Решение № 519 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2014 г.

Решение № 519 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветелин Валентинов Методиев, гр. Перник, кв. "Бела вода", ул. "Иван Асен II" № 68 срещу решение № 279 от 26.03.2014 г. на Административен съд, гр. Перник, постановено по административно дело № 1367/2013 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Методиев срещу заповед № 1367 от 11.10.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Перник, с която е отказана регистрация на пътно превозно средство - мотопед, марка "Ямаха Т 50". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. За целта представя необходимите документи, издадени от компетентните органи на Република Гърция, които позволяват идентификацията на мотопеда и удостоверяват самия акт на пренасянето му и на регистрацията му на територията на Република България. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Перник, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, мотивирано и обосновано. С оглед на доказателствата по делото съдът правилно приложил чл. 140, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решене съдът приел от фактическа страна, че на 12.08.2013 г. Цветелин Методиев закупил в Република Гърция пътно превозно средство - мотопед, марка "Ямаха Т 50", с номер на рама по документи 2660890. На 8.10.2013 г. Методиев подал заявление № 131158011730 за първоначална регистрация на моторното превозно средство. В заявлението били попълнение данни за превозното средство, а към него приложени договор за покупко-продажба и застраховка. На 11.10.2013 г., със заповед № 1367, началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Перник, отказал регистрацията поради непредставяне на необходимите, съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45) - оригинал на свидетелство за регистрация. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че заповед № 1367 е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че актът е и в съответствие с материалноправните разпоредби - чл. 140, ал. 5 ЗДвП и чл. 12а, ал. 1, т. 3 Наредба № I-45. Към заявлението Методиев не представил оригинални документи за регистрация от страната, в която мотопедът е регистриран - свидетелство за регистрация част първа и втора (ако е издадено). Представеното свидетелство за регистрация № КР-5735 е копие, в което е посочено, че оригиналът се намира в полицейската дирекция - Арголида. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорения отказ и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е правилен. По делото е безспорно, че касаторът закупил процесното пътно превозно средство в Република Гърция. Безспорно е също, че поискал да бъде извършена национална регистрация на това превозно средство. Спорът по делото е представил ли е касаторът всички, изискуеми от закона документи, за да извърши органа искана регистрация. Както правилно и обосновано приел съдът, съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 5 ЗДП пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в него след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Член 12а, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-45 уточнява, че за да се извърши регистрация е необходимо задължително да се представи свидетелство за регистрация - част първа и част втора (ако е издавана) от съответния компетентен орган на държаната-членка на Европейския съюз. Това законодателно изискване е в съответствие с чл. 5, § 1 от Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29.04.1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства (Директива 1999/37/ЕО). Изискването за представяне на оригиналното свидетелство за регистрация е императивно и съдът и органът правилно приели, че не са налице предпоставките за извършване на исканата национална регистрация. Що се отнася до представените от касатора с касационната жалба писмени доказателства следва да се посочи, че те, с изключение на копието декларацията по чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал. 1, т. 6 Наредба № I-45, са вече представени (в по две копия) по делото. Представената декларация не води до извод различен от този, който направил съда, тъй като не е искания от закона документ - оригинално свидетелство за регистрация на превозното средство. С оглед на изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото и приложил към тях материалния закон, поради което решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд