Решение № 1314 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13067/2015 г.

Решение № 1314 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13067/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 4972 от 14.07.2015 г., постановено по адм. дело № 448/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът - С. П. А., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: Решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Производството пред съда е образувано по жалба на С. П. А. против заповед № 8613/11.12.2014 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. По делото е установено, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание С. А. заема длъжността "младши полицейски инспектор" в група "Контрол по пребиваване на чужденци", сектор "Миграция", отдел "Териториални структурни звена" при дирекция Миграция. Към момента на издаване на заповедта е в сила Законът за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), обн. ДВ бр. 53/2014 г. като съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР Главна дирекция "Гранична полиция" е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция "Гранична полиция" и на дирекция "Миграция", създадени с отменения ЗМВР, като служебното правоотношение на жалбоподателя преминава по реда на § 9, ал. 2 ПЗР на ЗМВР към главната дирекция. В потвърждение на този факт е и писмото до директорите на СДВР и ОДМВР (л. 257). По тази причина и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция". В хода на съдебното производство е изменен ЗМВР и е създадена дирекция "Миграция" като съгласно § 81, ал. 1 от ЗИД на ЗМВР, обн. ДВ, бр. 14/2015 г., влязъл в сила на 24.02.2015 г., Дирекция "Миграция" е правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Главна дирекция "Гранична полиция", свързани с осъществяването до влизането в сила на този закон на дейности по регулиране на миграционните процеси и административен контрол върху пребиваването в Р. Б. Разпоредбата на § 81, ал. 2 регламентира, че процесуалното представителство по висящи спорове на Главна дирекция "Гранична полиция" във връзка с дейности по регулиране на миграционните процеси и административен контрол върху пребиваването в Р. Б. се осъществява от директора на Дирекция "Миграция". На това основание с молба от 13.03.2015 г . директорът на Дирекция "Миграция" иска да бъде конституиран като страна по спора. С определение от 16.03.2015 г. съдът го конституира и дава ход на делото по същество. Независимо от това в срока за произнасяне съдът се позовава на § 82 от ЗИД на ЗМВР, обн. ДВ, бр. 14/2015 г ., съгласно който "С влизането в сила на този закон заварените служебни и трудови правоотношения на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в Главна дирекция "Гранична полиция", осъществявали до влизането му в сила дейности по регулиране на миграционните процеси и административен контрол върху пребиваването в Р. Б., се преобразуват съответно в служебни и трудови правоотношения на държавни служители и на лица, работещи по трудово правоотношение ..." в Дирекция "Миграция" и ОДМВР, отменя хода по същество и задължава директора на Дирекция "Миграция" да представи доказателства, от които да се установи кой към момента е органът по назначаването на С. А. и съответно дисциплинарно наказващ орган. От приложените по делото доказателства се установява, че със заповед от 22.04.2015 г. С. П. А. е назначен в сектор "Миграция" - СДВР. На това основание съдът заличава като ответник по делото директора на Дирекция "Миграция" и конституира на негово място директора на СДВР. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на Административен съд С. - град е постановено без участието на надлежна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК за правилното конституиране на страните съдът следи служебно, т. е. участието на надлежните страни в процеса е предпоставка за допустимостта на решението. Нормата на чл. 153, ал. 1 от АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт или в случая директора на Главна дирекция "Гранична полиция". Правилото на чл. 153, ал. 3 АПК регламентира, че когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. В случая в хода на производството компетентността на издателя на акта е отнета и правилно на негово място е конституиран директора на Дирекция "Миграция". В последствие обаче този орган е заличен и в противоречие с горните правила неправилно е конституиран като ответник директорът на СДВР. Разпоредбата на § 82 не отнема компетентността на последния, а само регламентира към коя структура преминават служебните правоотношения на служителите, поради което и фактът, в коя структура в последствие е преназначен жалбоподателят, не прави директора на СДВР процесуално легитимиран ответник. Следователно процесуално легитимиран ответник е правоприемникът на органа, постановил оспорения административен акт, какъвто директорът на СДВР не е, независимо, че е настоящият орган по назначаването на А. След като органът, който е компетентен да издаде оспорения административен акт, е заличен като страна в първоинстанционното производство, а като ответник е конституиран настоящият орган по назначаването на жалбоподателя и същият не притежава процесуална легитимация, то съдебният акт е постановен при участието на ненадлежна страна. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд С. - град е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване с изложеното по-горе относно конституирането на страните. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,