Решение № 12416 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1663/2016 г.

Решение № 12416 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1663/2016 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., в качеството му на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С., срещу решение № 7968 от 16.12.2015 г. на административен съд - С. - град, П. отделение, 4 състав, постановено по адм. дело № 9905 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена молбата му за допълване на решение № 4633 от 30.06.2015 г. по същото дело. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуален закони - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено оспореното решение, а делото да бъде върнато на първоинстнационния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на разпоредбите на чл. 173, ал. 2 от АПК. Ответникът по касационната жалба - "Г. А. К." ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез писмен отговор от 3.02.2016 г. по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, като претендира присъждане на съдебни разноски. Процесуалният представител адв. Д. Б. не се явява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспореното пред настоящата инстанция решение административен съд - С. - град е отхвърлил молбата на директора на дирекция "ОДОП" - С. за допълване на решение № 4633 от 30.06.2015 г. по адм. дело № 9905 по описа за 2014 г., с която е поискано на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да отхвърли молбата на директора на дирекция "ОДОП" - С., съдът е посочил, че с решението, чието допълване е поискано, е прогласен за нищожен ревизионен акт № 2001401041 от 26.05.2014 г., издаден от Г. И. М. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., възложил ревизията и Д. Д. Т. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., ръководител на ревизията. Според решаващият съд разпоредбата на чл. 160 от ДОПК изрично регламентира правомощията на съда при оспорване на ревизионни актове, поради което в случая не намира субсидиарно приложение нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С решението, чието допълване е поискано административен съд - С. - град е прогласил нищожността на ревизионен акт № 2001401041 от 26.05.2014 г., издаден от Г. И. М. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., възложил ревизията и Д. Д. Т. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., ръководител на ревизията. Приел е, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.). Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че правилно съдът е отхвърлил молбата на касатора за допълване на решение № 4633 от 30.06.2015 г. по адм. дело № 9905/2014 г., с искане да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Както правилно е посочил решаващият състав правомощията на съда по съдебния контрол за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон - ДОПК, който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 от него не предполага възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Дори когато се прогласява нищожност на РА, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, понеже това не е предвидено в ДОПК. Предвид уредбата на този случай в ДОПК не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС по адм. дело № 5013/2015 г., адм. дело № 7387/2009 г., адм. дело № 1170/2015 г., адм. дело № 5228/15 г., адм. дело № 109/2015 г. и др. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски на основание чл. 161, ал. 2 от ДОПК и чл. 9, във връзка с чл. 8 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300.00 лв., адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,