Решение № 5326 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11832/2014 г.

Решение № 5326 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11832/2014 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Наска Дервишева" със седалище гр. София, подадена чрез пълномощника му адв. Соня Велинова. Жалбата е против решение № 4361 от 30.06.2013 г., постановено по адм. дело № 6452/2013 г. на Административен съд София - град. С него е отменена заповед № Р-ФХ-167/03.06.2013 г. на ректора на Химико технологичния и металургичен университет /ХМТУ/, в частта й по т. I и т. II. 1, с които е утвърдено класирането и е определен участникът, спечелил търга за обект № 1 "помещение - бюфет за кафе и закуски, в сграда "Б" на ХТМУ, с площ от 100 кв. м. ". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът "Креникс" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Пламен Гълъбов, в съдебно заседание и с представени писмен отговор на касационната жалба и писмени бележки, счита касационната жалба за неоснователна. Моля същата да бъде отхвърлена. Ответникът ректорът на Химико технологичен и металургичен университет, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С оспорваното решение № 4361 от 30.06.2013 г., постановено по адм. дело № 6452/2013 г. на Административен съд София - град, е отменена заповед № Р-ФХ-167/03.06.2013 г. на ректора на Химико технологичния и металургичен университет /ХМТУ/, в частта й по т. I и т. II. 1, с които е утвърдено класирането и е определен участникът, спечелил търга за обект № 1 "помещение - бюфет за кафе и закуски, в сграда "Б" на ХТМУ, с площ от 100 кв. м. ". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че комисията по провеждането на търга е допуснала нарушения на административно-производствени правила, регламентирани в чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/ и утвърдената тръжна документация. Нарушенията конкретно се изразявали в това, че в нарушение на тези процесуални правила комисията по провеждане на търга е отворила ценовите оферти на двама от участниците, без да е приела окончателно решение относно допустимостта на предложението на ЕТ "Наска Дервишева". И е отворила впоследствие ценовото предложение на последния участник след като вече са били известни предложенията на останалите двама участници. Освен това комисията по провеждането на търга е отворила ценовото предложение на ЕТ "Наска Дервишева" без да осигури възможност на останалите двама участници да присъстват на това нейно действие. Първоинстанционният съд е счел, че тези нарушения на административно-производствени правила са съществени и са опорочили крайния акт на ректора на ХМТУ - обжалваната пред АССГ заповед. Обжалваното решение е правилно. Според чл. 16, ал. 2 вр. чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във вр. с чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДС предоставянето под наем на имоти - публична държавна собственост става след търг, който се провежда по реда на глава пета от същия закон. В тази глава са предвидени два вида търг - с тайно и с явно наддаване. В случая със заповед № Р-ФХ-125/19.04.2013 г., с която ректорът на ХМТУ е избрал търг с тайно наддаване за предоставяния му за управление процесен имот, представляващ обект № 1 помещение/бюфет за кафе и закуски, в сграда "Б" на ХТМУ, с площ от 100 кв. м. За този вид търг разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ППЗДС разписва, че в деня на провеждането на търга комисията разпечатва подадените пликове по реда на постъпването им и се запознава с редовността на подадените документи. А според нормата на чл. 52, ал. 2 от ППЗДС участниците в търга или техни упълномощени представители могат да присъстват при отваряне и разглеждане на ценовите предложения от комисията. Анализът на тези разпоредба установява, че за този вид търг са предвидени два етапа по неговото провеждане. Първият етап е за проверка редовността на подадените документи, при това по реда на постъпването на отделните заявления. След като той приключи, следва етапа по отваряне и разглеждане на ценовите предложения на участниците, за който изрично е предвидена публичност за участниците в търга. Тази поредност следва и от разпоредбите на чл. 51, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ППЗДС, като според чл. 51, ал. 3 ППЗДС предлаганата цена се представя в отделен запечатан непрозрачен плик с надпис "Предлагана цена", поставен в плика със заявлението за участие. Смисълът е тази важна част от предложението да се оповести след проверката за редовност на документите на участниците. И тя се отворя при осигурената публичност. Тази поредност е и изрично уредена в т. 2.9 от раздел 2. "Процедура за провеждане на търга" от глава III. "Провеждане на търга" от утвърдената на основание чл. 43, ал. 3 от ППЗДС документация за участие. С утвърждаването й със заповед № Р-ФХ-125/19.04.2013 г. на ректорът на ХМТУ, тази тръжна документация е станала част от процесуалните правила за провеждане на търга. В случая се установява, че тази процедура не е спазена от помощната комисия за провеждане на търга, като са отворени ценовите предложения на двама участници, без да е приключен етапа по преценка редовността на офертата на ЕТ "Наска Дервишева". В резултат на това са оповестени публично ценовите предложения на двамата участници, без това да е сторено за ценовото предложение на третия. При това отварянето на последното е станало без законово регламентираната му публичност. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че допуснатите процесуални нарушения са съществени. Това е така защото са били нарушени процесуалните права на другите двама участници, в частност на ответника в настоящото производство "Креникс" ЕООД, а именно: да се запознае публично с ценовото предложение на ЕТ "Наска Дервишева". Нормата на чл. 52, ал. 2 ППЗДС е императивна и не може да бъде нарушавана от комисията по провеждане на търга. След като в административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, процесната заповед е незаконосъобразна. Затова същата правилно е била отменена с оспорваното решение. Неоснователно е оплакването на касатора, че с процесуалните действия на комисията по провеждане на търга бил защитен обществения интерес, тъй като ЕТ "Наска Дервишева" предложил по-висока наемна цена. Оплакването е неоснователно, тъй като защитата на обществения интерес не изключва спазването на нормативно установения ред за провеждане на търга. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци. Затова то следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 122е, ал. 3 от ЗОП, е основателно предявеното от ответника "Креникс" ЕООД искане за присъждане на направените от него разноски по делото. Същите са своевременно поискани и доказани с представен договор за правно защита и съдействие. Разноските са в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение и до този размер следва да бъдат присъдени. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК на пълномощника на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Според чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. § 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за спора е 300 лв. Заплатеният размер от 500 лв. не е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Затова адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалявано. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,