Решение № 60091 от 4.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2582/2020 г.

Решение № 60091 от 4.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2582/2020 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 49 от 24.03.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 119 от 03.02.2020 г. по в. гр. д. № 2816/2018 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на П. Г. Г. и И. В. Я. при участието на третото лице-помагач "Дарина Яхтинг" ЕООД, че М. А. Б., З. М. В. -П. и И. С. П. са собственици на поземлен имот с идентификатор.... по КККР на район "М. ", общ. В., на основание изтекла в тяхна полза кратка 5-годишна придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. Обжалването е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение в тази част. Становището на касаторите П. Г. Г., И. В. Г. и "Дарина яхнинг" ЕООД, изразено от тях в подадените от тях касационни жалби, е че въззивното решение е недопустимо. Ответниците по касация М. А. Б., З. М. В. -П. и И. С. П. считат доводите за недопустимост на въззивното решение за неоснователни, като поддържат, че частичното обезсилване не би довело до промяна на изхода на спора за собственост. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Видно от исковата молба, за да обосноват претендираното от тях право на собственост, ищците М. А. Б., З. М. В. -П. и И. С. П. са се позовали на придобиване на собствеността на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №.... г., с който за закупили имота от П. Я. П.. С молба от 16.10.2017 г. са заявили изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК чрез позоваване в условията на евентуалност и на изтекла в тяхна полза 5-годишна придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, считано от 26.08.2005 г. до предявяване на иска /28.02.2017 г. /. Първоинстанционният съд е отхвърлил както главния иск, основан на твърдение за придобиване на имота на основание правна сделка, така и въз основа на предявеното в условията на евентуалност основание придобивна давност. Въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционното решение и е решил спора по същество, като по иска с правно основание чл. 108 ЗС е признал за установено по отношение на П. Г. Г. и И. В. Я., че ищците М. А. Б., З. М. В. -П. и И. С. П. са собственици на процесния недвижим имот при дялово участие на ищците в съсобствеността както следва: 1/2 ид. част за М. А. Б. и по 1/4 ид. част за З. М. В. - П. и И. С. П., на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №.... г., а за втория и третия ищец-и по силата на наследствено правоприемство, или на основание добросъвестно владение, упражнявано в периода от 25.08.2005 г. до 28.02.2017 г., и ответниците П. Г. Г. и И. В. Г. са осъдени да предадат на М. А. Б., З. М. В. -П. и И. С. П. владението върху този имот. Въззивният съд не е съобразил, че при обективно съединяване на искове, при което единият от исковете е заявен като главен, а другият-като евентуален, както е в случая, отхвърлянето на главния иск се явява процесуална предпоставка за разглеждане на евентуалния иск. След като въззивният съд е уважил главния иск и е приел за установено, че ищците се легитимират като собственици на имота на първоначално заявеното от тях деривативно основание-правна сделка, това означава, че не се е сбъднало отрицателното вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на евентуалния иск-неуважаване на главният иск. Затова въззивното решение в частта, с която е съдът се е произнесъл по отношение на въведеното от ищците при условията на евентуалност придобивно основание- кратка придобивна давност, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по този иск-прекратено. Водим от гореизложеното съдът