Решение № 9079 от 28.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11779/2014 г.

Решение № 9079 от 28.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11779/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е образувано по: касационна жалба на Областна дирекция "Земеделие" гр. Шумен чрез процесуален представител Недев против решение № 37/18.06.2014 г., постановено по адм. дело № 78/2014 г. на Административен съд - Шумен и частна жалба на Венета Петрова Даракчиева от гр. Шумен чрез адв. Янева против разпореждане № 191/10.07.2014 г., постановено по същото дело. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на атакуваното решение, с което областната дирекция е осъдена да заплати на Даракчиева обезщетение по чл. 104 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за незаконно прекратяване на служебното правоотношение за срок от 10 месеца вместо за 6 месеца съгласно редакцията на цитираната норма към бр. 38/18.05.2012 г. на Държавен вестник. Иска се отмяната на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон. Частният жалбоподател твърди незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, с което е отхвърлена молбата за издаване на изпълнителен лист, иска отмяната му и уважаване на молбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете жалби. Касационната жалба на Областна дирекция "Земеделие" - Шумен е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС - Шумен е образувано по искова молба на Венета Петрова Даракчиева от гр. Шумен за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал . 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата 7 319.98 лева, от които 6 091.40 лева - представляващи обезщетение поради незаконно уволнение за срок от 10 месеца, за периода от 10.12.2010 г. до 10.10.2011 г., когато не е била на държавна служба поради незаконното й уволнение, както и лихва за забава върху посочената сума до окончателното й заплащане в размер на 1 228.58 лева. Първоинстанционният съд установява, че с влязло в сила решение № 33/13.04.2011 г., постановено по адм. д. № 9/2011 г. по описа на Административен съд - Шумен, влязло в законна сила на 19.04.2012 г. след потвърдителното решение на Върховния административен съд по адм. д. № 6973/21011 г. е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-10-27-0080/9.12.2010 г., издадена от директора на ОДЗ Шумен, с която е прекратено служебното правоотношение между дирекцията и Даракчиева от длъжността й "старши експерт" в Главна дирекция "Аграрно развитие". По делото е установено, че за периода от посочените в исковата молба 10 месеца ответницата по касация не получава доходи по друго служебно или трудово правоотношение, които да бъдат приспаднати от дължимото се обезщетение. Размерът на трудовото й възнаграждение по служебно правоотношение към датата на признаване на прекратяването за незаконно е 609,14 лв. На база на това вещото лице по допуснатата и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза изчислява дължимото обезщетение, включително и законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила. Като е обсъжда така събраните доказателства, съдът излага мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното му възнаграждение към момента на признаване на уволнението за незаконно. С оглед на това на Венета Даракчиева е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 6091,40 (шест хиляди деветдесет и един лева и 40 стотинки), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.04.2014 г. до окончателното и изплащане. Прието е също така, че следва да бъде присъдена и лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта - 19.04.2012 г. до 9.04.2014 г. - датата на предявяване на иска. Касационната инстанция намира така постановеното решение за допустимо и правилно. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в относимата към разглеждания казус редакция-ДВ бр. 95 от 2003 г. предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Неоснователно е касационното възражение за неправилно приложение на материалния закон поради приетото от първоинстанционния съд приложение на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл в посочената по-горе редакция, тъй като обезщетението следва да се присъди за 6 месеца според изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 38 от 2012 г. в сила от 1.07.2012 г. Касае се за изменение на материалноправна норма, което се прилага от влизането й в сила - 1.07.2012 г. Подадените преди тази дата искови молби /жалби/ с претенции за обезщетение следва да се разглеждат съобразно приложимата норма на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл преди посочената дата. Видно от доказателствата по делото решението, с което е отменена като незаконосъобразна процесната заповед № РД 10-27-0080/9.12.2010 г. е влязло в сила на 19.04.2012 г. т.е. преди изменението на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Предвид на изложеното, оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба на Венета Петрова Даракчиева срещу разпореждане № 191/10.07.2014 г., постановено по дам. Д. № 78/2014 г. на ШАС е също неоснователна. За да отхвърли молбата на частната жалбоподателка за издаване на изпълнителен лист за сумата от 2 748 лева, представляващи обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл поради незаконно прекратяване на служебното й правоотношение и лихва върху сумата в размер на 554,24 лева за периода 19.04.2012 г. до 9.04.2014 г. и за сумата от 520 лева разноски по делото, административният съд приема, че не е налице влязъл в сила съдебен акт, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, предвид депозираната касационна жалба срещу решението. Разпореждането е правилно. Правилно и в съответствие с анализираните в акта разпоредби на чл. 268, т. 2 АПК, 406, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК първоинстанционният съд приема, че не са налице основанията за произнасяне на разпореждане за издаване на изпълнителен лист в този случай. С касационната жалба е обжалвано решението на административния съд изцяло предвид оспорването на целия присъден размер на обезщетението и периода за който е присъдено. Предвид изхода на спора на Даракчиева следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 215 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат и внесена държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение