Решение № 8223 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1179/2014 г.

Решение № 8223 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1179/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Георги Димитров Радев против решение по адм. д. № 447/2013 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Иска отмяна с оплаквания за необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност на решението. Твърди, че по делото е установено, че заповедта е издадена за отнети контролни точки с наказателни постановления от 2006 г., но след този момент са настъпили фактически обстоятелства, които са относими към спора- възстановяване на контролни точки. В продължение на 6 години административният орган е бездействал, не е поискал връщане на СУМПС. Нещо повече- през този период от време през 2006 г. и 2013 г. е сменял СУМПС поради изтекъл срок, издавани са му и нови наказателни постановления. Съдът въобще не е обсъдил обстоятелствата настъпили след 2006 г., в решението липсват мотиви за тези факти. Заповедта е от 21.08.2013 г., а след този момент има издаден нов СУМПС, което съдът не е обсъдил. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за обсъждане на относимите за спора факти. Ответната страна началник група ОДПКПД сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР Стара Загора не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна, тъй като след отнемане на всички контролни точки Радев е бил длъжен да върне СУМПС. Няма значение за принудителната административна мярка изтеклата погасителна давност. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за основателна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 234/5.12.2013 г. по адм. д. № 447/2013 г. по описа на Административен съд- Стара Загора е отхвърлена жалбата на Георги Димитров Радев срещу заповед № 20305/21.08.2013 г. на началник група ОДПКПД при Областна дирекция на МВР-Стара Загора за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата "изземване на свидетелство за управление на МПС". За да постанови такъв резултат първоинстанционният съд е обсъдил влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети контролни точки, а именно: 1. НП № 12697/6.01.2006 г. -10 к. т., 2. НП № 1957/6.03.2006 г. -4 к. т., 3.НП № 619/30.01.2006 г. -4 к. т., 4.НП № 3862/7.04.2006 г. -10 к. т., 5.НП № 4006/11.04.2006 г. -10 к. т., 6. НП № 5767/25.05.2006 г. -4 к. т., 7. НП № 9951/24.08.2006 г. - 4 к. т., или общо отнети 46 к. т. развил съображения за характера на отнемането на контролни точки като законна последица от наложени административни наказания и принципната възможност за възстановяване на контролните точки по чл. 158, ал. 1 от ЗДвП. Приел, че издаденият контролен талон през 2013 г. към СУМПС № 282202146 и възстановените 16 к. т. през 2006 г. са без значение за казуса, защото водачът е изгубил правоспособност с отнемането на лимита от контролни точки. Възстановяване е допустимо само при частично отнемане предвид чл. 158 вр. с чл. 157, ал. 1, 3 и 4 от ЗДвП, какъвто не е настоящият случай. Възстановяването на правоспособност при пълно отнемане на точките става само с полагане на изпит за придобиване, но не и чрез частично възстановяване. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая е от значение дали към датата на прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 вр. с чл. 157, ал. 4 от от ЗДвП жалбоподателят е водач, на когото са отнети всички контролни точки, поради това е изгубил придобитата правоспособност и за него е възникнало задължение да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Фактическото основание за отнемане на свидетелството за управление на МПС са наказателни постановления от 2006 г., с които са отнети общо 46 к. т. Към делото има доказателства за възстановяване на 13 контролни точки по реда на НАРЕДБА № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002, отм., бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г. - протокол № 13 от 23.12.2006 г. за резултатите от проведено допълнително обучение на водачи на МПС ( в списъка под № 3 е жалбоподателя) по чл. 158, ал. 1 от ЗДвП, виж л. 11 от делото. Съгласно чл. 5, ал. 1 от цитираната Наредба броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от службата за отчет на водачите на МПС при областните дирекции "Полиция", като съгласно ал. 3 при отнемане на повече от 2/3 контролни точки службата за отчет изпраща на водача писмено съобщение. От представената по делото справка на л. 19 е видно, че към 23.12.2006 г. на жалбоподателя се водят на отчет 16 к. т., т. е. зачетено е възстановяването на отразени в протокола 13 к. т.. В периода от 23.12.2006 г. до датата на издаване на заповедта на 21.08.2013 г. на жалбоподателя са издадени две наказателни постановления- НП № 1532 от 13.02.2009 г. и НП № 3302/3.04.2009 г. и общо са отнети 12 к. т. След тази дата до 14.09.2013 г. няма наложени наказания, поради което при издаване на новото СУМПС автоматично са му възстановени контролни точки 39, възможност по чл. 158, ал. 2 от ЗДвП. Първоинстанционният съд е постановил отхвърлително решение въз основа на правни изводи, от които следва, че е извършил косвен контрол за незаконосъобразност на извършените правни действия в периода от 2006 г. насам от службата за отчет на водачите на МПС при Областна дирекция на МВР -Стара Загора и неправомерно възстановяване на контролни точки извън хипотезата на чл. 157, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав намира това за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от действащата НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г., броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от отдел/сектор "Пътна полиция" по местоотчет на водача и се отразяват в автоматизираната информационна система (аналогична е разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-139/16.09.2002 г., и чл. 5 от наредба № Iз-1959/27.12.2007 г. ДВ бр. 4/2008 г., отм. ДВ бр. 1 от 4.01.2013 г.). Наличието на оставащи контролни точки към момента на издаване на заповедта се установява от справката от 30.09.2013 г. на Сектор КАТ- ОДП Стара Загора приложена на л. 19 от делото, представлява официален неоспорен от страните писмен документ за воден отчет спрямо жалбоподателя и наличието на оставащи 4 к. т. след издаване на последното НП № 3302/3.04.2009 г. Издаването на заповедта по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка в този случай е следствие на недопустимо незачитане от страна на административния орган на воден от него отчет на контролни точки- административна дейност възложена му със закон и регламентирана подробно с цитираните по-горе подзаконови нормативни актове. От начина, по който е воден отчета и е предоставена възможността за възстановяване на контролни точки за жалбоподателя са настъпили благоприятни последици, с които административният орган следва да се съобразява. Не е налице основанието на чл. 171, т. 4 от ЗДвП като правно основание за изземване на СУМПС, поради което решението като материално незаконосъобразно следва да бъде отменено и по същество да се уважи жалбата срещу заповед № 20305/21.08.2013 г. на началник група ОДПКПД при Областна дирекция на МВР-Стара Загора. Касационният жалбоподател не е поискал присъждане на разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение