Решение № 9012 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2730/2011 г.
ВАСVI отделение22.06.2011 г.докладчик т Александър Еленков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 4493 от 30.12.2010 г. по адм. дело № 6758/2010 г. на Административен съд - София град и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9012 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2730/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) срещу решение № 4493 от 30.12.2010 г. по адм. дело № 6758/2010 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е правен и е по въпроса от първа или от втора категория е осигурителният стаж на Цветан Владимиров Гьошев от гр. София за времето от 17.03.2003 г. до 01.03.2009 г. на длъжност "помпиер подземен" във "Водоотливна шахта" на рудник "Кремиковци". С решение № 360 от 31.08.2010 г. касационният жалбоподател е приел, че този осигурителен стаж е от втора категория, защото е по чл. 2, т. 3 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и чл. 9, ал. 5, т. 7 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (Инструкция № 13) - длъжността "помпиер подземен" е с работно място в участък за водоотлив на открит рудник. Сезиран с жалба от Цветан Владимиров Гьошев, Административен съд - София град с посоченото по-горе решение е отменил решението на касационния жалбоподател, като е приел, че "никъде в трудовите договори рудникът или водоотливната шахта не са посочени като открити", а "напротив - категорично се установява от писмото на "Кремиковци-Рудодобив" АД (изх. № 1308-01 от 30.11.2010 г.), че производствената дейност на участък "Водоотливна шахта" се осъществява в подземни минни изработки, разположени от 180 м. до 330 м. под повърхността" (т. е. под земята). Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба е неправилно (необосновано), но по следните съображения: Според чл. 104, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Това свое нормотворческо правомощие Министерският съвет е изпълнил с Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. В чл. 1, т. 1 и 2 и в чл. 2, т. 1 и 2 на тази наредба са посочени работници, инженерно - технически специалисти и ръководни служители, чиито трудови функции се състоят изцяло или частично под земята. В чл. 2, т. 3 НКТП обаче е определен от втора категория трудът на работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до началник на участък включително от рудници и кариери за открит добив на полезни изкопаеми. Разпоредбата очевидно не дава отговор на въпроса пак от втора категория ли е трудът на работници, включени в щат или списъчен състав на участък или звено от рудник или кариера за открит добив, който изцяло или преимуществено се полага под земята. Това, което е от значение в процесния случай е обстоятелството, че трудът на подземния помпиер изцяло или частично се полага под земята. Но не е ясно дали изцяло или преимуществено или пренебрежимо малка част от него се полага под земята. Чл. 9, ал. 5, т. 7 от Инструкция № 13 не дава отговор. Тази разпоредба гласи така: "От втора категория е трудът, положен на длъжности, обхванати с чл. 2 НКТП, на работници, включени в списъчния състав на съответния участък или звено "Водоотлив" от мини, рудници и кариери за добив по открит способ на руди, въглища и нерудни изкопаеми." Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че тази редакция на чл. 9, ал. 5, т. 7 от Инструкция № 13 поражда въпроси, за чието разрешаване е необходимо на първо място да бъдат изяснени производственото предназначение и структурата на звено "Водоотлив" в подземен рудник и в открит рудник, респ. трудовата функция на подземния помпиер в подземен рудник (ако в подземните рудници има такава длъжност със съответната й трудова функция) и трудовата функция на подземния помпиер в открит рудник. На следващо място и въз основа на посочения анализ трябва да се отговори на въпроса дали Инструкция № 13 съответства на определението по чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове и в частност дали с разпоредбата на чл. 9, ал. 5, т. 7 от тази инструкция управителят на Националния осигурителен институт не е излязъл извън рамките на правомощието си да даде указание на подчинените нему органи по прилагането на НКТП или вместо Министерският съвет е определил от коя категория е трудът на работещите в звената "Водоотлив" на мини, рудници и кариери за добив по открит способ на руди, въглища и нерудни изкопаеми. За изясняването на всичките тези въпроси обаче са необходими специални знания, каквито съдът не притежава, поради което е било наложително назначаването на съдебна експертиза (чл. 171, ал. 2, изр. 2-ро АПК). Липсата на такава по настоящето дело има за последица редица неизяснени въпроси, както от фактическо, така и от право естество и оттук крайният резултат е необоснованост на съдебното решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК (сравни идентичното разрешение, дадено с реш. № 7565 от 31.05.2011 г. по адм. дело № 2768 от 2011 г. на ВАС-VI отд., с което е отменено реш. № 4349 от 22.12.2010 г. по адм. дело № 6759 от 2010 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане с цел изясняването на същите въпроси, касаещи същата длъжност - подземен помпиер във "Водоотливна шахта" на рудник "Кремиковци"). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба на главния директор на СУСО съдебно решение следва да бъде отменено, а делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ.