Решение № 16874 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4181/2019 г.

Решение № 16874 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4181/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Будинова против решение № 6829 от 20.11.2018 г., постановено по адм. д. № 232/2018 г. по описа на Административен съд - София - град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - София – град отхвърля жалбата на А. Будинова против заповед № РА-30-351/27.11.2017 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на А. Будинова да премахне незаконен строеж – "основен ремонт на покрив на жилищна сграда", находящ се в УПИ ІV-291, кв. 6 по плана на район "Панчарево" - Столична община. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в предвидената от закона форма. Като фактически основания за издаване на административния акт е посочено, че незаконният строеж се състои в надзид от три реда тухли с височина от около 0.40 см., от двете страни на сградата са изляти стоманобетонни пояси 25/25 см. по целия й периметър, монтирани са подложните столици по зидовете и билната столица, а по време на извършената проверка се монтират дървените ребра по двата ската. Посочено е, че покривните линии и кота било не са променени и същите съвпадат с одобрения проект на сградата, а с извършените СМР е променен наклона на покрива. Тези констатации са отразени и в съставения констативен акт. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключенията на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорени от страните, е установено, че промяната в наклона на скатовете е от 62% на около 49%, който наклон е допустим по отношение на вида на покривното покритие от керамични керемиди. От изложеното следва, че в заповедта са описани извършените СМР, като не става ясно каква част от строежа подлежи на премахване, след като покривните линии и като било не са променени и същите съвпадат с одобрения проект на сградата, съобразно издаденият акт за узаконяване, а променения наклон е допустим. Следователно заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, което обосновава нейната незаконосъобразност. Административният акт е издаден и в нарушение на чл. 6, ал. 1 и 2 АПК. След като не е конкретизирана незаконната част от строежа, то разпореденото, с административния акт, премахване на "основен ремонт на покрив" засяга права и законни интереси на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издаден акта, което също обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. Освен това от събраните по делото доказателства по несъмнен и безспорен начин е установено, че жалбоподателката преди започване на ремонта отправя две запитвания до Столична община - район "Панчарево" относно необходимите документи, с които същата следва да се снабди, за да извърши ремонт на покрива на жилищната сграда. В отговора на администрацията е цитиран § 5, т. 43 ДР ЗУТ, даващ легално определение на "текущ ремонт", като е посочено, че ако желаните от нея строителни дейност, попадат извън обхвата на същия, то се изисква нова строителна документация и разрешение за строеж, което по същество е равнозначно на липса на отговор. Това обстоятелство е относимо към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като при преценка на законосъобразността на заповедта за премахване на незаконно строителство следва да се вземе предвид и дали същото е извършено съзнателно, какво е естеството и степента на въпросната незаконност, какво е точното естество на интереса, който трябва да бъде защитен чрез разрушаването т. е. следва да е налице пропорционалност на разпореденото премахване на незаконния строеж и последиците от това, в който смисъл е и решението по делото Иванова и Черкезов срещу България. Такава пропорционалност в случая не е налице, предвид събраните по делото доказателства. Ето защо като прави извод за законосъобразност на заповедта и отхвърля жалбата Административен съд София - град постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени, следва да се осъди Столична община да заплати на А. Будинова сумата 870 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 70 лв. заплатена държавна такса и 800 лв. заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,