Решение № 383 от 19.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1069/2013 г.

Решение № 383 от 19.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1069/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 289/2013 г. на Казанлъшки районен съд /РС/, отмяна на постановеното по него протоколно определение от 26.03.2013 г. за одобряване на споразумение и връщане на наказателното дело за ново разглеждане, поради допуснати нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебно заседание на 17.09.2013 г. депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъдените А. Ч., М. З., А. Ч., Г. И. и М. М., и упълномощеният от тях адвокат- Р. К., редовно уведомени, не участват лично в инициираната от главния прокурор процедура за извънреден съдебен контрол. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 26.03.2013 г., по нохд № 289/2013 г., по описа на РС-Казанлък, в производство по чл. 384 от НПК е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на А. П. Ч., М. Р. З., А. А. Ч., Г. А. И. и М. М. М. споразумение, с което подсъдимите се признават за виновни в извършено на 27.09.2012 г., в землището на [населено място] престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици, определени при условията на чл. 54 от НК - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изтърпяването на което отложено по чл. 66 от НК, с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок за М. З., А. Ч. и Г. И., и ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода за М. М. и А. Ч., с правоприлагане на института на условното осъждане, за период от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдебният акт не е бил предмет на инстанционна проверка и придобил юридически стабилитет в деня на обявяването му, което обуславя приложимостта на процесуалните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК. Депозираното искане е допустимо и основателно. Определението е постановено в нарушение на закона. Атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен в частта, с която е приложен институтът на условното осъждане по отношение на определената на А. Ч. санкция - лишаване от свобода. Видно от установените фактически данни, А. Ч. е осъждан с предхождащи наказателното преследване по настоящото дело съдебни актове - присъда по нохд № 395/91 г. на ОС - Стара Загора, в сила от 17.12.1992 г., с която за извършено в качеството му на непълнолетен престъпно посегателство по чл. 252, ал. 1, вр. чл. 195 от НК, му е наложено наказание - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок; присъда от 20.01.1993 г., по нохд № 257/92 г. на Казанлъшки РС, в сила от 27.01.1993 г. с индивидуализирана наказателна санкция за престъпно деяние по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода; присъда по нохд № 464/2000 г. на РС - Казанлък, в сила от 12.07.2000 г., за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което е определено наказание- глоба, в размер на 200 /двеста/ лева; присъда по нохд № 624/2002 г., в сила от 17.01.2003 г. санкционираща го за престъпно посегателство по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, с лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, с приложение на института на условното осъждане за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок; протоколно определение от 27.01.2006 г. по нохд № 999/2005 г., по описа на РС - Казанлък, с което е одобрено споразумение, признаващо осъденото лице за виновно в осъществяването на престъпно деяние по чл. 343, ал. 2 от НК, и налагащо му наказание пробация по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1, 2 и 6 от НК. Очертаната конкретика в казуса обосновава заключение, че престъплението, предмет на разглеждане по нохд № 289/13 г. на Казанлъшки РС е извършено след като А. Ч. е многократно осъждан и при ангажирана наказателна отговорност с присъда от 18.12.2002 г., по нохд № 624/2002 г. на РС-Казанлък, за престъпно деяние от общ характер, с лимитирани санкционни последици /лишаване от свобода/, препятстващи прилагането на чл. 66 от НК. Не е настъпила абсолютната реабилитация по чл. 88а от НК, поради обстоятелството, че след влизане в сила на визираната присъда и в предвидения по чл. 88а, ал. 3, вр. чл. 82, ал. 1, т. 3 от НК срок, осъденият е извършил инкриминираното посегателство по чл. 235 от НК Материалноправната норма на чл. 66 от НК съдържа императивни изисквания, свързани с вида и времевите параметри на определеното наказание и със съдебното минало на подсъдимото лице, при наличието на които компетентният орган е суверенен и оправомощен да прецени възможността за отлагане изпълнението на индивидуализираната санкция - лишаване от свобода, с подходящ изпитателен срок, ако за постигане целите на чл. 36 от НК спрямо осъдения и другите членове на обществото, при поставен акцент на личната превенция, не е наложително да бъде изтърпяна ефективно. Фактологията по настоящото дело сочи на липса на лимитираните задължителни предпоставки досежно необходимостта субектът на търсената и реализирана наказателна отговорност да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Логическа последица от констатираното дерогиране на правните предписания на чл. 66, ал. 1 от НК е опорочаването на атакуваното решение, обективиращо волята на решаващия орган. Обявеното на 26.03.2013 г. определение на РС - Казанлък е неправилно и в частта, санираща постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на А. Ч., М. З., А. Ч., Г. И. и М. М. съгласие, по отношение на индивидуализираната наказателна отговорност, в обсега на която не е включена кумулативно предвидената санкция ГЛОБА от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. Интерпретацията на допуснатите нарушения, в контекста на установения в чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК регламент, аргументира основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на нохд № 289/2013 г. на РС-Казанлък, отмяна на постановеното на 26.03.2013 г. определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд