Решение № 5061 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1655/2020 г.
ВАСПетчленен състав29.04.2020 г.докладчик т Бисерка Цанева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на "Енкели" ЕООД за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на влязло в сила решение № 506 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 8615/2018 г. на Върховен Административен съд, първо отделение. ОСЪЖДА "Енкели" ЕООД, притежаващ ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град С., ул. "З." ..№... да заплати на Дирекция "ОДОП" - С., при ЦУ на НАП сумата в размер на 500 петстотин/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5061 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1655/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Бисерка Цанева Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от "Енкели" ЕООД за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на влязло в сила решение № 506 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 8615/2018 г. на Върховен Административен съд, първо отделение. С искането се представят писмени доказателства по опис /от. л. 16 до л. 589 по делото/, с които обуславя наличие на нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Моли, да се отмени влязлото в сила решение на Върховен административен съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира разноски по делото. Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Перпериева в съдебно заседание и в представени писмени бележка изразява становище за неоснователност на искането. Претендира разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира, че искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С влязло в сила решение № 506 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 8615 от 2018 г. на Върховен Административен съд, първо отделение е отменено решение № 2926/30.04.2018 година, постановено по адм. дело № 10821/2017 година по описа на Административен съд С. град и е отхвърлена жалбата на "Енкели" ЕООД против Ревизионен акт /РА/ № 22221516006005-091-001/06.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- С., потвърден с Решение № 1092 от 11.07.2017 г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП като неоснователна и недоказана. С искането за отмяна са представени писмени доказателства, представени по списък и находящи се на л. 16-589 по делото във връзка с твърденията на дружеството за реално извършени услуги по процесните фактури. Молбата за отмяна на съдебния акт е неоснователна. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглежданата хипотеза събраните в хода на отменителното производство доказателства / макар и значителни по обем/ не могат да бъдат квалифицирани като нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Напълно основателно в случая е възражението на процесуалния представител на ответника, че това са доказателства, съществували към момента на решаване на делото и с които търговецът в случай на необходимост е разполагал с процесуална възможност да се снабди в производството пред административния съд. В част от приложените документи: Заявки под № 792; № 764; № 781; № 692; № 740; № 709; № 731 № 739; № 785; № 791; № 747, ведно с приложенията към тях и договори с приложения и анекси, дружеството е страна, подписала ги като възложител. Останалата част от доказателствата - "разрешения за поставяне" са издадени от съответна община за различни периоди на 2014 г., 2015 г. и 2016 г., публично известни са и за тях също не може да се твърди, че не са били налични в хода на процеса нито пък, че страната е била затруднена по обективни обстоятелства да се снабди с тях. Още повече, че от страна на дружеството не се твърди конкретна обективна причина, препятствала го да се снабди с тези доказателства при разглеждане на делото по същество, а напротив навеждат се доводи за търговски взаимоотношения с доставчиците, което навежда на обективна възможност за снабдяване с тези доказателства и представянето и при разглеждането на делото по същество. Накрая, част от фактическия състав на отмяната по чл. 239, т. 1 АПК е новото обстоятелство да е от съществено значение за делото. Това изискване също не е налице. Приложените към молбата за отмяна и твърдяни като нови писмени доказателства: заявки под № 792; № 764; № 781; № 692; № 740; № 709; № 731 № 739; № 785; № 791; № 747, ведно с приложенията към тях и договори, приложения и анекси, не опровергават по никакъв начин изводите на тричленния състав на ВАС за недоказаност на реално извършване на фактурираните услуги. Съдът е констатирал непълнота на на фактурите, възпрепятстващо установяване на съответствието им на действително извършена сделка, които тези доказателства не могат да запълнят. По същия начин стои и въпросът с представените "разрешения за поставяне" издадени от съответна община за различни периоди на 2014 г., 2015 г. и 2016 г., доколкото отразения в тях предмет може да бъде отнесен към неопределен широк кръг от доставки и не може да се свърже с конкретния предмет на спора. Тези изводи на съда са в пълно съответствие с чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ на съвета и чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. В този смисъл е и Решение от 08.05.2013 г. СЕС по дело № С-271/12, постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на шеста директива 77/388/ЕО. Приложените доказателства не разколебават и изводите на съда по отношение на фактурираните доставки с предмет- "дизайн на постери", "предпечат на постери", " отпечатване на постери", " печат на винилови постери", "рекламни сувенири, "дизайн и изработка на рекламни винили", "монтаж и демонтаж на викилови реклами", "предпечат на рекламни материали", "дизайн на рекламни материали и " печат на винили". Предвид на гореизложеното в случая не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, поради което направеното искане за отмяна на това основание се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед резултата по делото и направеното искане на юрк. Перпериева в полза на Дирекция "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лева за отменителното производство. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,