Решение № 3567 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10330/2018 г.

Решение № 3567 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10330/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 1 ЗДС. Образувано е по жалба на К. С. от [населено място], обл. Т., против Решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерски съвет, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 310+ 940 (пътен възел "Б." при пресичане с път III-5102) до км 327+ 260 (началото на пътен възел "Б."), участък от км 310+ 940 до км 317+ 360 и от км 318+ 820 до км 327+ 260, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед № РД–02–15–17/26.02.2018 г. на заместник–министъра на регионалното развитие и благоустройството. Решението се оспорва в частта относно съсобствения на жалбоподателката недвижим имот с идентификатор № 07154.4.2, с обща площ от 20, 488 дка, представляващ нива (орна земя), находящ се в землището на [населено място], община Т., от които трайно засегната площ за отчуждаване е 11, 280 дка, при определено парично обезщетение в размер на 6 486 лева. В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на решението в оспорената част, поради липса на фактически основания за издаването му, поради което се иска неговата отмяна. Алтернативно се претендира изменение на решението относно дължимото парично обезщетение, с твърдения, че е занижено и определено в нарушение на чл. 32 ЗДС. Ответната страна – Министерски съвет на Република България се представлява от правен съветник Георгиева, която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт Белева оспорва жалбата и моли за съдебно решение в този смисъл, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалните представители на Министъра на финансите и на Агенция "Пътна инфраструктура" също изразяват становище за неоснователност на жалбата. Като взе предвид събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, установи следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, отчуждаването на имот - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспорваното решение е издадено от Министерски съвет и в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размера, който се засяга, стойността на дължимото се обезщетение на собственика в приложението, неразделна част от решението. Спазени са административно-производствените правила, разписани в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 ЗДС. Налице е оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителския доклад на независимата експертиза, назначена от административния орган, като определеното обезщетение е изчислено в размер на 6 486 лева. По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, като на вещото лице е било възложено след като се запознае с материалите по делото, извърши оглед на имота и вземе предвид устройствения му статут преди одобряването на подробния устройствен план, въз основа на който се извършва отчуждаването, както и подробния устройствен статут на имота, преди въобще да е определен за обществено мероприятие, да отговори на следните въпроси: 1. Каква част от имота на жалбоподателката с идентификатор № 07154.4.2 се засяга от процедираното мероприятие; 2. Да извърши оценка на отчуждаваната част от поземления имот, като му е указано оценката да се извърши съобразно предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план, предвиждащ изграждане на националния обект, по пазарните цени на имоти с подобни характеристики – осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката – 23.03.2018 г., и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. На проведеното по делото открито съдебно заседание, вещото лице дава заключение, че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота, определено на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС, във връзка с § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС, съвпада с това определено от органа и е в размер на 6 486 лева. При така установените факти и като съобрази приложимите разпоредби, настоящият съдебен състав счита жалбата за неоснователна. Оспореният акт е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 34б, ал. 1 ЗДС, поради което неоснователни са доводите в жалбата за липса на фактически основания за издаването му. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. С оглед заключението на експерта се установява, че обезщетението за отчуждаваната част от имота е определено в съответствие с материалния закон – при правилно приложение на посочени по-горе разпоредби от Закона за държавната собственост. По изложените съображения, решението на Министерски съвет в оспорената част е законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, в полза на Министерски съвет и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,