Решение № 4241 от 20.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Маринов срещу Решение 2902/28.04.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 4934/2021 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на Р. Маринов срещу Решение рег. 328605-36/19.04.2021 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) при Министерството на вътрешните работи (МВР). Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че на практика решаващият съд е приел, че единствено отмяната на наложените административни наказания е предпоставка за заличаване на личните данни, съдържащи се в АУАН и НП, което счита за неправилно. Сочи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба I-157/2002). Оспорва и изводите на съда, че съхраняването на личните данни, свързани с нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е в обществен интерес. Сочи и, че неправилно съдът е допълнил фактическите и правни основания на обжалвания отказ. Моли решението в обжалваната му част да се отмени и се постанови ново, с което спорът се реши по същество. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Соколов. Ответникът по касация Директорът на Главна дирекция Национална полиция оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли решението да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Петров. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол пред АССГ е било Решение рег. 328605-36/19.04.2021 г. издадено от директора на ГДНП, с което на основание чл. 11, т. 5 от Инструкция 8121з-1122 от 12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в Министерството на вътрешните работи (Инструкция 8121з-1122 от 12.09.2015 г.) (отм.), Заповед 8121з-1111/08.10.2019 г. на МВР във връзка с чл. 26, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 42, ал. 1 и ал. 4, чл. 43, чл. 45, ал. 1, чл. 49 и чл. 56, ал. 2 ЗЗЛД е: І. Разрешено изтриване и заличаване на лични данни на Р. Маринов, обработвани в информационните фондове на МВР и въведени като девет броя актове за установяване на административни нарушения (АУАН) и издадените въз основа на тях наказателни постановления (НП) подробно изброени в точка І, подточки от 1 до 9 на решението; ІІ. Отказано изтриване и заличаване на личните данни на Р. Маринов, обработвани в информационните фондове на МВР и въведени като тридесет и четири броя АУАН и издадените въз основа на тях НП подробно изброени в точка ІІ, подточки от 1 до 34 на решението. Пред АССГ решението на директора на ГДНП е обжалвано, в частта, в която е отказано изтриване и заличаване на личните данни на Р. Маринов, обработвани и съхранявани в информационните фондове на МВР. С обжалваното Решение 2902/28.04.2022 г. постановено по адм. дело 4934/2021 г. решаващият съд е отменил Решение рег. 328605-36/19.04.2021 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция при МВР в частта по т. II, подточки 20 и 26, с които е отказано изтриването и заличаването на лични данни на Р. Маринов, обработвани в информационните фондове на МВР; отхвърлил жалбата на Р. Маринов срещу Решение рег. 328605-36/19.04.2021 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция при МВР в останалата част. Пред настоящата инстанция Решение 2902/28.04.2022 г. постановено по адм. дело 4934/2021 г. се обжалва само в частта, в която е отхвърлена жалбата. В останалата част решението на АССГ е влязло в сила. За да постанови решението в обжалваната му част, АССГ от фактическа страна, е установил, че административното производство е започнало по заявление с рег. 328605-26/21.02.2020 г. по описа на ГДНП, с което Р. Маринов е поискал заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР. С Решение 328605-60/29.05.2020 г. на директора на ГДНП е отказано заличаване на лични данни (АУАН и НП) на заявителя по неговото заявление. Това решение е отменено с Решение 7532/23.12.2020 г., постановено по адм. дело 4610/2020 г. на АССГ, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Предвид това е издадено и процесното решение. Като мотив на отказа за изтриване и заличаване на личните данни на Р. Маринов, обработвани в информационните фондове на МВР, и въведени като тридесет и четири броя АУАН и издадените въз основа на тях НП, решаващият съд е установил, че административният орган е посочил едно и също основание - че тази информация е необходима при издаването на удостоверение за дисциплината на водача, съгласно чл. 30, ал. 2 и чл. 31, ал. 2, т. 1 от Наредба I-157/2002 г. Отразено е също, че на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД тази информация е необходимо да се съхранява с оглед на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, както и за предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. За част от АУАН и НП е посочено, че запазването на информация в автоматизираната информационна система за управление на административно наказателната дейност (АИС АНД) на съответния АУАН и НП е необходимо, тъй като глобата по него към момента не е заплатена и при евентуално заплащане няма как системата да направи обвързване на плащането с документа. Установено е, че част от АУАН и НП са унищожени след изтичането на 5-годишния срок за тяхното съхранение. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - директорът на ГДНП, при законосъобразно делегиране на пълномощия със Заповед 8121з-1111/08.10.2019 г. Приел е, че актът е издаден в предписаната от закона писмена форма, не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на личните данни на Р. Маринов обработвани в информационните фондове на МВР, за които е отказано изтриване и заличаване, е приел, че решението съответства на материалния закон. В тази връзка е изложил съображения, че единствено изтичането на срока за обработване на данните, визиран в чл. 30, ал. 2 от Наредба I-157/2002 г., който не е давностният срок по чл. 82 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е повод хартиеният носител на съответното наказание да бъде унищожен. Посочил е, че изтичането на давностния срок за изпълнение на административно наказание глоба не е основание за заличаване на информацията от масивите на Пътна полиция в АИС АНД, тъй като целите на отчетността на водачите на МПС, наложените им наказания и точките за извършваните от тях нарушения, съобразно разпоредбата на чл. 27 от Наредба I-157/2002 г., са други - те характеризират поведението на водача и се вземат предвид при определяне на всяко следващо извършено нарушение. Посочил е още, че чл. 31 от Наредба I-157/2002 г., макар и да не е посочен от органа, не дава възможност личните данни на жалбоподателя, свързани с наложените му наказания, във връзка с издадените АУАН и НП, да бъдат изтрити. Изтичането на давността за изпълнение на наложеното наказание глоба, не задължава органа да заличи наложеното с НП, фиш или електронен фиш наказание. Приел е, че е в обществен интерес съхраняването на личните данни, свързани с нарушения на ЗДвП, по които макар и да е изтекла давност за принудителното им събиране, не са заплатени дължимите глоби. За неоснователно е приел възражението на жалбоподателя, че административният орган не е приложил законосъобразно разпоредбата на съображение 69 от Преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679 или ОРДЗ, тъй като административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба I-157/2002 г. Приел е, че тъй като административното наказание, макар и да не представлява престъпление, представлява заплаха за обществения ред и обработването на лични данни, свързани с извършени административни нарушения по ЗДвП, законосъобразно е било предмет на разглеждане по Глава осма на ЗЗЛД. Разглеждането на заявлението по този ред, а не по реда на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, не е нарушило правата на жалбоподателя. Предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 5 от Наредба I-157/2002 е извел извод, че единствено отмяната на наложените административни наказания е предпоставка за заличаване на личните данни, съдържащи се в АУАН и НП. Приел е, че е без значение дали АУАН и НП са връчени на жалбоподателя, тъй като това не променяло факта на тяхното издаване и налагането на съответното наказание. Унищожаването на НП и АУАН поради изтичането на петгодишния срок по чл. 30, ал. 2 от Наредба I-157/2002 г. също е прието, че не е основание за заличаване на личните данни по повод тяхното издаване, тъй като единственият годен източник на информация за тях остава АИС АНД. Решението е неправилно по следните съображения. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал. Правилни са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Неправилно съдът е приел, че решението на директора на ГДНП, в частта му, в която е отказано изтриване и заличаване на лични данни на Р. Маринов, обработвани в информационните фондове на МВР, е издадено без допуснати съществени нарушения на администартивнопроизводствените правила и съответства на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че тъй като административното наказание, макар и да не представлява престъпление, представлява заплаха за обществения ред и обработването на лични данни, свързани с извършени административни нарушения по ЗДвП, законосъобразно е било предмет на разглеждане по Глава осма на ЗЗЛД. Глава осма от ЗЗЛД озаглавена Правилата за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване регламентира обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, вкл. предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност. На основание чл. 2, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679, то е изключено от материалния обхват на ОРЗД. Аргумент в тази насока е посоченото в Решение на Съда (голям състав) от 22 юни 2021 година по дело C-439/19 относно материалното приложение на ОРЗД. По отношение на личните данни, свързани с нарушения, Регламент (ЕС) 2016/679 не уточнява какъв е видът на тези нарушения. Съгласно чл. 10 от Регламент (ЕС) 2016/679 обработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения или със свързаните с тях мерки за сигурност, въз основа на член 6, параграф 1, се извършва само под контрола на официален орган или когато обработването е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, в което са предвидени подходящи гаранции за правата и свободите на субектите на данни. Пълен регистър на присъдите по наказателни дела се поддържа само под контрола на официален орган. Теорията приема, че нарушенията визирани от чл. 10 на Регламент (ЕС) 2016/679 обхващат и административните нарушения. Свързаните с тях данни могат да бъдат както в производствата по установяване и налагане на санкции за такива нарушения, така и във връзка с изпълнение на наложените наказания. Обработването на личните данни в тези случай попада в приложното поле на Регламент (ЕС) 2016/679. Такъв извод се извежда и от посоченото по-горе Решение на Съда (голям състав) от 22 юни 2021 година по дело C-439/19. Издадените АУАН и НП безспорно са актове издадени за извършени административни нарушения, в конкретния случай за извършени нарушения по ЗДвП. Данните съдържащи се в АУАН и НП, чието заличаване е поискано, са лични данни по смисъла на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Операциите с тези лични данни, извършвани от структурите на МВР данните са част от регистър АИС АНД, е обработване по смисъла на чл. 4, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. След като е приложим редът по Регламент (ЕС) 2016/679 неправилно административният орган е разгледал заявлението на г-н Маринов по реда на Глава осма ЗЗЛД. Следва да се отбележи, че в чл. 46 от ЗЗЛД е предвидено, че трябва да е определен срок за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им. Така че органът приемайки, че е приложим редът по Глава осма от ЗЗЛД, не е изпълнил изискването на чл. 46 ЗЗЛД. Със Заявление с рег. 328605-26/21.02.2020 г. по описа на ГДНП, Р. Маринов е поискал заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР и въведени като тридесет и четири броя АУАН и издадените въз основа на тях НП. Съгласно чл. 37б ЗЗЛД субектът на данни упражнява правата по чл. 15 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Със заявлението си Р. Маринов е поискал да упражни правото си по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679. Сезиран с такова искане администраторът на лични данни, какъвто се явява ответникът, предвид представената по делото Заповед 8121з-1111/08.10.2019 г., е длъжен да се произнесе в разумен срок. Съгласно чл. 37а, ал. 1 ЗЗЛД администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: 1. националната сигурност; 2. отбраната; 3. обществения ред и сигурност; 4. предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; 5. други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; 6. защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; 7. предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; 8. защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; 9. изпълнението по гражданскоправни искове. Органът, в решението си не се е позовал на никое от тези разпоредби, за да обоснове неуважаване на искането на субекта на данни по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, а е длъжен да стори това, за да обоснове отказа си. Не е обосновано и някое от основанията по чл. 17, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 г., за да се откаже уважаване на искането. В съображение 69 от Преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679 е посочено, че когато личните данни биха могли да се обработват законно, тъй като обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официално правомощие, предоставено на администратора, или по съображения, свързани със законните интереси на администратора или на трета страна, всеки субект на данни следва все пак да има право на възражение срещу обработването на лични данни, свързани с неговото конкретно положение. Администраторът следва да докаже, че неговите неоспорими законни интереси имат преимущество пред интересите или основните права и свободи на субекта на данни. В случая администраторът, в издадения акт не е обосновал, че неговите неоспорими законни интереси (или обществения интерес) имат преимущество пред интересите или основните права и свободи на субекта на данни. Видно от посоченото в мотивите на оспорвания акт органът е посочил три основания за отказа да уважи искането. Посоченото основание - чл. 42 от ЗЗЛД е неприложимо, по изложените по-горе съображения. Разпоредбата на чл. 42 ЗЗЛД не би могла да е основание за отказа, доколкото тя посочва кога се прилагат правилата на Глава осма ЗЗЛД. Посоченото от органа основание, че тази информация е необходима при издаването на удостоверение за дисциплината на водача, съгласно чл. 30, ал. 2 и чл. 31, ал. 2, т. 1 от Наредба I-157/2002 г. не обосновава, защо е отказано уважаване на искането за изтриване на лични данни, и защо е налице законен интерес на администратора, който стои над интересите на субекта на данни, поради което се може да се уважи искането по чл. 17 на субекта на данни. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба I-157/2002 г. наказателните постановления, решенията, присъдите и заповедите се подреждат по реда на завеждането им в отделни папки и се съхраняват до изпълнението на наложеното наказание или приложената мярка не по-малко от 5 години. Разпоредбата не обосновава, защо е отказано исканото заличаване на лични данни, при положение, че се въвежда срок за съхраняване на посочените в разпоредбата актове. Съдът е посочил, че изтичането на срока за обработване на данните визиран в чл. 30, ал. 2 от Наредба I-157/2002 г., е повод хартиеният носител на съответното наказание да бъде унищожен. Видно е, че субектът на данни е поискал изтриването на информация в информационните фондове на МВР, въведена в АУАН и НП, които са издадени преди повече от 5 години от датата на подаване на искането. Установено е по делото, че част от тези АУАН и НП са унищожени. Кое налага съхраняването на данни за тях в АИС АНД не е обосновано от органа. Не е посочена законова разпоредба, която да изисква съхраняването на тази информация и защо тя е необходима. Съгласно чл. 31, ал. 2, т. 1 от Наредба I-157/2002 г. срещу заплащане на такса в размер, определен от Министерския съвет, се предоставя информация от звеното Пътна полиция при СДВР или ОДМВР по постоянен адрес на водача по заявление на водачите на МПС за собствените им данни - приложение 4. Разпоредбата също не обосновава, защо е отказано исканото заличаване на лични данни. Субектът на данни е поискал заличаването на информация, която касае лично него. Посоченото от органа основание, че запазването на информация в АИС АНД на съответния АУАН и НП е необходимо, тъй като глобата по него към момента не е заплатена и при евентуално заплащане няма как системата да направи обвързване на плащането с документа не сочи нормативния акт, от който се извежда това основание. Основателно в касационната жалба се сочи, че съдът е мотивирал административния акт. Задължение на администратора на лични данни е да посочи мотивирано, защо и на какво основание отказва уважаване на правото на субекта на данни по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, а задължението на съда е да провери тези доводи. Необходимостта от съхраняване на данни за издадените АУАН и НП следва да е обоснована от администратора, като се посочи основанието за законосъобразното им обработване, съобразно изискванията на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. За всеки АУАН следва да е посочено издаденото въз основа на него НП, за всяко издадено НП следва да е посочено дали и кога е влязло в сила и кое налага съхраняването на лични данни в АИС АНД. Съответно за НП, които не са влезли в сила, каква е причината за това и кое налага съхраняването на данни за тях в АИС АНД. Съответно за АУАН и НП, които са унищожени, кое налага съхраняването на данни за тях в АИС АНД. При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените съображения обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна. Обжалваният акт на директора на ГДНП, като постановен в нарушение на материалния закон, ще следва да се отмени и преписката се изпрати на органа за ново произнасяне по подаденото от Р. Маринов заявление с рег. 328605-26/21.02. 2020 г. по описа на ГДНП, с което е поискал заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР. С оглед изхода на спора претенцията за разноски на касатора се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 870 лв., съгласно представените доказателства за извършените разноски и списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение