяване на нищожност на административния акт. Ответникът по касационната жалба - министърът на околната среда и водите, чрез своите процесуални представители оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора за обявяване нищожността на решение № 225-Н0-И0-А0-2008 г. от 24.04.2008 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 120 от ЗООС (ред. преди ДВ, бр. 42/2011 г.) и чл. 16, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (отм., ДВ, бр. 80 от 9.10.2009 г.) (НУРИКР), с което е издадено по искане на община Ямбол, в качеството й на оператор по см. на § 1, т. 43 (ред. преди ДВ, бр. 103/09 г.), "Комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа", съгласно условията на разрешително № 225-Н0/2008 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с административното решение е удовлетворено подаденото на 03.08.2007 г. (л. 82) от община Ямбол заявление по чл. 8 от НУРИКР за изграждане на депо за неопасни отпадъци по см. на т. 5.4 от Пр. № 4 към ЗООС, състоящо се от две отделни клетки, имащи общ годишен капацитет от 30 537 тона, и общ проектен капацитет на депото от 396 957 тона при 78 т/ден за клетка № 1 и 93 т/ден за клетка № 2. Заявената площадка на депото е ситуирана в имоти, собственост на община Ямбол, попадащи в землищата на селата Хаджи Димитрово и Дражево. Според съда независимо от промяната в наименованието на инсталацията "Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа" или заявеното наименование "Депо за ТБО гр. Ямбол", административният орган е провел производството и се е произнесъл съобразно заявените проектни параметри на инсталацията. Заявените дневен, годишен и общ капацитет на депото са приети от органа и включени като условие за функционирането му съгласно Условие № 4. Никъде в условията, изпълващи по съдържание издаденото разрешително, не се съдържа изискване или се вменява задължение към оператора на депото да приема за депониране отпадъци, отговарящи на класа на депото по чл. 11 от НУРИКР, образувани на територията на общините Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа. Такова изискване по никакъв начин не произтича и от наименование на съответната инсталация. Същественото в случая е, че е налице разрешение за изграждане на депо, позволяващо депониране на неопасни отпадъци. Произходът на депонирания отпадък е без значение, доколкото оператора/собственика на инсталацията, изпълнявайки условията на разрешителното, е в правото си да приеме или не, даден отпадък. В тази връзка, съдът е счел за неоснователни доводите и възраженията на жалбоподателя за превратно упражняване на власт от страна на МОСВ, довело до промяна в обхвата и адресата на процесното разрешително спрямо заявлението на община Ямбол е несъстоятелно. Според съда по силата на решение № 225-Н0-И0-А0-2008 г. от 24.04.2008 г. на министъра на околната среда и водите, единствено община Ямбол, в качеството си на оператор, е в правото си да изгради процесното депо, като такова право не възниква за общините Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа. Също така, по силата на административното решение се позволява депониране на количества отпадък, имащ определените от органа качествени характеристики, без това да е обвързано с произход и място на образуване на отпадъка. Предвид изложените в решението обстоятелства съдът е стигнал до извод, че оспорваният административен акт е валиден, като издаден по силата на чл. 120 от ЗООС (ред. преди ДВ, бр. 42/2011 г.) от компетентен административен орган, при спазване на изискуемата от закона форма по чл. 13, ал. 1 във вр. с Пр. № 5 от НУРИКР и без да са налице особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила или приложимия материален закон, които по своето значение изключват възможността за произнасянето от страна на органа. Тричленният състав е счел, че доводите относно преценката на органа за годност на площадката на депото, устройственият й статут и спазването на параметрите на хигиенно-защитната зона при проектиране и изграждане на инсталацията и са относими към законосъобразността на акта, изключващи съмнение за валидността му, поради което не ги е обсъдил в своето решение, доколкото същото има за предмет на доказване единствено действителността на акта. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е преценил всички относими доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Правилно съдът е обсъдил единствено доводите на жалбоподателя за нищожност на акта, доколкото жалбата е просрочена, предвид разпоредбата на чл. 127, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗООС. Така обсъдените доказателства подкрепят фактическите констатации, направени от съда. Спрямо тях съдът правилно е приложил материалния закон, поради което решението е правилно при следните съображения: Съгласно доктрината и константната съдебна практика нищожният административен акт не поражда целените от автора му правни последици. Нищожният акт не може да бъде годна правна основа на друг акт. Тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици, няма нужда да се отменя; достатъчно е само да се обяви, прогласи неговата нищожността и това решение има декларативно, а не конститутивно действие. За да е нищожен един административен акт, той трябва да страда от изключително тежък или съществен порок, водещ до такива радикални нарушения на законността, които да не могат да бъдат премирани дори и с временно и неокончателно действие на акта. В тази връзка нищожен административен акт може да бъде акт, издаден от некомпетентен орган или акт, издаден при материална незаконосъобразност, до степен да е лишен изцяло от законова опора - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, или е издаден при толкова сериозно противоречие с материално- правни норми, че правните последици от акта са нетърпими от правовия ред. В административното право е общоприето, че нищожни са тези административни актове, които поради основни и тежки недостатъци се дисквалифицират като несъществуващи административни и юридически актове. Всеки отделен случай изисква самостоятелна преценка на действителността на административния акт, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат. Основанията за обявяване нищожност на административния акт са: нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. според спецификата на случая. Настоящият съд не намира твърдените в жалбата основания за прогласяване на нищожност на атакувания административен акт. Оспореният административен акт е издаден от компетентен по материя, степен и място административен орган съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗООС /в редакцията му от ДВ, бр. 77 от 2005 г./ При постановяване на обжалвания акт не се установява съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, нито пък тежко нарушение на материалноправните норми, представляващо такава висока степен и тежест, което да обоснове недействителност на акта в хипотезата на нищожност. Правилен е изводът на тричленния състав, че административният акт е действителен, тъй като неговите пороци не са от такъв характер и от такава значимост, че да доведат до неговата нищожност. Настоящата инстанция споделя и становището на съда, че доводите на жалбоподателя относно преценката на органа за годност на площадката на депото, устройственият й статут /липсата на ПУП/ и спазването на параметрите на хигиенно-защитната зона при проектиране и изграждане на инсталацията са относими и имат значение единствено за законосъобразността на акта, но не и за неговата действителност. Дори да са налице твърдяните от касатора нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, подробно описани в жалбата, то същите не биха могли да опорочат обжалвания акт до степен на нищожност, а биха били единствено основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Цитираното от прокурора решение № 12471/19.11.2008 г. на ВАС по адм. дело № 11969/2008 г. е неотносимо към конкретния случай, доколкото решението на министъра на околната среда и водите за издаване на комплексно разрешително за регионално депо за неопасни отпадъци, е отменено като незаконосъобразна, а не е обявено за нищожно /каквото е искането на касатора по настоящото дело/. Предвид изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно - постановено в съответствие с материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и обосновано и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Втора колегия