Решение № 2686 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11851/2017 г.

Решение № 2686 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11851/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадена касационна жалба от Ц. Колева от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Черкезова, против решение № 378/14.09.2017 г., постановено по адм. дело № 772/2015 г. на Административен съд – Плевен. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго по съществото на спора. Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията им, че жалбоподателката не е подала молба за картотекиране и че не е била страна по в сключения договор за отдаване под наем на процесното жилище и че е прехвърлила имота, който е придобила на член от семейството - на нейната сестра. В съдебно заседание, редовно призован касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Черкезова, която заявява, че и към настоящия момент фактическото положение не е променено. Жилището се ползва от жалбоподателката и нейната сестра в качеството им на наематели. Ответникът по касационната жалба – кметът на община Плевен, представя отговор на касационната жалба. За съдебно заседание редовно призован, не се явява и не се представлява. В отговора поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 33 от Наредба № 18 на ОбС - Плевен, в установената форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Обосновава се, че се касае до срочен договор за наем, чийто срок е изтекъл на 3.08.2015 г., срокът му не е продължен, не е налице сключен нов договор за наем, което прави оспорваната заповед законосъобразна. Върховният административен съд – трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на Ц. Колева от [населено място], срещу заповед № РД -10-1335/18.08.2015 г. на кмета на община Плевен, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОС, във вр. с чл. 32, т. 6 и т. 7 от Наредба № 18 на ОбС - Плевен, е прекратено наемното правоотношение за общинско жилище, представляващо апартамент с площ 70, 24 кв. м., находящ се в [населено място], ул. [адрес], № [номер], ап. [номер]. Съображенията на съда са били, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, при спазване на съответната предписана от закона форма, като при издаването на акта не са допуснати нарушения на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Приел е също, че административният акт е мотивиран, като в мотивите си административният орган е изложил, както фактическите, така и правни основания за издаването му. Установил е също, че в хода на административното производство, релевантните за спора факти се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Установено е, че се касае до срочен договор за наем, чийто срок е изтекъл и че жалбоподателката не отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище, тъй като е прехвърлила придобит собствен апартамент на племенницата си. Прието е още, че със заповед на кмета на общината, касационната жалбоподателка и семейството на сестра й, са настанени в процесното жилище. Обстоятелството, че в сключения в последствие договор в титулната страница на същия е посочено само името на сестрата на касаторката, но договора е подписан и от Колева, не променя факта, че същата е настанена под наем в общинското жилище. Отпаднало е и основанието за настаняване на Колева в общинско жилище, тъй като не отговаря на условията за това и е постановен отказ за картотекиране. Същият е бил оспорван от нея, но жалбата е отхвърлена по адм. д. № 679/2015 г. на ПАС. Въз основа на това съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като по отношение на заповедта не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване. Правилно съдът е приел, че в случая касационната жалбоподателка е бил настанена в общинско жилище със срочен договор за наем - Заповед № РД-11-111 от 22.07.2010 г. приложена на л. 8 от делото за срок от 5 години ведно със семейството на сестра й С. Петрова. Правилно, с оглед на установеното по делото, административният съд е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение и оспорената заповед е законосъобразна. Няма спор по делото, че настаняването на касаторката е било за определен срок, който е изтекъл и не е налице продължаване на срока за настаняване под наем в общинско жилище. Неоснователни са доводите на касационната жалбоподателка, че не е налице валидно наемно правоотношение. Такова е създадено още с издаването на заповедта за настаняване от кмета на общината, в която Колева е титуляр. Със сключването на договора за наем вече се уговарят условията за ползване на общинското жилище - срок, наемна цена, плащане на консумативи. Правилно съдът е приел, че макар и в договора в началната страница да е посочено само името на сестрата на касаторката, договорът е подписан включително и от Ц. Колева, като страна по него и като титуляр на заповедта за настаняване, т. е. налице е валидно наемно правоотношение между общината и Ц. Колева. Изводът на първоинстанционния съд, че е установено и второто фактическо основание, посочено в заповедта – отпадане на условията за настаняване, е обоснован - чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС. Видно от приложеното адм. д. № 679/2015 г. по описа на Административен съд - Плевен по отношение на касаторката е постановен отказ за картотекиране, като нуждаеща се от настаняване в общинско жилище. Този отказ е оспорен по съдебен ред и жалбата е отхвърлена. Съобразно приетата Наредба на ОбС - Плевен за да може да се възползва от възможността за настаняване под наем в общинско жилище лицето следва да отговаря на визираните в чл. 5, ал. 1 на същата условия в това число да не е прехвърлял в срок от 5 години преди кандидатстване за настаняване, на собствен годен за обитаване жилищен имот, което в случая не е налице. Установено е по делото, че с нот. акт № 122, т. 1 рег. № 422 по н. д 52/2015 г. Колева е дарила на племенницата си собствен недвижим имот - апартамент с площ 59.78 кв. м., т. е. същата не е отговаряла на условията за картотекиране като нуждаеща се от настаняване под наем в общинско жилище. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Приложението на цитираната правна норма изисква настъпването на такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинско жилище, които вече изключват наемателя от категорията лица, отговарящи на условията за настаняване в тях. Едно от тези обстоятелства е придобиването на собствено жилище, какъвто е конкретния случай. Даряването му на лице с жилищна нужда, каквито доводи се правят, не прави Колева нуждаеща се от настаняване в общинско жилище. В случая наличието на тази пречка се явява безпредметно относно законосъобразността на заповедта, тъй като се касае до изтичане на срока за наем и липсват доказателства той да е продължен. Само това основание е достатъчно за прекратяване на наемните отношения, тъй като задължение на общината е да се грижи за своите жителите, имащи нужда от настаняване под наем, и да следи за наличие на условията за настаняване или прекратяване на наемните отношения. Ето защо изводите на първоинстанционния съд като правилни се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,