Решение № 8246 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 38/2016 г.

Решение № 8246 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 38/2016 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по касационна жалба на "М." ЕАД, представлявано от пълномощник срещу решение № 6699/3.11.2015 г., постановено по адм. дело № 6655/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен административния акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната в производството страна - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната в производството страна - В. Г. К. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "М." ЕАД срещу решение № Ж - 1054/2014 от 10.06.2015 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е уважена жалба с рег. № Ж - 1054 от 28.11.2014 г. от В. Г. К. срещу "М." ЕАД и с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 32 000 лв. на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД, в качеството му на администратор на лични данни за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗЗЛД. За да постанови обжалваното решение, решаващият съд приема, че са събрани всички относими към спора доказателства - договорите на К. с "М." ЕАД, фактурата за мобилния апарат, който се твърди, че е закупила. В хода на административното производство, а и в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, поради което правилно е прието, че законосъобразно административният орган е счел, че "М." ЕАД не е посочил доказателства за правомерното обработване на личните данни на К. с оглед закупуването на мобилния апарат. Това е така, тъй като видно от представената по делото фактура за закупуването на мобилния апарат, същата не е подписана от К. въобще, на нея липсва подпис на получателя. Няма представен и приемо - предавателен протокол. Не са представени никакви доказателства, които да са валидни, и от които да се направи извод, че К. е закупила телефона, за което във фактурата законосъобразно да са използвани и посочени личните й данни. Доказателства за правомерното използване на тези лични данни във фактурата не са ангажирани и в съдебното производство. Безспорно е установено, че К. не е давала съгласие и не е закупувала телефонен апарат, поради което правилно е прието, че използването на личните й данни за издаването на фактура е незаконосъобразно и в противоречие със закона. Видно от събраните доказателства администраторът на лични данни е следвало съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД да обработва личните данни на абоната си законосъобразно и добросъвестно, както и съгласно т. 2 да ги "събира за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели". Данните на К. са събрани за сключване на договор за ползване на мобилна услуга, същите не са събрани за закупуването на телефонния апарат. В тази връзка първоинстанционният съд е приел за законосъобразен извода на Комисията, че данните на заинтересованата страна са обработени неправомерно, допълнително и по начин несъвместим с целите, за които са събрани. Посочено е, че в конкретния случай те са обработени неправомерно с издаването на фактура за закупуване на телефон, която въобще не е връчвана на К. и не е подписана от нея, т. е. не е налице съгласие от нея за обработването на личните й данни с тази цел. Предвид установеното неправомерно обработване на лични данни на К., касаторът не е изпълнил задължението си по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗЗЛД, поради което е приет за законосъобразен изводът на Комисията, че "М." ЕАД е извършил нарушение на ЗЗЛД. Така постановеното съдебно решение е правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд, а подробните му и правно обосновани мотиви изцяло се споделят, като не е необходимо подробното им преповтаряне. Неоснователно е възражението за допуснати нарушения на материалния закон. Съгласно легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД трите имена, адрес и единен граждански номер на физическо лице имат качеството на лични данни за лицето, а употребата им е действие по обработването на лични данни и следва да се извършва в съответствие с разпоредбата на ЗЗЛД, при наличие на поне едно от разписаните в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД условия за допустимост на обработването и при спазване на принципите, посочени в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД предвижда обработването на личните данни да не се извършва за цели различни от тези, за които първоначално са събрани данните. Личните данни се събират за конкретни, точно определени и законни цели и не следва да се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели. Допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели с изключение на случаите, изрично предвидени в този закон. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на решението. на КЗЛД. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация - чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. За нарушение на цитирания текст, разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда имуществена санкция в размер от 10 000.00 лв. до 100 000.00 лв. В случая размерът на санкцията е определен от комисията, като са изложени подборни съображения както от органа, така и от първоинстанционния съд. При наличието на конкретни мотиви, обосноваващи решението на административния орган и съда да се наложи имуществена санкция в размер над минималния, административният акт, респ. първоинстанционното съдебно решение се явяват законосъобразни и в частта, в която е определена имуществена санкция над 10 000.00 лв. По този начин ще се постигне и целта на наказанието, което следва да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, с оглед осъщественото процесуално представителство, на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател "М." ЕАД следва да заплати на Комисията за защита на личните данни сума в размер на 300 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - Пето отделение,