Решение № 3099 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2009 г.

Решение № 3099 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Иван Василев Христов, чрез своя процесуален представител - адвокат Емилия Станева, против Решение от 31.03.2009 г., постановено по административно дело № 3867 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град, в частта отхвърляща исковата му претенция. Релевира оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез уважаване изцяло на предявения иск. Не ангажира доказателства пред настоящата инстанция. Решението се обжалва и от Столична община, но в уважителната част, също с оплаквания за неправилност и необоснованост . Претендира се отмяна в оспорената част и изцяло отхвърляне иска на Христов. Страните не изразяват становище по ответните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от надлежна страна в развилото се пред Административен съд гр. София град съдебно производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество. Така разгледани, са неоснователни. Производството по делото е било образувано по предявен иск от Иван Василев Христов против Столична община, с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на сумата 5 000 лева представляваща обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди в резултат на действията и бездействията на органи и длъжностните лица, които изпълняват административна дейност в затвора в ответната община. В обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че на 17.03.2008 г. - частен съдебен изпълнител е запорирал и изтеглил от разплащателна сметка на Христов - сумата от 923,26 лева - по предприети изпълнителни действия срещу лицето Валентина Симеонова. Твърди се, че принудителните изпълнителни действия са насочени срещу ищеца, доколкото ответника е предоставил информация, че Симеонова е съпруга на Христов. Заявявайки, че бракът помежду им е прекратен през 1984 г. и твърдейки, че поради невярната информация и предприетите действия от съдебен изпълнител - Христов се е почувствал унизен и смазан, поради което претендира обезщетение от 5 000 лева. С решението си, постановено след събиране на писмени и гласни доказателства, съдът е уважил така предявения иск, приемайки, че е основателен и доказан. Обосновал се е с действувало към 1984 г. - Постановление № 15 на МС - от 11.03.1977 г. - въвеждащо лични регистрационни картони за всички граждани, съдържащи и информация за семейното им състояние. Съдът е проследил хронологически нормативната уредба на регистрите за гражданско състояние и извел извода, че от 1977 г. насам - задължение на общините е да подават ежемесечна информация за промяна в личните регистрационни картони на населението от съответната община, която информация се обработва от единната система ЕСГРАОН. Прието е за безспорно между страните, че бракът между Христов и Симеонова е прекратен през 1984 г., обстоятелство, отразено в личните им картони /без достоверна дата на отметката/, и въпреки това - на запитване от частен съдебен изпълнител - подадената информация е, че Христов и Симеонова са съпрузи. При тези факти - съдът е приел, че от незаконни действия на длъжностни лица при ответника - неотразяване на промяната в гражданското състояние на ищеца го е увредило, поради което му се дължи обезщетение. За размерът на последното - съдът, изхождайки от принципа за справедливост и естеството на причинените вреди - е присъдил сумата от 2 500 лева. Така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е преценил, че на база събраните в процеса доказателства е установена пряка причинно-следствена връзка между бездействието на общинските служители /по задължението им своевременно да актуализират и подават информация/, касаеща гражданското състояние на лицата с постоянен адрес. Съдът е уважил доказателствените искания и изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата за спора правна регламентация. За приетото от фактическа страна решението е правно аргументирано. Изводът за основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен закона. Като е достигнал до извод, че са налице обстоятелствата, посочени в чл. 1 от ЗОДОВ, водещи до ангажиране на отговорността на общината, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. И настоящата съдебна инстанция приема, че отговорността за обезвреда следва да се понесе от ответната община. Задължение на служители на тази администрация е да обновяват информацията в личните регистрационни картони на гражданите и така актуализирана да я подават на регистратора по ЕСГРАОН. Именно поради неизпълнение на това задължение - информацията в масива ЕСГРАОН - по отношение семейното положение на Христов е била невярна. Законосъобразно съдът е определил и размерът на присъденото обезщетение. За да присъди сумата от 2 500 лева е изходено от факта, че по отношение на ищеца са предприети принудителни изпълнителни действия; запорирана е негова сметка; същият е търпял неудобства, нерви и страдание, разходвал е от личното си време, за да отстрани последиците от предприетите действия по отношение на него от частен съдебен изпълнител, включително и да бъде коректно отразена информацията за гражданското му състояние. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,