Решение № 1682 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12401/2018 г.

Решение № 1682 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12401/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на М. Гарибова от [населено място] срещу Решение № 4540 от 04.07.2018 г., постановено по адм. дело № 2312/2018 г. по описа на Административен съд – С. – град, с което е отхвърлена жалбата и срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-22221015188037-004-001/19.11.2015 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 178/03.02.2016 на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът погрешно третирал "безспорни правилни факти и обстоятелства". Счита, че при правилно установена фактическа обстановка, неоспорена от страните, съдът е направил неправилни правни изводи. Въз основа на тези твърдения се иска отмяна на съдебното решение, като делото бъде решено по същество или да бъде "върната преписката със задължителни указания на ответника за възстановяване или прихващане на сумата от 739, 20 лв. Претендира направените по делото разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Директорът на Дирекция "ОДОП" – С., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила решението на Административен съд – С. – град. П. разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, първо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. Предмет на оспорване пред Административен съд – С. – град (АССГ) е бил издаденият на М. Гарибова Акт за прихващане или възстановяване № П-22221015188037-004-001/19.11.2015 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 178/03.02.2016 на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на възстановяване на данък върху доходите в размер на 355, 32 лв. за 2014 г., по реда на чл. 22б от ЗДДФЛ, като е отказано също така и да бъде възстановена сумата от 739, 20 лв., представляваща здравни вноски, които Гарибова е заплатила от месец ноември 2013 до месец юни 2015 г. без да са били дължими. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу АПВ, АССГ е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган по приходите, в предписаната от закона форма, като в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При преценка на неговата материална законосъобразност, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ. Приел е, че в случая с решение на НЕЛК № 0025/14.01.2015 г. на оспорващата е определена степен на намалена работоспособност 51, 5 %, считано от 18.12.2012 г., със срок на валидност на решението 2 години, и следователно за проверявания период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. Гарибова е имала право на данъчно облекчение на основание чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ, което е отразено в подадената от нея ГДД и е взето предвид с оспорения АПВ. Установено е, че в резултат на приложеното данъчно облекчение с АПВ е установен надвнесен ДОД в размер 437, 70 лв., подлежащ на възстановяване. Съдът е приел, че към датата на издаване на оспорения АПВ жалбоподателката е имала непогасени публични задължения за ДОО за 2009 г. и 2010 г. по декларации обр. 6 вх. № 22403103174585 от 28.04.2010 г. и вх. № 22403113199322 от 29.04.2011 г., като същите законосъобразно са частично погасени чрез прихващане с подлежащия за възстановяване данък за 2014 г. на основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Съдът е счел за неоснователно възражението на оспорващата, че е заплащала здравни осигуровки в размер на ЗЗ, 60 лв. месечно, в периода от м. 11. 2013 г. до м. 06. 2015 г. общо в размер на 739, 20 лв., които въпреки признатата й намалена работоспособност от 51, 5 %, не са възстановени с АПВ. Изложени са мотиви за липса на нормативно предвидено облекчение за тези лица по отношение на задължителното здравно осигуряване по Закона за здравното осигуряване, поради което е направен извод, че внесените от лицето здравни вноски през процесния период не подлежат на възстановяване. Съдът е посочил, че се касае за задължително здравно осигуряване, от което лицата с намалена работоспособност не са освободени. Относно възраженията за изтекла давност съдът е приел, че за посочените задължения за ДОО 5-годишната давност е започнала да тече съответно на 01.01.2011 г. и 01.01.2012 г. и към датата на издаване на оспорения АПВ, с който е извършено частично погасяване на публичните вземания за ДОО, не е била изтекла. Констатирано е, че с издаването на АПВ давността е прекъсната съгласно чл. 115, ал. 2 КСО, а към момента на постановяване на решението не е изтекъл и 10-годишният давностен срок за погасяване на публични вземания. Решението е правилно. Спор по фактите не е налице между страните по делото и спорът е правен. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ, според която сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. Действително в процесния случай от изложеното, както правилно е приел и съдът, и органът по приходите, е безспорно, че след приспадане на данъчното облекчение по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 7 920,00 лв., е бил надвнесен данък, но за Гарибова са били налице задължения за погасяване по декларации обр. 6, с които са декларирани задължения за ДОО за 2009 г. и 2010 г., които са изискуеми, поради изтичане на срока за тяхното погасяване. По чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Следователно посочените задължения законосъобразно са частично погасени чрез прихващане с подлежащия за възстановяване данък за 2014 г. Съобразно доказателствата по делото, включително приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът мотивирано е приел за неоснователно възражението на оспорващата, че заплатените от нея здравни осигуровки в размер на 33,60 лв. месечно, в периода от м. 11. 2013 г. до м. 06. 2015 г., общо в размер на 739, 20 лв., следва да и бъдат възстановени с АПВ, поради признатата и намалена работоспособност от 51, 5 %. Съдът правилно е установил, че в нормативната уредба не е предвидено облекчение за лицата с намалена работоспособност по отношение на задължителното здравно осигуряване по Закона за здравното осигуряване. Тези лица не са освободени от задълженията им по задължителното здравно осигуряване, поради което заплатените от тях суми не подлежат на възстановяване. Правилно съдът е изчислил, че за процесните задължения за ДОО 5-годишната давност е започнала да тече съответно на 01.01.2011 г. и 01.01.2012 г. и към датата на издаване на оспорения АПВ, с който е извършено частично погасяване на публичните вземания за ДОО, не е изтекла. Съгласно чл. 115, ал. 2 КСО с издаването на АПВ давността е прекъсната. Абсолютният 10-годишен давностен срок за погасяване на публични вземания не е изтекъл нито към момента на постановяване на оспореното решението, нито към настоящия момент. По изложените съображения, оспореното решение е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Такива следва да се присъдят на Дирекция "ОДОП" – С. при ЦУ на НАП в размер на 300 лева за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение