Решение № 5145 от 16.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по жалба от Е. Иванов от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Пенчева, против Решение 6848 от 16.11.2022г., постановено по адм. д. 2887/2022г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 206 от 28.02.2022г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите /НАП/, с която служебното правоотношение на Е. Иванов е прекратено на основание чл. 107 ал. 2 от ЗДСл. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е събрал относимите към спора доказателства, въпреки отправени доказателствени искания в тази връзка. Твърди и неправилност на извода на съда за законосъобразност на заповедта, като навежда съображения за необоснованост на извода за обективност на поставената му слаба оценка за изпълнение на служебните задължения, тъй като не са оценени обективни обстоятелства на настъпила нетрудоспособност, както и противоречието, че жалбоподателят е отличен с поздравителен адрес малко преди получаването на негативна оценка. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което оспорения административен акт бъде отменен, като алтернативно иска при отмяна на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ в случая на установени съществени съдопроизводствени нарушения от настоящата инстанция. Претендира разноски. Ответникът Изпълнителният директор на НАП, чрез процесуалните си представители юрк. Асенова и юрк. Хаджийска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, съответства на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон. Достигнал е до извод за спазена процедура при определяне на годишната оценка за работата на жалбоподателя, съответно за наличие на материално правните предпоставки по чл. 107 ал. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение, поради получена най ниска оценка за работата. Изложил е съображения, че поставената оценка, обосноваваща наличието на материално правните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение, е съответна на изискванията на приложимата Наредба за условията и реда за оценяването на изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/ досежно компетентност на извръшилите оценката, спазване на преписаните процедури, включително по подаденото възражение, както и на материално правните изисквания относно компонентите на оценката. По тези съображения е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107 ал. 2 ЗДСл. изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителни правила за атестирането на държавните служители са уредени в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Оценяване изпълнението на длъжността за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции включва три етапа: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план; 2. провеждане на междинна среща; 3. провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Правилата за провеждане на всеки от етапите на оценяването са подробно регламентирани в НУРОИСДА. Спазването на всеки от етапите е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. Като съобразно чл. 16 ал. 1 т. 5 от Наредбата оценка Неприемливо изпълнение" се поставя, когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение 1 и приложение 1а. В случая при поставяне на оценка неприемливо изпълнение, което е послужило като основание за издаване на заповедта по чл. 107 ал. 2 ЗДСл административният орган е приел, че е налице неизпълнение на преобладаващата част от целите на плана, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, което е и едно от комулативно изискуемите основанията за поставяне на оценка неприемливо изпълнение. Именно това обстоятелства, а именно, че недоброто изпълнение е било зависещо от служителя, се оспорва от жалбоподателя в производството. В тази връзка се навеждат съображения от него, че влошеното изпълнение в сравнение с предходни периоди, за които е и награждаван, се дължи на причини, извън неговата воля и възможност за въздействие, а именно поради прекарано тежко заболяване на Ковид 19 и поради разпределени в едни ден повече ПСИДФЛ на 10.06.2021 поради повреда в системата за разпределение. За установяване на тези обстоятелства и опровергаване на едно от комулативните изисквания по чл. 16 ал. 1 т. 5 от НУРОИСДА жалбоподателя е поискал да му бъде предоставена възможност да ангажира доказателства, като в тази връзка в съдебно заседание от 3.11.2022г. е направил доказателствени искания. Тези направени доказателствени искания, съдът, видно от протокола, е оставил без уважение без да се мотивира и без да посочи защо отхвърля същите. Това представлява нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, тъй като ограничава правото на защита на лицето, както и възможността му да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Това представляна нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, каквото възражение е направено и в касационната жалба. Поради изложеното оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, като при новото разглеждане на делото при съблюдаване на съдопроизводствените правила съдът следва да предостави възможност на страните да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията при разпределяне на доказателствената тежест, съобразно правилата на АПК. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително пред настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстнационния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение