Решение № 3795 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 847/2017 г.

Решение № 3795 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 847/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба вх. № 17134 от 15.11.2016 г. по регистъра на Административен съд В., съответно вх. № 17559 от 2.12.2016 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадена от "П. Р." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "Радост", бл. ..., вх. ..., ап. ..., представлявано от управителя С. Ш., чрез адв. Г. Г., за отмяна на влязло в сила Решение № 7544 от 22.06.2016 г., постановено по адм. дело № 10167/2015 г. от Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 1584 от 10.07.2015 г. постановено по адм. дело № 501/2015 г. от Административен съд В.. В искането се поддържат доводи за наличие на основание по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, а именно - нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни, а именно, че "единият от издателите на оспорения ревизионен акт не е компетентен по степен". Претендира разноски. Ответната страна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - В., в писмено становище, чрез пълномощника му гл. юрк. К. Д. оспорва искането, като недопустимо, в условие на евентуалност като неоснователно. Излага доводи, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, след като се запозна с доводите на молителя и доказателствата по делото, намери за установено следното: Искането е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила Решение № 7544 от 22.06.2016 г. постановено по адм. дело № 10167/2015 г., чиято отмяна се иска, Върховният административен съд, първо отделение е оставил в сила Решение № 1584 от 10.07.2015 г. постановено по адм. дело № 501/2015 г. от Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата на "П. Р." ООД срещу Ревизионен акт № 031303575 от 14.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден и изменен с Решение № 914 от 7.02.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В.. С оспорения РА на "П. Р." ЕООД при извършена ревизия за данъчни периоди 1.04.2008 г. - 31.03.2010 г. са установени задължения по ЗДДС в размер на 21 436.67 лв. главница и 10 387.51 лв. лихви в резултат на отказано право на данъчен кредит по доставки от "А. 1" ЕООД, "А. Е. Б. И." ЕООД, "Д. О." ЕООД и "МКГ С." ЕООД. В искането за отмяна се поддържа, че единият от издателите на оспорения РА е действал при липса на компетентност, което определяло нищожността на издадения акт. Твърди се, че това обстоятелство е констатирано след постановяване на редица решения на ВАС, които касаят тълкуването на разпоредбите на чл. 118 и чл. 119 от ДОПК и чл. 7 от ЗНАП. Релевира се, че се касае за най-тежкият порок на индивидуалния административен акт, а именно за нищожност. В тази връзка се поддържа, че са налице условията на чл. 239, т. 1 от АПК. Искането за отмяна е неоснователно и не следва да бъде уважено по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата съдържа три предпоставки, които следва да са налице при условията на кумулативност: нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите доказателства или обстоятелства следва да са съществували през времето на произнасяне на съдилищата, но въпреки процесуалната активност на страната, тя да не е могла да знае за тях. Законодателят дефинитивно свързва новите обстоятелства с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно не са могли да бъдат известни на страните. В настоящия случай тези предпоставки не са налице, като твърденията за липса на компетентност на органа издал индивидуалния административен акт не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и с тях не се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото, които да променят изводите на решаващия съд относно наличието на компетентност на органа при възлагане и провеждане на ревизионното производство. В тази връзка видно от мотивите на Решение № 1380 от 9.02.2015 г. постановено по адм. дело № 11095/2014 г. по описа на Върховния административен съд е, че съставът на осмо отделение е приел, че процесния Ревизионния акт № 031303575 от 14.11.2013 г. е издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП - гр. В. и като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, не е нищожен (в тази връзка вж. Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. постановено по ТД № 4/2014 г. от ОСС на I и II колегии на ВАС). Настоящият петчленен състав на ВАС следва да отбележи също, че в претенцията на молителя се съдържа и искане за преразглеждане на решението на тричленния състав на ВАС по съображения за неправилност, което само по себе си е касационно основание за отмяна и е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Предвид изложените съображения в случая не са налице нови писмени доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да обуславят отмяна на влезлия в сила съдебен акт, поради което направеното искане за отмяна на решението на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна. Претенцията не е подкрепена с доказателства за понесените от страната разноски в настоящото производство, каквото е изискването на чл. 80, предл. първо ГПК, приложим субсидиарно в административния процес, поради което претенцията не следва да бъде удовлетворена. Водим от изложеното и на осн. чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия