Решение № 2254 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 303/2013 г.

Решение № 2254 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 303/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефан Минков Богданов против решение № 2427 от 6.11.2012 г. по адм. дело № 2455/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Богданов против разпореждане № 136/11.06.2012 г., издадено от служител на Районна служба пожарна безопасност и защита на населението (РСПБЗН) - гр. Карлово. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което разпореждането на административния орган да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Пловдив е законосъобразно. Правилно съдът приема, че разпореждане № 136/2012 г., издадено от служител на РСПБЗН - Карлово, с което на жалбоподателя Богданов са дадени предписания да почисти територията на обект, представляващ жилищна сграда с двор на ул. "Т. Павлов" № 5, гр. Сопот от горими материали и да спазва минималните разстояния за съхранение на такива материали до съседните сгради съгласно табл. 45 към чл. 497, ал. 1 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, както и изискванията на чл. 16, ал. 1 и чл. 20, т. 3 от Наредба № Iз-2377 от 24.10.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 91б, т. 1 и т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) органите по пожарна безопасност, какъвто в случая е служителят на РСПБЗН - Карлово, издал разпореждането, извършват проверки за спазване правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обекти и издават писмени разпореждания за изпълнение на тези правила на държавните органи, гражданите и юридическите лица. При издаване на разпореждането са спазени и изискванията за форма - актът е в писмена форма и в него са посочени наименование на органа, който го издава, адресат, правното и фактическото основание за постановяването му, конкретни задължения на адресата, ред за обжалване и е подписан от издателя. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че са осъществени и материалноправните предпоставки за издаване на разпореждането. Същото е постановено след като при проверка е установено, че жалбоподателят съхранява в двора си леснозапалими отпадъци от хартия, текстил, пластмаса, каучук и др. и дърва за горене, в непосредствена близост и на разстояние по-малко от нормативно установеното до жилищна сграда и стопанска постройка, изградени в съседния имот. При тези данни аргументирано е преценено, че от страна на жалбоподателя са осъществени нарушения на изискванията на чл. 16, ал. 1 от Наредба № Iз-2377/2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, според които свободната дворна площ в обектите се поддържа чиста от горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци, както и на чл. 20, т. 3 от същия нормативен акт, който забранява по време на експлоатация в обекта да се складират материали, оборудване, отпадъчен амбалаж на разстояние, по-малко от нормативно изискващото се съгласно Наредба № Iз-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Правилно е и заключението, че в нарушение на т. 2 и т. 3 от табл. 45 към чл. 497 от Наредба № I з-1971/2009 г. складираните в двора на жалбоподателя дърва за горене и отпадъци от различен произход се съхраняват в близост до съседни жилищни и стопански постройки, на разстояние по-малко от предвиденото в нормативния акт, съответно от 6 м, 8 м, 10 м и 15 м съобразно вида на материалите и отпадъците. С оглед обстоятелството, че в обекта на жалбоподателя са складирани горими материали и леснозапалими отпадъци в отклонения от изискванията за пожарна безопасност, правилно е преценено, че на жалбоподателя следва да бъдат дадени предписания да отстрани допуснатите нарушения. Ето защо като приема, че издаденото разпореждане е законосъобразно и отхвърля жалбата против административния акт, съставът на административния съд постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Възраженията на касатора, свързани с недостатъчната площ на имота и обстоятелството, че е собственик, са неоснователни. Изискванията за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите са нормативно определени и не са свързани с големината и собствеността върху имота. В тази насока са разпоредбите на чл. 2 и чл. 5, т. 15 от Наредба № Iз-2377/2011 г., според които правилата за пожарна безопасност се прилагат за всички обекти, независимо от вида собственост и собствениците на обектите носят отговорност за спазване на техническите решения и изисквания за пожаробезопасна експлоатация на обекта съгласно Наредба № Iз-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е законосъобразно и не е налице посоченото в чл. 209, т. 3 от АПК основание за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,