Решение № 13087 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9154/2016 г.

Решение № 13087 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9154/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК, вр. с чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция"-МВР против решение № 4136 от 14.06.2016 г. по адм. д. № 5064/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което съдът е обявил за нищожна заповед № 5364з-1582/20.04.2016 г. на директора на Дирекция "Миграция" в Столичната дирекция на вътрешните работи за продължаване на принудителното настаняване на Б. А. К. К. в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ). Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Позовава се на несъответствие на решението с нормите на чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ). Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - Б. А. К. К., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да прогласи нищожността на оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Със заповед от 22.10.2015 г. на председателя на Държавната агенция "Национална сигурност", на основание чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ на Б. А. К. К.е наложена принудителна административна мярка експулсиране, отнето е правото на пребиваване и наложена забрана за влизане на чужденеца в Р. Б. Със заповед от 22.10.2015 г. на председателя на ДАНС е наредено принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ с цел неговото експулсиране. Като основание за издаване на заповедта е посочена издадената заповед за експулсиране. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 5364з-1582/20.04.2016 г. директорът на Дирекция "Миграция" е продължил принудителното настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци, до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 и при изключенията на чл. 44, ал. 8 от Закона за чужденците в Р. Б., но не за повече от 6 месеца, считано от 23.04.2016 г. При тези фактически установявания административният съд е приел, че приложимият Закон за чужденците в Р. Б. не предвижда възможност по отношение на продължаването на принудителното настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци да се произнася административен орган, като, съгласно чл. 46а, ал. 3 ЗЧРБ, на всеки 6 месеца началникът на специалния дом за временно настаняване на чужденци представя списък на чужденците, които са пребивавали повече от 6 месеца в него поради наличие на пречки за извеждането им от страната. Списъкът се изпраща до административния съд по местонахождението на специалния дом, а съобразно нормата на чл. 46а, ал. 4 след изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Обосновал се е с нормата на чл. 44, ал. 8 от Закона за чужденците в Р. Б., но за предвиденото извънредно обстоятелство преценката може да бъде направена само от съда при условията на чл. 46а ЗЧРБ. В заключение е приел, че административният орган несъмнено не притежава предоставена му от закона компетентност да се произнася по продължаването на принудителното настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Съдът правилно и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за наличие на основанията по чл. 46а ЗЧРБ, които изключват компетентността по подобно произнасяне от административния орган. Съгласно чл. 44, ал 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Р. Б. или експулсирането. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Според чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно. По силата на чл. 46а, ал. 3, 4 и 5 на всеки 6 месеца началникът на специалния дом за временно настаняване на чужденци представя списък на чужденците, които са пребивавали повече от 6 месеца в него поради наличие на пречки за извеждането им от страната. Списъкът се изпраща до административния съд по местонахождението на специалния дом. След изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Определението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Когато съдът отмени обжалваната заповед за принудително настаняване или определи освобождаване на чужденеца, той се освобождава незабавно от специалния дом. Т. е. след изтичането на всеки 6 месеца от настаняването съдът служебно или по молба на заинтересованото лице се произнася по отношение на продължаването, замяната или прекратяването на мярката като преценява от една страна наличието или липсата на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 15 § 1 и § 4 от Директивата, респ. чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, а от друга страна и наличието на предпоставките, посочени в чл. 15, § 6 от Директивата, респ. чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ. С нормата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ законодателят е предвидил, че директорът на Дирекция "Миграция" извършва ежемесечни проверки относно основанията, които са били налице, когато лицето е било настанено в СДВНЧ. Но от същата разпоредба не може да се изведе заключение, че директора на Дирекция "Миграция" има правомощия да издава заповед за продължаване на настаняване. Според цитираната законова разпоредба, когато с оглед на конкретните обстоятелства, ако в случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудително извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно. Тоест директора на Дирекция "Миграция" би могъл да издаде заповед, с която да прекрати настаняването, но не и да го продължи, тъй като тези правомощия са предоставени от законодателя само и единствено на административния съд. В този смисъл, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че Законът за чужденците в Р. Б. не предвижда възможността по отношение на продължаването на принудителното настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци да се произнася административен орган. Следователно, правилно е изводът, че в процесния случай административният орган не притежава предоставена му от закона компетентност да се произнася по продължаването на принудителното настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци. От систематическото тълкуване на разгледаните разпоредби се налага еднозначен извод, че продължаване на срока на настаняване до 12 месеца може да бъде постановено единствено от съда. Следователно правилно административният съд е приел, че директорът на Дирекция "Миграция" - МВР не е бил компетентен да продължи срока на настаняване на чужденеца Б. А. К. К. в специален дом за временно настаняване на чужденци, поради което издадената от него заповед, с която това е разпоредено, е нищожна. Не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд - С. град като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд