Решение № 395 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3140/2013 г.

Решение № 395 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3140/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП) и от ЕТ "ВИМ Славчо Захов", с адрес за кореспонденция гр. София, ж. к. Младост 4, бл. 4, вх. А, ет. 3, ЕИК 121128538 против решение № 90/04.01.2013 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 6647 по описа за 2011 г. на този съд. Касаторът Д "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № 01-1006973/03.02.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП град София, в частта, потвърдена с Решение № 1003/13.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София, и с която е отказал правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 053,40 лв. по фактури № № 27/05.10.2007 г. и 30/15.10.2007 г., издадени от "Интерфинанс ВВ" ЕООД и са определени задължения по ДДС в размер 3 053.40 лв. главница и 1211.92 лв. лихва за забава. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. ЕТ "ВИМ Славчо Захов" обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА. Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяната на решението в тази част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното. Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество, и двете са неоснователни. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 01-1006973/03.02.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП град София, в частта, потвърдена с Решение № 1003/13.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП -София. В мотивите си съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт се явява незаконосъобразен в частта, досежно 2 бр. фактури № 27/05.10.2007 г. и № 30/15.10.2007 г. с предмет на доставка - договор за СМР, по фактури издадени от "Илиада М" ЕООД преименувана "Интерфинанс ВВ" ЕООД, тъй като за този период е извършена ревизия на дружеството, която не е констатирала основания за корекция на данъчната основа, поради което следва да се приеме, че доставките по тези две фактури са реални и ревизиращият орган неправилно е отказал правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 053,40 лв. Според първостепенния съд правилно е отказано правото на данъчен кредит по останалите фактури издадени от доставчиците "Илиада М" ЕООД преименувана "Интерфинанс ВВ" ЕООД, "Леприкорн" ЕООД, "Технолоджис груп" ЕООД, "Микс 2003 Комерс" ООД. Прието е, че в доказателствена тежест на жалбоподателя като ревизирано лице, твърдящо положителния факт на възникнало право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на доставката по фактурите, действителното й изпълнение, приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е направено от жалбоподателя, вследствие на което е приел липсата на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. По касационната жалба на Дирекция "ОДОП - гр. София против отменителната част от решението. Жалбата е неоснователна. Съдът е мотивирал извода си за основателност на жалбата по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по 2 бр. фактури № 27/05.10.2007 г. и № 30/15.10.2007 г. с предмет на доставка - договор за СМР, по фактури издадени от "Илиада М" ЕООД преименувана "Интерфинанс ВВ" ЕООД. За да достигне до този извод, съдът е анализирал издадения РА от 21.07.2011 г. на прекия доставчик "ВИМ - Сл. Захов" ЕТ съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС, според който на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС ревизията е отказала право на ДК в размер на 3053,40 лв. за процесния данъчен период 01.10.2007 г. - 31.10.2007 г. За осъществените доставки при ревизията не са констатирани основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и начисления данък. Този правно значим факт правилно е преценен, като основание издадените от "Интерфинанс ВВ" ЕООД, фактури да се считат действително извършени, без да се налага коригиране на данъчните задължения само за конкретния период. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила в тази част. По жалбата на "ЕТ "ВИМ Славчо Захов" против отхвърлителната част на решението. Оплакванията, свързани с тази жалба са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по фактури издадени от доставчиците "Интерфинанс ВВ" ЕООД, "Леприкорн" ЕООД, "Технолоджис груп" ЕООД, "Микс 2003 Комерс" ООД. От събраните в хода на делото доказателства и във връзка с оплакванията на ревизираното дружество, първостепенният съд е изложил правни изводи за материалната законосъобразност на акта в тази част. Непризнаването на право на данъчен кредит по фактурите на посоченият по - горе доставчици не е поради незачитане на обстоятелствата, описани в касационната жалба на ЕТ "ВИМ Славчо Захов", а поради липса на данъчно събитие по всяка една фактурите. В тази насока съдът е направил коректен анализ на всяка една от фактурите, съобразил е всички относими обстоятелства, като към тези му изводи няма направени никакви оплаквания от касатора. Първоинстанционният съд е формулирал правилни изводи въз основа на събраните доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на оспорваната част от първоинстанционното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е приел, че по делото не са налице категорични доказателства, установяващи реалното извършване на доставките по процесните фактури. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и счита, че не следва да бъдат преповтаряни. Съдът се е произнесъл в няколко пункта по делото, с подробни мотиви, като е разгледал доставките от "Интерфинанс ВВ" ЕООД, "Леприкорн" ЕООД, "Технолоджис груп" ЕООД, "Микс 2003 Комерс" ООД. За всеки от доставчиците са проследени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ДЗЛ. Анализирани са предпоставките за отказа, да се признае право на приспадане на данъчен кредит, като са обсъдени и представените приемо-предавателни протоколи. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Реалното извършване на облагаема доставка е основно законово изискване за възникване правото на данъчен кредит, съдържащо се в понятието за данъчен кредит. В конкретния казус поради непредставянето на доказателства за реалност на доставките, не е налице възникнало данъчно събитие. Тъй като процесните фактури обективират неправомерно начислен данък, на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит. Разноски: С оглед изхода на делото разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,