Решение № 2937 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7927/2016 г.

Решение № 2937 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7927/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК–ЮЦР, подадена чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 59/13.05.2016 г, постановено по адм. дело № 27/2106 г, по описа на Административен съд К., с което е отменена Заповед № ДК–10–ЮЦР–2/13.01.2016 г, на началника на РДНСК – ЮЦР. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – С. Р. М., чрез процесуалния си представител, в писмена защита и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - главният архитект на [община], чрез пълномощника си адв. Атанасов, в писмена защита и в съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – Окръжна прокуратура К. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд К. е образувано по жалба на С. Р. М. срещу Заповед № ДК–10–ЮЦР–2/13.01.2016 г, на началника на РДНСК–ЮЦР, с която на основание чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 149, ал. 5 от АПК е обявен за нищожен акт за узаконяване № 5/14.04.2015 г, на главния архитект на [община] за строеж: "Три стаи за гости към малък семеен хотел", находящ се в ПИ [номер] в землището на [населено място], [община]" със застроена площ 56. 10 кв. м., по подаден протест на прокурор от Окръжна прокуратура К.. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което е отменил обжалвания административен акт. За да постанови този резултат, съдът е изложил задълбочени и изчерпателни мотиви по съществото на спора, като е посочил, че приетите от началника на РДНСК ЮЦР несъответствия на акта за узаконяване с материалноправните разпоредби не са налице и същите не водят до неговата нищожност. В подкрепа на този извод, съдът е приел, че заявлението за започване на процедурата по издаване на акта за узаконяване е подаден в законоворегламентирания срок по § 127, ал. 3 от ПЗР ЗИД ЗУТ, както и че наличието на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж не е пречка за провеждане на производство по издаване в последствие на акт за узаконяване за строежа. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон, като не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на § 127, ал. 2 от ПЗР ЗИД ЗУТ, относима в настоящия случай, строежите по § 184 от с. з., незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. В следващата ал. 3 на разпоредбата е посочено, че производството по узаконяване на строежите по ал. 2 започва по заявление от собственика до органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. В настоящия случай, както правилно е приел и първоинстанционният съд, процедурата по издаване на акта за узаконяване е по реда на § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИД ЗУТ и е започнала с подаването в преклузивния едногодишен срок на заявление с вх. № 94-А-203/18.06.2013 г, от жалбоподателя. С подаденото заявление процедурата по узаконяването е започнала, като до периода, визиран от административния орган като начало за стартиране на узаконяването – 08.04.2015 г, с подаването на второто заявление за издаване на акта за узаконяване, са били издадени констативен акт № 145/16.12.2013 г, от работна група относно извършеното и заявено за узаконяване строителство, подадена е била декларация за времето на изграждане на строежа, като преписката е била спряна до одобряването на изготвените инвестиционни проекти. Всичко това, води до извода, че относимо в случая е първото заявление, с което производството е било иницирано, като същото е подадено в преклузивния едногодишен срок, визиран в разпоредбата на § 127, ал. 2 от ПЗР ЗИД ЗУТ, а направеният от административния орган в административното производството и в касационната жалба извод в обратен смисъл се явява неоснователен и несъответстващ на доказателствата по делото. Заповедта на началника на РДНСК ЮЦР, правилно е приета за материално незаконосъобразна от съда и поради наличието на друго отменително основание по чл. 146 от АПК, а именно неправилно тълкуване характера на срока, визиран в § 127, ал. 14 от ПЗР ЗИД ЗУТ, който е с инструктивен, а не с преклузивен характер. С изтичането му не се преклудира възможността за произнасяне на главния архитект с крайния, завършващ процедурата по узаконяване индивидуален административен акт - Акт за узаконяване или отказ. С преклузивен характер в цитираното производство е единствено едногодишният срок за подаване на заявлението от собственика на обекта за узаконяване, който в конкретния случай е спазен. Неоснователен е доводът направен в касационната жалба, касаещ неотносимостта на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж в производството по издаване на акт за узаконяване. Съдът законосъобразно е приел, че това не е релевантно обстоятелство по спора, тъй като последната не е изпълнена към момента на изменението на ЗУТ с приемането на § 127 и не е пречка за узаконяването на строежа, поради липсата в цитираната разпоредба на изрична забрана, респ. не е основание за прогласяване нищожността на акта за узаконяване. Двете производства, за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж и това за издаване на акт за узаконяване са самостоятелни и в нормативната уредба няма забрана те да се провеждат паралелно, с оглед на което наличието на идентичност на обектите, описани в двете заповеди се явява ирелевантно в случая. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника – С. Р. М., касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати направените в производството разноски в размер на 800, 00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,