Решение № 4391 от 25.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Цветина Мездра" ЕООД срещу решение 345/25.10.2022г., постановено по адм. д. 407/2022 г. по описа на Административен съд Враца, с което са отхвърлени предявените от дружеството против община Враца искове в размер на 7153.77 лв. общо, от които 6 889.95 лв. главница, представляваща обезщетение за неизплатени компенсации за продажба на абонаментни карти на учащи с намалена стойност за периода 01.01.2019г. 30.06.2019г. и лихва за забава в размер на 263.82 лв. за период с посочена в исковата молба начална дата върху всяка от сумите, формираща главниците и крайна дата 10.09.2019г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба. Касаторът Цветина Мездра ЕООД чрез процесуален представител твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че относимите към спора факти са установени безспорно по делото, но не са обсъдени в обжалваното решение. Набляга на различните предпоставки за предоставяне на компенсации и на субсидии по Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и издаване на превозни документи за извършване на превозите. По същество касационната жалба повтаря доводите от предишните молби и писмени защити по делото. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявените искове. Претендират се разноски. Ответникът - община Враца не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Първоначално исковото производство е образувано пред Районен съд Мездра, по искова молба срещу Община Враца, с която е поискано присъждане на спорните искови суми на основание разпоредбите на ЗЗД и ГПК. Дружеството е твърдяло, че транспортната линия Мездра Враца е част от областна транспортна схема, а на територията на община Враца се намират учебните заведения, в които се учат лицата, получили абонаменти карти на намалени цени. Ищецът се е позовал и на кореспонденция между него и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. При така заявеното основание на иска, още в това производство основното възражение на общината е било, че между страните не са налице договорни отношения, поради което не се дължат поисканите компенсации. Ответникът е възразил също, че автобусна линия Мездра-Враца-Мездра не е в транспортната схема на община Враца. Повдигнато е и възражение, че в подадените до общината справки от дружеството липсва такава за изминат пробег, справка за месец януари 2019г. въобще не е постъпвала, липсва и регистър на издадените карти. След като на първа инстанция исковете са разгледани и отхвърлени, с Решение 193 от 28.07.2020 г. на Окръжен съд - Враца по гр. д. 267/2020 г. е обезсилено Решение 148 от 28.02.2020 г. на Районен съд - Враца по гр. д. 4389/2019 г. и делото е изпратено по компетентност на Административен съд - Враца. Окръжният съд е приел, че искането на "Цветина Мездра" ЕООД е за обезщетение за вреди произтичащи от управленската дейност на кмета на община Враца, т.е. от бездействието му като административен орган по смисъла на чл. 203 АПК, доколкото кметът неправомерно, според дружеството, не е осъществил властническата функция, възложена му с Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата за компенсациите), приета с Постановление на Министерски съвет 163 от 29.03.2015 г. С Определение 60 от 10.02.2021 г. по адм. д. 29/2021 г., Административен съд - Враца е повдигнал спор за подсъдност между Административен съд - Враца и Окръжен съд - Враца. С Определение 19 от 10.05.2021г. по адм.д. 9/2021г., смесен 5-чл.състав на ВАС е прието, че компетентен да разгледа исковата молба е Административен съд - Враца. В мотивите е прието, че се претендира обезщетение за вреди причинени от административна дейност на кмета на община Враца, осъществявана в изпълнение на правомощията му по чл. 55, ал. 4 от Наредбата за компенсациите, поради което е приложим редът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящото производство е второ по ред касационно, след като с Решение 6207 от 23.06.2022г. по адм.д. 3033/2022г., ІІІ отд. на ВАС е отменено решение 21/17.01.2022 г., постановено по адм. д. 29/2021 г. по описа на Административен съд Враца и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. В мотивите си касационната инстанция е посочила при първото разглеждане, че неправилно съдът е приел, че искането за компенсиране на направените разходи от превозвача следва да бъде разгледано от кмета на община в административно производство, приключващо с издаване на административен акт. Първоинстанционният съд е бил насочен да се произнесе по заявеното основание на иска, което е незаконосъобразно бездействие и да обоснове извода си, със съответните правни текстове, налице ли и е или не такова бездействие. Указано е също, че е останало неизяснено дали дружеството ищец е претендирало едни и същи средства за един и същ период на превоз - считано от 1.01.2019 г. от двете общини едновременно, и ако това е така - с коя община за процесния период ищецът има сключен договор след проведена обществена поръчка. С обжалваното решение АС - Враца повторно е отхвърлил исковете на "Цветина Мездра" ЕООД против община Враца за заплащане на сумата от 7153.77 лв, от която главница от 6889.95 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, вследствие неизплащането на компенсации във връзка с издаването на абонаментни карти на учащи, съгласно Наредбата за компенсациите, както и лихва върху сумата от 263.82 лв. лихва за забава. Ищецът не е твърдял и не е било спорно между страните, че между него и община Враца няма сключени договори за обществен превоз на пътници. Линията Мездра-Враца не е в транспортната общинска схема на община Враца, което също не е спорно. Не са искани и не са събирани доказателства за наличие на областна транспортна схема и нейното съдържание. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че в предмета на дейност на Цветина Мездра ЕООД се включва осъществяване на превозна дейност. За извършване на превоз по автобусна линия Мездра Враца Мездра дружеството има сключен договор с Община Мездра от 19.02.2018г., със срок от четири години, считано от 19.02.2018г., след проведена обществена поръчка. Прието е за установено, че за периода 01.01.2019г. 30.06.2019г. дружеството е превозвало учащи с абонаментни карти по редуцирани цени по посочената автобусна линия. Всички учащи се, видно от справките, се обучават в училища във Враца. Броят на издадените карти за първата половина на 2019г. и за последните четири месеца на същата година е определен на база представени справки с издадени карти по стойност и по училища, ведно с копия от дневника за съответния месец с имената и подписите на ползващите ги. За доказано е счетено, че те са били представени пред община Мездра, като върху всяка от справките има резолюция на Кмета на общината За разплащане. По всички тези обстоятелства не се и спори. Същите справки са били представяни и пред община Враца, като само на справката за м.01.2019г. няма входящ номер на общината. По исканията за компенсации за месеците май и юни 2019г. по преписката са налице писма на длъжностни лица на общината, с които изрично е отказано плащане, по съображения за липса на договорни отношения и поради това, че линията Мездра-Враца е извън транспортната схема на община Враца. Установено е, че в началото на 2020г. община Мездра е заплатила на дружеството компенсация за пътувания по намалени цени на учащи се за учебната 2019г. по направление Мездра-Враца в размер на 7333, 84 лв за цялата 2019 година. В тази връзка съдът е обсъдил както писмените доказателства, така и изслушаното експертно заключение, което частично не е кредитирал, като противоречащо на писмените доказателства относно това за какъв период е извършено плащането. Въз основа на така установените факти и при тези указания на касационната инстанция, съдът е формирал извод за неоснователност на исковете, тъй като противоречащо на закона бездействие на кмета на община Враца не е доказано. При новото разглеждане в част от мотивите си Административен съд Враца е повторил дословно изводите на същия съд от първото разглеждане на делото. В правната част на мотивите са добавени цитати от текстове от нормативната уредба. Изложени са съображения, че не са налице доказателства за сключен договор между община Враца и дружеството. Освен това е прието, че в общинския бюджет не са постъпвали суми от държавния бюджет, предназначени за претендираните компенсации. На трето място, счетено е, че компенсации на дружеството за същите карти и период са изплащани от община Мездра, поради което вреда не е настъпила. Като четвърти основен аргумент съдът сочи, че дружеството на е оспорило писмата, с които му е отказано изплащане на част от претендираната сума. По тези съображения, развити по-подробно в решението, исковете са отхвърлени. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Фактите по спора са изяснени, правилен е крайният извод за неоснователност на иска с правно основание чл.1 ЗОДОВ. Правните изводи на съда, макар и довели до правилно крайно решение, обаче са непълни и непрецизни. Това налага допълване на правните мотиви на съда, което настоящата инстанция следва да извърши като втора касационна такава. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да се реализира обективната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Всички очертани по-горе елементи от отговорността на общината в случая са спорни. Затова на първо място е следвало да се формират правни изводи относно това дали е налице посоченото като основание на исковете бездействие на кмета на общината да предостави на превозвача по линията Мездра-Враца-Мездра компенсации, дължими по Наредбата за компенсациите. За целта е следвало да се извърши подробен и задълбочен анализ на приложимите правни норми. Действително, с посочената наредба, съгласно чл.1 от същата, се определят условията и редът за предоставяне на предвидените в централния бюджет средства за компенсиране на превозвачите, изпълняващи задължения за извършване на обществени услуги за безплатни и по намалени цени пътнически превози. Разпоредбата на чл.1, ал.3 от Наредбата за компенсациите предвижда средствата за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени превози по автомобилния транспорт да се предоставят за извършени превози от превозвачите по точно определени транспортни схеми, след които са тези по т.2 - общинските, областните и републиканската транспортни схеми по междуселищния автомобилен транспорт в съответствие с Наредба 2 от 2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси / Наредба 2/. Ненужно съдът се е фокусирал върху общинската транспортна схема на община Враца. Касаторът в хода на процеса е твърдял, че линията Мездра-Враца- Мездра е част от областната транспортна схема, утвърдена съгласно чл. 17, ал.3 от Закона за автомобилните превози и съгласно чл.11, ал.4 от посочената по-горе Наредба 2. За този факт обаче доказателства не са представени. Следователно, не е налице едно от изискуемите изисквания за компенсиране на превозвача в настоящия случай, което е самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на иска. Освен това, за да се извършва обществен превоз на пътници по линията Мездра-Враца, която очевидно включва населени места в поне две общини в област Враца, е необходимо да се проведе съгласуването по чл.6, чл.6а и чл.10 от Наредба 2 между кметовете на общините Мездра и Враца. Такова съгласуване не се твърди и не се доказва да е осъществено. Съгласно чл. 14, ал.2 от Наредба 2, с утвърждаването на областните транспортни схеми за всяка община се определят линиите и курсовете, които тя може да възлага на превозвачите. В случая, не са представени доказателства и на коя община е предоставено да възлага на превозвач обслужването на транспортната линия Мездра-Враца, следователно не се доказва и спазването на чл.14, ал.2 от Наредба 2 при възлагане превозите по тази линия на касатора. При липса на твърдения и доказателства в тази насока, обстоятелството, че община Мездра е сключила договор с касатора за осъществяване на превоза по автобусна линия Мездра-Враца, не може да обвърже община Враца със задължение да компенсира превозвача. В чл. 3, ал.2 от Наредбата за компенсациите изрично е посочено, че предоставените от централния бюджет средства за компенсации се предоставят от кметовете на общините само на превозвачи, които спазват нормативно установения ред и правилата за извършване на обществен превоз на пътници, предвидени в Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Ето защо, независимо че касаторът е издавал абонаменти карти по намалени цени, съгласно чл.19, т.5 от Наредбата за компенсациите, на ученици, които се обучават в училища на територията на община Враца, той не е доказал, че е отговарял на всички посочени по-горе изисквания, за да възникне за него правото да претендира от кмета на община Враца съответната компенсация. Не на последно място, касаторът не е доказал, че е предоставил на кмета на община Враца всички изискуеми съгласно чл. 40 от Наредбата за компенсациите документи в предвидения в наредбата срок. По така изложените съображения, не се доказва кметът на общината да е бездействал неправомерно да изпълни задълженията си по Наредбата за компенсациите, включително по чл.46 от същата. Не е налице първият елемент за ангажиране отговорността на община Враца, а именно незаконосъобразно бездействие. Правилни и обосновани са изводите на съда относно липсата на втория елемент за възникване отговорността на община Враца по чл.1 ЗОДОВ, а именно липса на причинена вреда. От установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка следва извод, че на касатора са изплатени компенсации от страна на община Мездра за извършваните от него превози по намалени цени за ученици по транспортната линия Мездра-Враца- Мездра, в размер, превишаващ цената на иска. От представените фактура и платежно нареждане е видно, че община Мездра е изплатила компенсации на превозвача за цялата 2019г., като в тази връзка заключението на вещото лице, противоречащо на тези доказателства, правилно не е било кредитирано. Следователно, не се доказва наличието нито на претърпяна загуба, нито на пропусната полза за касатора. Предвид изложеното, решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. На касатора разноски не се дължат при този изход от спора, а ответникът не претендира такива. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд