Решение № 1495 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8838/2019 г.

Решение № 1495 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8838/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сънрайз" АД чрез адв. Д. Петкова срещу решение № 934 от 22.05.2019 г., постановено по адм. дело № 2378/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ- 602 от 23.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър. С акта са установени задължения за такса битови отпадъци и лихви на касатора в общ размер на 11 252,49 лв. за недвижим имот, находящ се в с. Емона, община Несебър, представляващ търговска сграда с разгъната площ 3111,00 кв. м. - хотел "Перла". С решението в полза на Община Несебър са присъдени разноски в размер на 1 017,57 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в нарушение на материалния закон административният съд е приел, че обжалваният акт съдържа всички необходими реквизити. Съдът неправилно е приел, че описанието на имота в процесния АУДЗ е достатъчно. В акта не е посочен начинът на определяне на размера на дължимите суми за такса битови отпадъци (ТБО). Счита, че от представените в хода на производството доказателства административният орган не е успял да докаже обстоятелствата въз основа на които е определен размера и дължимостта на таксата, които са били в негова тежест. Иска отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът – началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, чрез юрк. Попова в писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба с мнение за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на "Сънрайз" АД срещу АУЗД № № МДТ- 602 от 23.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър. С акта са установени задължения за такса битови отпадъци и лихви на касатора в общ размер на 11 252, 49 лв за недвижим имот, находящ се в с. Емона, община Несебър, представляващ търговска сграда с разгъната площ 3111, 00 кв. м. - хотел "Перла". За да достигне до крайния си правен извод първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу акт подлежащ на обжалване, в срок. Посочил е, че актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. В производство по издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният съд е приел, че твърдението на "Сънрайз" АД, че правото му на защита е нарушено, тъй като в оспорения АУЗД имотът не е индивидуализиран е неоснователно. Административният съд е посочил, че в мотивите на обжалвания АУЗД органът по приходите е идентифицирал имота както чрез номера на декларацията по чл. 14 ЗМДТ и неговото фактическо описание, така и чрез партидния му номер. Съдът е приел за неоснователно и твърдението на дружеството, че правото му на защита е съществено нарушено, тъй като в процесния АУЗД не са изложени поотделно данни за определените задължения за всяка от трите дейности, които формират ТБО, тъй като в мотивите на акта е посочено, че задълженията са определени на база данъчната оценка на имота. Съдът е приел, че дружеството не е лишено от възможността да се защитава срещу всяка от таксите поотделно и в този смисъл не е налице съществено процесуално нарушение. Административният съд е разгледал по отделно оплакванията на дружеството по всеки от трите компонента, които участват във формирането на ТБО относно начина на определяне, предоставяне на услугата и нейния размер като е достигнал до извода, че всички компоненти на ТБО, определени с АУЗД № МДТ- 602 от 23.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър са дължими от "Сънрайз" АД. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно е прието от административния съд, че АУЗД отговаря на изискванията за писмена форма и съдържание. Основанието послужило за издаване на АУЗД е чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Правната норма съдържа в себе си няколко хипотези, както се сочи от касатора. Имотът е посочен така както е деклариран от собственика – с описание и партиден номер. Неизпълнението на задължението за плащане на ТБО е основание за издаване на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Неоснователно се поддържа, че изводите на съда относно спазването на формата е съобразено само с чл. 120, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, но тази разпоредба е неприложима. Административния акт трябва да съдържа фактически и правни основания и това изискване произтича от общата разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. АУЗД е издаден на основание и по реда на ДОПК, който не предвижда обосноваването на акта по чл. 107, ал. 3. Това обаче не означава, че АУЗД може да бъде издаден при липса на каквито и да било мотиви и следва да се дължи сметка за § 2 от ДР на ДОПК, който за неуредените случаи предвижда прилагане нормите на АПК. Макар да не е посочил относимата правна норма, решаващият състав на АС-Бургас правилно е приел, че в оспорения АУЗД са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Задължение на местните органи по приходите е да посочат дължимата и незаплатена такса, нейният размер определен по години и пера, както и имота за който се дължи. Това задължение е изпълнено. Нещо повече, в административната преписка се съдържа обяснителна записка (л. 202), която е част от АУЗД и в нея е описан механизма, по който е определено задължението. В табличен вид са посочени коефициентите (в промили), които формират стойността на съответната предоставяна услуга. Размерът на всяка от трите такси е бил определен поотделно за всяка конкретна година, за да бъде формиран общия размер на задължението. В този смисъл се споделят изводите на първоинстанционния съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите към спорното задължение факти и обстоятелства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи. Същите са последователни, непротиворечиви, логични и отразяват механизма на формиране на вътрешното убеждение на съда за постановяване на решението. В случая няма допуснато нарушение от страна на административния орган, което да не е отчетено. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчнозадължени лица за плащане на данък върху недвижим имот са собствениците на облагаеми с този данък недвижими имоти. Неоснователен е довода на касатора, че липсва основание за издаване на акта. Установяването по данни с декларация е регламентирано в текста на чл. 107 ДОПК. Според нормата на чл. 107, ал. 3, изр. трето ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случаят е видно, че представляващият "Сънрайз" АД е подал декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ като е открита съответна партида за придобития чрез апортна вноска обект – хотел "Перла", разположен в с. Емона, община Несебър. Актът е издаден след извършена проверка, именно по данни от декларациите на собственика. Дружеството, като собственик на имот, находящ се в с. Емона, община Несебър, е носител на задължението за заплащане на ТБО, законосъобразно установено с АУЗД по реда на чл. 107, ал. 3, изр. трето ДОПК, въз основа на подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. По изложените съображения задълженията за ТБО са надлежно установени по предвидения за това ред. Съдът правилно е приел, че описанието на имота в процесния АУЗД е достатъчно. От подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ е видно, че самият жалбоподател е посочил, че недвижимият имот е разположен в с. Емона, общ. Несебър. В мотивите на обжалвания АУЗД, органът по приходите е идентифицирал имота чрез номера на декларацията по чл. 14 ЗМДТ и неговото фактическо описание, така и чрез партидния му номер. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци, не се предоставят за процесния имот. Нормата на чл. 62 ЗМДТ разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 ЗМДТ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. По делото е установено, че размерът за ТБО, която се състои от уредените в чл. 62 ЗМДТ три компонента, е определен съгласно приетата от Общински съвет Несебър Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър. От представените по делото доказателства се установява, че от Община Несебър действително са предоставени услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци. За процесният период от 2013 г. до 2015 г. са издадени заповеди на кмета на Община Несебър по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, приложени по делото, с които са определени районите на територията на Община Несебър, включени в организирано поддържане на чистотата, където се извършват услугите по сметосъбиране, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В тези заповеди и приложенията към тях е отбелязано, че дейностите се извършват на територията, в рамките на която се намира процесният имот на дружеството – с. Емона. Определена е честотата на извършване на отделните дейности, съставляващи отделните компоненти на ТБО. По делото са представени множество доказателства, че услугите са предоставени реално, както правилно е приел и административния съд. Таксата за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо също е дължима, тъй като безспорно е доказано, че е налице функциониращо депо на територията на общината. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,