Решение № 3622 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9176/2017 г.

Решение № 3622 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9176/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. П., от с. Д., община - П., чрез пълномощника й - адв. В., против решение № 221/21.07.2017 г. по адм. дело № 118/2017 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № 215/07.02.2017 г. на кмета на община - П., като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община-П., редовно призован, не се явява. От същия, чрез пълномощника му - ст. юрисконсулт Е., е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: К. Р. В. и В. Р. В., редовно призовани не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Оспорената заповед на кмета на община-П. е издадена на основание чл. 195, ал. 5, изр. 1 ЗУТ и с нея е наредено премахването на строеж: "Западна оранжерия", като неподходяща по разположение, в УПИ XVII-1259, кв. 49 по плана на с. Д., община-П., спрямо Д. П., К. В. и В. В.. Последните двама не са обжалвали съдебното решение на първата инстанция и то е влязло в сила спрямо тях. За да отхвърли жалбата е прието от съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административно производствените правила по чл. 196 ЗУТ. От анализа на доказателствата, вкл. и неоспорено заключение на СТЕ, е направен извод, че заповедта е и материално законосъобразна, тъй като е установено фактическото разположение на строежа на улично-регулационната линия, което несъмнено го прави неподходящ по разположение, отговарящо на едно от изискванията за приложение на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Спрямо оплакването за нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК с оглед на приетото като доказателство решение по друго адм. дело № 11/2012 г. на АС-П., са изведени изводи, че такова нарушение липсва. Решението е правилно. При установеност на правнорелевантните факти изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са правилни. По делото е установено, че процесният строеж - западна оранжерия в УПИ XVII, кв. 49 по плана на с. Д., община-П. е извършен на улично-регулационната линия на улица с о. т. 259 - о. т. 260, с която граничи имота от юг и представлява метална носеща конструкция със стени и покрив от стъкла, като зад нея е основната жилищна сграда на два етажа - КП от 12.01.2017 г. с окомерна скица на строежа. Това разположение на оранжерията правилно е прието за неподходящо, по смисъла на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, тъй като оранжерията е строеж по чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ за който не се изисква разрешение за строеж, но който трябва да отговаря на законовите изисквания на ЗУТ за извършване. Такова е изискването на чл. 42, ал. 2, изр. 1 ЗУТ, съгласно което постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Оранжерията като вид строеж не е сред посочените изключения, поради което забраната за разполагането й на уличната регулационна линия или между нея и сграда на основното застрояване важи с пълна сила. Неспазването на тази законова норма за разполагане на оранжерията като строеж на допълващото застрояване на място, което е позволено, обуславя премахването й като неподходяща по разположение, на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Като е приел, че заповедта е материално законосъобразна, съдът е приложил правилно закона. Правилни са и другите изводи на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Поради това неоснователни са доводите на касатора за неприложимост на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, както и че строежът е "търпим", поради което не подлежи на премахване. "Търпимостта" е институт, относим към незаконните строежи, подлежащи на премахване или за които вече има издадена заповед за премахването им като такива. В случая производството е по реда на Г. XIII, Раздел III от ЗУТ, а не е по реда на Г. XXI ЗУТ "Недопускане и отстраняване на незаконно строителство", поради което правилно е прието, че в това производство въпроса за търпимостта на строежа е неотносим. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход и направеното искане, на община-П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 50 лева, съобразно изготвения отговор, без явяване в съдебно заседание. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение