Решение № 7307 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4820/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) чрез процесуален представител, срещу решение 2711 от 24.03.2025 г., постановено по административно дело 1684/2024 г. от Административен съд Бургас, с което е осъдена да изпълни задълженията си по чл. 57, т. 1, б. е от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД) да разгледа и да се произнесе в предвидените срокове по жалбата на А. М. А. с вх. ППН-01-620/27.06.2024 г. По наведени доводи за недопустимост и неправилност на решението се иска обезсилването му, а алтернативно отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски възнаграждение за адвокат от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба А. М. А. в представено писмено становище оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба от лице, имащо правен интерес. Неоснователен е наведеният довод, че постановеното решение е недопустимо, с аргумент, че съдът е разгледал жалба, която не отговаря на изискванията на чл. 150, ал.1 АПК. На първо място неизпълнение на посочените изисквания обосновава извод за нередовност, а не за недопустимост на жалбата, а освен това твърдението не се установява от съдържанието на първоинстанционната жалба. Неоснователен е и доводът, че жалбоподателят не е имал правен интерес от подаване на жалбата предвид установените по делото факти и приложимите нормативни разпоредби. Решението е правилно. Производството пред АС Бургас е образувано по жалба на А. с вх. 9933/30.09.2024 г. против КЗЛД с твърдение, че след сезиране на същата с жалба на 26.06.2024 г. срещу община Бургас до момента липсва произнасяне и искане да бъде постановено решение, с което КЗЛД да се произнесе незабавно по движението на преписката с цел да получи своевременна защита на правата му по ОРЗД. От административната преписка, образувана пред КЗЛД по повод подадена от А. жалба с вх. ППН-01-620/27.06.2024 г, за което същият и община Бургас са били уведомени с нарочни писма от 26.10.2024 г, издадени от Главния секретар на КЗЛД - тоест след образуване на съдебното производство по настоящето дело. Няма извършени процесуални действия от КЗЛД по жалбата на А. преди сезирането на АС. Разпоредбата на чл. 57, т.1, б. е ОРЗД предвижда като една от задачите на надзорните органи в държавите членки, в случая КЗЛД да разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация или сдружение в съответствие с член 80 ОРЗД, да разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган. Съответно на това в чл. 58, т. 2, б. б. в, г, ж и и ОРЗД органът разполага с корективни правомощия - да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да изпълнят исканията на субекта на данни да упражнява правата си съгласно настоящия регламент; да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок; да разпорежда коригирането, или изтриването на лични данни или ограничаването на обработването им съгласно членове 16, 17 и 18, както и уведомяването за тези действия на получатели, пред които личните данни са били разкрити съгласно член 17, параграф 2 и член 19; както и да налага административно наказание глоба" или имуществена санкция" съгласно член 83, в допълнение към мерките, посочени в настоящия параграф, или вместо тях, в зависимост от особеностите на всеки отделен случай. Съобразно разпоредбите на ОРЗД конкретните процедури и правомощия на КЗЛД като национален орган са регламентирани в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), в който вече е определен и конкретен срок за това. В тази насока следва да бъде посочено, че доводът за противоречие между норми на ОРЗД и такива на ЗЗЛД. Вярно е, че КЗЛД е колективен орган, който следва да се произнесе по допустимостта на жалбата, след което и по нейната основателност, но от това не следва извод, че в случая същият е действал в разумен срок по определението в ОРЗД, който в ЗЗЛД е конкретизиран като тримесечен. В разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД е предвидено задължение на КЗЛД да информира жалбодателя за напредъка в разглеждането на жалбата или за резултата от нея в тримесечен срок от сезирането й, което задължение на КЗЛД в случая не е изпълнено в тримесечния срок и преди надлежното сезиране на АС. При така установеното от фактическа и правна страна следва, че при наличие на образувана преписка пред КЗЛД, за която А. в качеството му на субект на данните, упражнил правата си по напредъка или резултата по нея. При така установеното обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното пред настоящия състав решение, че жалбата на А. е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 78, т. 2 ОРЗД всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато надзорният орган, който е компетентен съгласно членове 55 и 56 не е разгледал жалбата или не е информирал субекта на данните в срок от три месеца за напредъка в разглеждането на жалбата, подадена съгласно член 77, или за резултата от нея. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че при постъпила в КЗЛД жалба на 03.06.2024 г. КЗЛД, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, е имал задължение да информира А. за напредъка в разглеждането на жалбата или за резултата от нея в срок до 04.09.2024 г., което не е сторено в случая. При това правилно с решението на АС Бургас комисията е осъдена да изпълни задълженията си по чл. 57, т.1, б. е ОРЗД в предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД срок. Неотносим към задължението на органа да се произнесе в предвидените срокове е наведеният довод за наличие на пет жалби, подадени от А. през периода 03.06.2024 г. 12.08.2024 г., а твърдението, че предвидените законови срокове са инструктивни, при установеното бездействие на органа през тримесечния период от подаване на жалбата - до изпращането й на насрещната страна не води до извод за неоснователност на жалбата. Буди недоумение твърдението за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е уведомен в тримесечен срок за образуваното производство, тъй като същото се счита за образувано с подаване на жалбата, което е сторено на 27.06.2024 г., а от представената от Комисията преписка се установява, че същият е уведомен едва на 26.10.2024 г. тоест след изтичане на тримесечния срок на 27.09.2024 г. От новопредставените доказателства от касатора е видно, че открито заседание по жалбата е насрочено на 03.09.2025 г. - тоест повече от година след сезирането на КЗЛД, което също не кореспондира със срока по чл.38, ал.2 ЗЗЛД. Решението е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал правните си изводи въз основа на правилно установена фактическа обстановка, които са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на касатора. Присъдените на ответника по касация разноски за първата съдебна инстанция не могат да бъдат присъждани повторно, нито размера им да бъде увеличаван предвид липсата на жалба или молба по чл.248 ГПК от А. срещу решението в частта за разноските. В касационното производство А. не е представил доказателства за направени разноски за това производство, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение