Решение № 5471 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12157/2019 г.

Решение № 5471 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12157/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 1465/12.07.2019 г., постановено по адм. дело № 954/2018 г. по описа на Административен съд Варна, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № Р-03001817003291-091-001/21.12.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 14/12.03.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е приел, че Решение № Р-03001817003291-098-001/19.12.2017 г. на директора на ТД на НАП Варна е неаргументирано и издадено при липса на основание по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Касаторът излага и конкретни съображения по тълкуване нормата на чл. 7, ал. 3 ДОПК и поддържа, че в случая е налице хипотезата на трайна невъзможност на В. Х. да изпълнява служебните си задължения. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Шогун" ЕООД гр. Русе, чрез процесуалния представител адв. Везирова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение с присъждане на разноски за касационната инстанция в размер съобразно представен списък на разноски и договор за правна помощ. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните, извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС Варна е РА № № Р-03001817003291-091-001/21.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна – Б. С. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Й. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 14/12.03.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. Ревизията е започнала на основание ЗВР № Р-03001817003291-020-001/31.05.2017 г., издадена от В. Х., на длъжност Началник сектор като ревизията на "Шогун" ЕООД е възложена на Й. А. – ръководител на ревизията и М. Ц. – главен инспектор по приходите. Ревизионен доклад е издаден на 22.11.2017 г. от органите по приходите, на които е възложено извършване на ревизията – А. и Ц. С решение № Р-03001817003291-098-001/19.12.2017 г. на директора на ТД на НАП Варна, на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК и поради продължителен болничен на В. Х., е иззето разглеждането и решаването на ревизията на "Шогун" ЕООД от В. Х. като възлагащ орган и правомощията за това за възложени на Б. С. като решаващ орган. РА е издаден от органи по приходите – Б. С. като възложител на ревизията и Й. А. – ръководител на ревизията. Видно от заповед №Д-14/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП Варна е, че В. Х., началник сектор "Ревизии", е определен като орган по чл. 112 ДОПК за издава ЗВР, а при негово отсъствие, за негов заместник е определен Б. С., началник сектор "Ревизии". Видно от приети като писмени доказателства болнични листи е, че В. Х. е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност в период 24.11.2017 г. -01.12.2017 г. и в период 12.12.2017 г. -10.05.2018 г. Съдът е приел, че след издаването на ревизионния доклад е налице незаконосъобразно изземване от горестоящия орган на компетентност по реда на чл. 7, ал. 3 ДОПК поради липса на основанието "трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения на възложителя на ревизията - В. Х. Приел е, че с представените болнични листа не се установява трайна невъзможност, а само временна нетрудоспособност, която не е равнозначна на трайната невъзможност, независимо от продължителността й. Оттам е обоснован извод за нищожност на РА като издаден от некомпетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК – Б. С. в качеството на възложител на ревизията. Решението е неправилно. В случая няма спор по фактите и същите правилно са установени от първоинстанционния съд. При формиране на извода си за нищожност на ревизионния акт първоинстанционният съд е обсъдил компетентността на Б. С. като издател на РА и възложител на ревизията само с оглед наличието или липсата на основанията в решението на данъчния директор от 19.12.2017 г. по чл. 7, ал. 3 ДОПК - за изземване на правомощията по разглеждане и решаване на ревизията от В. Х. и по възлагането им на Б. С. Съдът не е обсъдил последиците във връзка със заповед №Д-14/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП Варна според която В. Х., началник сектор "Ревизии", е определен като орган по чл. 112 ДОПК за издава ЗВР, а при негово отсъствие, за негов заместник е определен Б. С., началник сектор "Ревизии". Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Органът възложил ревизията е териториалният директор или лицето на което са делегирани правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В този контекст в Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС изрично е прието, че "за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на "възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция" – или първият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК, а вторият - въз основа на заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган като предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Изключение може да е налице и при наличие на кумулативните предпоставки за заместване на органа по приходите - възложител или ръководител на ревизията - нарочна писмена заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата на случая административен орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността и доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции на титуляря на длъжността /в този см. ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. / В тази връзка по настоящото дело са налице, както данни, че Б. С. е определен за заместник на В. Х. по силата на заповед №Д-14/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП Варна, така и данни, че към момента на издаване на РА – 2112. 2017 г. В. Х. е отсъствал по обективни причини - ползван отпуск за временна нетрудоспособност. Или, в случая са налице предпоставките за прилагане на института на "заместване" като правомощията на Б. С. по издаване на РА са по силата на заместване, е на по силата на оправомощаване чрез изземване и възлагане със заповед на основание и по реда на чл. 7, ал. 3 ДОПК, независимо от издаването на такава заповед. Т. е. обратно на приетото от първоинстанционния съд наличието или липсата на основанията по заповедта по чл. 7, ал. 3 ДОПК се явява ирелевантно за спора, тъй като правомощията на Б. С. като издател на РА – възложител на ревизията - произтичат от настъпилото редовно заместване. С оглед изложеното първоинстанционното решение, с което е прието нищожност на ревизионният акт се явява неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Не са изложени мотиви по съществото на спора, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от съда. Обжалваното решение следва да се отмени като делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК се върне на първоинстанционния съд за постановяване на акт по съществото на спора във връзка с правилността на обжалвания пред него ревизионен акт. При новото разглеждане на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК административният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВАС. Мотивиран така касационният съд, състав на осмо отделение на ВАС