Решение № 59 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 195/2017 г.

Решение № 59 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 195/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 24.10.2016 г. на А. С. В. на влязлото в сила решение от 08.07.2016 г. по гр. д. № 53701/2015 г. на РС София на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът С. Е. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: С атакуваното решение е уважен предявения на основание чл. 422 ГПК иск, като е признато за установено, че А. С. дължи на С. Е. сумата 500 лева по договор за правна помощ. Съдът е приел, че в своята съвкупност представените по делото писмени доказателства обосновават извод страните да са обвързани от договор за поръчка с твърдяното от ищеца съдържание, доколкото установяват съществените му елементи, а именно ищецът по поръчка на ответника да е поел задължение да осъществява процесуално представителство и защита на ответника по адм. д. № 4925/2014 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, като ответникът се е задължил да му изплати възнаграждение в размер на 500 лв. Счел е за неоснователни твърденията му за некачествено изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по сключения договор за правна защита, като в тази връзка се претендира, че същия няма право на възнаграждение. Посочено е, че договорът за правна помощ е специален вид договор за поръчка, за който са налице специални правила, регламентирани в Закона за адвокатурата (ЗА) и единствената допусната от закона хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл. 35, ал. 4 от ЗА, когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи. ЗА като специален закон, не предвижда никакви други имуществени последици свързани с намаляване или връщане на възнаграждението, при различните форми на пълно или частично некачествено изпълнение на задълженията на адвокатите, каквото не се и констатира в конкретния случай. Прието е, че молителят не твърди, нито доказва да е погасил задължението си чрез плащане, поради което съдът е приел предявеният иск за изцяло основателен, а като законна последица от уважаване на иска, ответникът е осъден осъден да заплати и законната лихва от 12.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Молителят А. С. поддържа, че е налице основание по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като нито е участвувал в производството по делото, нито е бил надлежно представляван от особения си представител. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, но същата е неоснователна. В чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се визират три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез повереник по делото поради грубо нарушение от страна на решаващия съд на съдопроизводствените правила, а именно когато страната е била лишена от възможността да участва по делото, или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особено непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. С решението, чиято отмяна се иска, правото на участие на А. С. не е нарушено. Правото на ефективна процесуална защита е гарантирана от разпоредбите на Гражданско-процесуалния кодекс, визиращи установена процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание, надлежно връчване на съдебните книжа, личното или чрез пълномощник участие в съдебно заседание и в хода на съдебното производството по повод осъществяване правото на защита на спорни субективни материални права. Установените по делото данни сочат, че А. С., ответник в производството, поскал е предоставяне на правна помощ и районният съд е уважил молбата му, поради което е бил надлежно представляван от адв. Г. П. - САК и на нея е съобщено решението на 01.08.2016 г. Самия молител е уведомен и лично за решението на 17.10.2016 г. В производството по делото съдилищата не са нарушили което и да било процесуално правило, обезпечаващо възможността на ищеца по делото да участва в процеса. В тази връзка оплакването на молителите за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се подкрепя с позоваването на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване да е било осуетено упражняването на правото на участие и защита по делото. Възможността за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и опущения, допуснати в хода на производството по делото. Предвид изложените съображения, съдът