Решение № 2087 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8943/2018 г.

Решение № 2087 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8943/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в приложимата за казуса редакция – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г. Образувано е по касационната жалба на Г. Киков от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. Тенчев, против решение № 1006 от 04.05.2018 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 3737/2017 г., с което е отхвърлено оспорването на Киков против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-1030-002483 от 02.12.2017 г., издадена от началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор "Пътна полиция", с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК касаторът претендира отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба – началникът на група към ОДМВР – Пловдив, сектор "Пътна полиция", не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила като п правилен. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Оспореното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обосновал верен извод за това, че оспорването е допустимо, заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП – длъжностно лице, оправомощено от ръководител на службите за контрол по този закон. Със заповед № 8121 з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи областните дирекции на МВР са определени като служби за контрол по ЗДвП. С издадената от директора на ОДМВР – Пловдив заповед № 317 з-391/06.02.2017 г. е възложено на началниците на групи в сектор "Пътна полиция" да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП. По делото е приложена и заповед № 8121 К -5154/02.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи за назначаването на М. Матов, издал оспорената заповед, на длъжност "началник група" в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Пловдив. Оспореният административен акт има изискуемото съгласно чл. 59, ал. 2 АПК съдържание. След като е извършил преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства административният съд точно е установил фактическата обстановка и е обосновал правилен извод за съответствието на оспорения индивидуален административен акт с приложимите материалноправни норми. Позовавайки се на определението на понятието "управление" в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС, той е приел за доказано, че адресатът на акта е управлявал моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, поради което законосъобразно е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Не може да бъде споделен касаторовия довод, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща съда доказателствена сила, поради което в тежест на административно-наказващия орган е да докаже чрез всички допустими доказателства в съдебното производство, че нарушението е извършено от посочения нарушител. Това е така, защото съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдържащият се в административната преписка Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0365659/02.12.2017 г. е редовно съставен и установява, че на 02.12.2017 г. около 22. 19 ч. в [населено място] на [улица] Г. Киков е управлявал МПС "Опел", модел "А." с рег. [рег. номер на МПС], собственост на А. Чончорова, след употреба на алкохол. Пробата с техническо средство "Дрегер Алкотест 7510" с фабричен номер ARBB-0016 е показала 1. 16 промила. Издаден е талон за медицинско изследване № 0000555, връчен на Киков в 22. 40 ч. на 02.12.2017 г. Разпитан като свидетел, актосъставителят Герджиков е потвърдил констатациите в акта и е обяснил, че Киков е управлявал посочения автомобил и след като е видял полицейския автомобил, е спрял до кафе-машина. Преди водачът да слезе, свидетелят заедно с неговия колега, подписал акта като свидетел, са му се представили и са поискали документите му за самоличност. При проверката е установена употреба на алкохол от страна на водача. Според свидетелските показания проверката за алкохол е извършена, тъй като начинът, по който Киков е управлявал автомобила, е предизвикал основателно съмнение за това, че е употребил алкохол. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи констатациите в АУАН. Разпитаната свидетелка Петрова е заявила, че е видяла жалбоподателя да слиза от неговия автомобил, но не е видяла дали той или приятелят му го е управлявал. Така събраните по първоинстанционното дело писмени и гласни доказателства доказват, че жалбоподателят е управлявал автомобила, посочен в АУАН и в заповедта за налагане на ПАМ, след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с техническо средство, както правилно е приел първоинстанционният съд. Обстоятелството, че водачът сам е спрял автомобила, а не е бил спрян за проверка със стоп-палка от органа, констатирал нарушението, не дава основание да се приеме, че той не е управлявал моторното превозно средство, противно на доводите, изложени в касационната жалба. Неоснователно е и възражението на касатора, че заповедта за налагане на ПАМ страда от съществен порок на формата, налагащ отмяната й като незаконосъобразна, тъй като в нея правното основание е посочено само като цифрово изражение – чл. 171, т. 1, б. "б", но не е посочено, че разпоредбата е от ЗДвП. При точно изложени фактически основания за издаването на заповедта и посочване на нарушението, а именно по чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение 1 ЗДвП, не може да се приеме, че непълното правно основание за налагането на ПАМ е възпрепятствало правото на защита на нейния адресат. Погрешното посочване на правното основание (в случая то е непълно) не опорочава акта до степен на незаконосъобразност, така както липсата на фактическо основание, именно защото правното основание не обвързва съда при преценката за законосъобразност на същия, а защитата срещу него е напълно възможна въз основа на изложените факти. Преценявайки оспорената заповед като валиден и законосъобразен административен акт, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение, съответно на материалния закон и обосновано, поради което същото следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо АПК (ред. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение