Решение № 14283 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4458/2018 г.

Решение № 14283 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4458/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Петрич срещу решение № 237 от 12.02.2018 г. по адм. д. № 382/2017 г. на Административен съд – Благоевград. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците В. Танева и Н. Ников от [населено място], чрез адв. Бузгьова, излагат становище за неоснователност на касационната жалба и молят за оставяне в сила на решението като законосъобразно Претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - началник на Служба по геодезия, картография и кадастър – Благоевград, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на В. Танева и Н. Ников заповед № 18-3085/02.05.2017 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Благоевград, с която на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е одобрено изменение на КК и КР на гр. Петрич, одобрени със заповед № 18-70/14.12.2010 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, състоящо се в промяна на границите на поземлени имоти: имот с идентификатор 56126.603.1874, собственост на Н. Ников, чиято площ от 870 кв. м. е намалена на 758 кв. м. след промяната, имот с идентификатор 56126.603.9870, собственост на Община Петрич и В. Танева, след промяната - площ от 629 кв. м. е намалена на 404 кв. м., собственост на В. Танева, и поземлен имот с идентификатор 56126.603.9875, без данни за собственост, чиято площ от 442 кв. м. е увеличена на 779 кв. м. след промяната, собственост на Община Петрич. Процесната заповед е отменена като незаконосъобразна, поради наличието на формален порок - липса на мотиви по чл. 59, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 от АПК. Освен това е прието, че заповедта е издадена на несъответно правно основание, тъй като имотните граници са приведени в съответствие с действащият РП от 2000 г., което не съставлява "непълнота и грешка" по смисъла на § 1, т. 16 от ЗКИР. изложени са мотиви и за нарушение изискванията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като спорът за собственост с вписаните в КР собственици е основание за отказ на исканото изменение. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Безспорно е по делото обстоятелството, че изменението на КК и КР е инициирано от Община Петрич, поради допусната грешка при отразяване границите на имоти с идентификатори 56126.603.9870, 56126.603.9875 и 56126.603.1874, тъй като не са съобразени с регулационните граници по действащият ПУП-ПР, одобрен през 2000 г. От заключението на приетата по делото без оспорване от страните СТЕ се установява, че при одобряване на първоначалната КККР /одобрена със заповед №РД-18-70/14.12.2010 г. на изп. директор на АГКК/ и трите имота са заснети и нанесени по материализирани на място граници, т. е. по т. 2, ал. 1, чл. 14 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 82/2011 г. Следователно несъответствието с регулационните граници по действащият ПР не съставлява "непълнота и грешка" по смисъла на § 1, т. 16 от ЗКИР, поради което процесната заповед е издадена на несъответно правно основание по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Това е достатъчно основание за незаконосъобразност на заповедта, както правилно е приел административният съд. Доводите по касационната жалба за пределите на собственост на оспорващите В. Танева и Н. Ников се явяват ирелевантни в това производство, тъй като при липса на основание за изменение по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР не се изследва въпроса за конкуренция на вещни права между заявителя и вписаните в КР собственици и носители на вещни права върху засегнатите от изменението лица. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение, като неоснователна. Предвид изрично и своевременно заявената от пълномощникът на ответниците В. Танева и Н. Ников претенция за разноски и изхода на делото, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв, съставляващи адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2018 г. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,