Решение № 10340 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15638/2011 г.

Решение № 10340 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15638/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Божилов против решение № 2357/18.10.2011 г., постановено по адм. д. № 2496/2011 г. от Варненския административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против РА № 251005241/24.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 232/17.06.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна, с който са му определени данъчни задължения за 2007 г. -данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ - главница в размер на 3 640,15 лева и лихви в размер на 1269,38 лева. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 434,57 лева. В жалбата се твърди неправилност на решението поради допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му и отмяната на РА в обжалваната му част с произтичащите от това законни последици. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора обосновани са изводите на съда, че цената на която е придобит имота от касатора е тази по договора от 06.06.2005 г. и това е документално доказаната платена цена за имота. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Безспорни по делото са фактите, установени от първоинстанционния съд, а именно: продаденият имот от жалбоподателя през 2007 г. на "Бряг-СК" ЕООД е придобит от жалбоподателя чрез възлагането му от съдия изпълнител по изпълнително дело, по което той е встъпил като взискател на мястото на Димитър Станков Димитров, чието вземане е купил за сумата от 10000 лева. Установено е по изпълнителното дело, чрез експертиза, че пазарната стойност на възложения имот е 44000 лева. В хода на ревизията е приета също експертиза относно пазарната стойност на имота към момента на продажбата му от ревизираното лице на "Бряг-СК " ЕООД, която е установила по-ниска цена от продажната по нотариалния акт. Приходният орган е установил, че от продажната цена на имота, реално е получена сумата от 33000 лева, а реално са задържани от купувача 11000 лева във връзка със заплащането на данъчни задължения (данък сгради и такса смет). Прието е, че от продажбата на имота ревизираният субект е придобил доход, равняващ се на половината от разликата между ефективно получената сума от продажната цена на имота и сумата, за която той е придобит от жалбоподателя и неговата съпруга. Възприетата сума от приходния орган като придобивна цена на имота от купувачите е 10 000 лева. Спорният въпрос е бил относно размера на придобивната цена на имота - дали това е 10 000 лева или установената стойност на имота в размер на 44 000 лева. Съдът е приел, че придобивната сума на имота е 10000 лева, тъй като това е реално заплатената сума от жалбоподателя и съпругата му срещу която те са придобили въпросния имот. Решението е обосновано и правилно. Не се спори по делото, че жалбоподателите са придобили имота чрез възлагането му от съдия-изпълнител, като за придобиването му са заплатили единствено сумата от 10000 лева. Това обстоятелство, както основателно се сочи и от участващия по делото прокурор се потвърждава от обяснението на ревизирания субект на лист 263 от делото. В това обяснение е посочено, че във връзка със закупуването на свинарници и малка сграда (кланица) са платени около 10000 лева. По делото не са представени доказателства, че жалбоподателят и съпругата му са заплатили сума, по голяма от посочената за придобиването на въпросния имот. При това положение основателно и законосъобразно, както органът по приходите, така и съдът са възприели разликата до ефективно получената сума от продажната цена на имота като доход за жалбоподателя и неговата съпруга, който не е необлагаем. Законосъобразно върху половината от тази разлика е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за жалбоподателя. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд