Решение № 7574 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8443/2019 г.

Решение № 7574 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8443/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Т. в качеството му управител и представляващ "ГЕОСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД гр. Ямбол против решение № 116 от 22.05.2019 г. на Административен съд Ямбол по адм. дело № 62/2019 г. С него се отхвърля жалба на дружеството против решение № 2153-28-2/28.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е потвърдено разпореждане № 5104-28-45/14.12.2018 г. на длъжностно лице инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Ямбол, с което на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука с А. Н., станала на 9.11.2018 г. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Ямбол взема становище чрез процесуален представител юрисконсулт в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответникът, А. Н. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за редовна и допустима като подадена от страна в съдебното производство, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Ямбол. С него се отхвърля жалба срещу разпореждане на длъжностно лице по чл. 60, ал. КСО, с което признава декларирана злополука с А. Н. за трудова. По делото не се спори, че по силата на сключен договор от 31.08.2018 г. А. Н. е заемал длъжността работник строителство в "ГЕОСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД. При постъпване на работа бил запознат с длъжностната характеристика, инструктиран бил с правилата, осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд и били извършвани периодични такива. На 9.11.2018 г. в 8 часа е явил на работа на работно място на обект "Рафинерия" в предприятие за преработка на маслени култури, собственост на ЕТ Е. -Е. Т. в с. Калчево, когато му бил проведен ежедневен инструктаж. На същия ден около 11. 35 часа при изпълнение на възложената му задача Н. пада от 4 м. височина, при което получава увреждане, изразяващо се в счупване на долния край на лъчевата кост на дясна ръка, установено от медицинската документация. Злополуката е декларирана на 14.11.2018 г., приложен е протокол за вътрешно разследване на инцидента и обяснение от присъствалите ръководители на обекта. На 15.11.2018 г. е издадена заповед от директора на ТП на НОИ с която разпоредил разследване на злополуката и определил комисия, съставила протокол от разследването, подписан от членовете и връчен на заинтересованите лица. На 14.12.2018 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издало разпореждане, с което приел злополуката за трудова. По повод жалба срещу разпореждането е издадено оспореното решение на директора на ТП на НОИ, който отхвърлил жалбата. Съдът установил фактите, установени и от административния орган, като е приел, че административното производство е протекло в съответствие с Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Наредбата/. Издадения протокол в типизирана форма е валиден до доказване на противното- чл. 58, ал. 6 КСО. Съдът обсъдил разпоредбата на чл. 55 КСО, регламентираща трудовите злополуки, доказателствата по делото във връзка с възраженията в жалбата, приел ги за неоснователни и отхвърлил жалбата. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 55 КСО урежда материалните предпоставки при наличието на които една злополука се приема за трудова. Изключение има само когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Основно възражение, поддържано и пред административния съд е, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, издало разпореждането е било в състава на комисията разследвала злополуката/респективно е било председател на тази комисия/. Това възражение е неоснователно, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Няма забрана за съвместяване на двете качества. От друга страна не се твърди и не се сочи по какъв начин това съвместяване е довело в случая до пречка в установяването на съществените факти, съставляващи материални предпоставки по чл. 55 КСО злополуката да се приеме за трудова. По принцип нарушението следва да е резултатно, да е довело до неверни констатации или опорочило установяване на фактите, които в случая са безспорно установени, или да е ограничило възможността на страните в административното производство да упражнят процесуалните си права. Нарушение на формално извършване/дори да се приеме, че има такова/ е допустимо само когато е предвидено като такова, като в случая няма изискване да се различават членовете на комисията от органа по чл. 60 КСО. Възражението по същество за необоснованост на изводите на съда също са неоснователни. При безспорна фактическа обстановка административният орган и съдът са извели верни правни изводи относно квалификацията на злополуката. Грубата небрежност от пострадалия не е факт с правно значение в производството по чл. 55 и сл. КСО, като работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд, и да контролира спазването му, поради което не се освобождава от последиците от квалифицирането на злополуката като трудова. Законово уредена хипотеза, изключваща квалификацията на злополуката като трудова е в чл. 55, ал. 3 КСО, в която настоящият случай не попада. Неоснователни са и доводите за нарушения във формата и съдържанието на решението като основание за отмяна на административния акт. Мотивите могат да бъдат изразени извън административния акт, като административният орган може да се позове на изводи и констатации на помощни органи в хода на производството. Пълнотата на мотивите по преценка от съда в случая е налице. Юридическите факти, установени по делото преценени в хипотезата на нормата на чл. 55 КСО са достатъчни за издаване на административен акт. При липса на твърдения, факти и доказателства, изключващи хипотезата на чл. 55 КСО, оспорването на квалификацията на злополуката като трудова е неуспешно както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. При този изход на делото на ответника Директора на ТП на НОИ Ямбол се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение