Решение № 8232 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 594/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. П. М., М. Г. Ш., Л. Р. Ш., В. В. Т., Г. А. Г. и И. В. С. чрез адв. Д. Попова срещу Решение5163 от 31.07.2023г., постановено по адм. дело 6457/2022г. по описа на Административен съд София град/АССГ/. Твърди се , че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение по същество, с което да се потвърди разпореждането на инспектор в сектор Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност към Първа районна служба Пожарна безопасност и защита на населението към Министерство на вътрешните работи. Претендират се разноски за двете инстанции вкл. адвокатско възнаграждение. В с.з. за касационните жалбоподатели, редовно призовани се явява адв. Георгиева , редовно упълномощена, поддържа касационната жалба. По същество моли съда да уважи жалбата и да присъди сторените по делото разноски, за които представя списък и доказателства за тяхното плащане. Ответната страна С. Ж. Т., редовно призована се представлява от адв. Белчева, оспорва касационната жалба, поддържа писмения отговор. По същество счита, че първоинстационното решение е правилно. Ответникът С. Р. М., редовно призована се представлява от адв. Велчева, оспорва касационната жалба по аргументи , изложени в писмения отговор. По същество моли да се постанови решение, с което да се отхвърли касационната жалба, претендира разноски като представя доказателства за тяхното плащане. Ответникът- инспектор в сектор Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност към Първа районна служба Пожарна безопасност и защита на населението- София, редовно призован се представлява от юрисконсулт Койчев, не оспорва касационната жалба. По същество моли да се отмени процесното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни доводи излага в писмени бележки, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба, становищата на страните по делото, прецени данните по делото и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол и затова е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на С. Ж. Т. и С. Р. М. чрез адв. Велчева срещу Разпореждане ПР-ПБЗН-СД1-6-45/15.06.2022г., издадено от инспектор в Първа РСПБЗН, с което на основание чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР е разпоредено Да се възстанови предназначението на предвидената асансьорна шахта, свързваща всички етажни нива на жилищната сграда, и да се преустанови използването и като складови помещения, съгласно изискванията на чл.14, ал.1 от Наредба 8121з-647/01.10.2014г. за ПНПБЕО в срок до 01.09.2022г.. В хода на съдебното производство като заинтересовани страни са конституирани Е. П. М., М. Г. Ш., Л. Р. Ш., В. В. Т., Г. А. Г. и И. В. С.. По делото е назначена съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Г. Йончев. В заключението се сочи, че от приложената по делото проектна документация и след направен оглед на място, може да се направи достатъчно достоверен извод, че в сградата е било предвидено изграждане на асансьорна уредба и поради това са оставени отвори в етажните плочи за оформяне на шахта, в която тя да се монтира. Вещото лице прави заключение, че строежът е бил изпълнен в съответствие с първоначално одобрените строителни проекти и с направените по време на строителството промени. Експертът счита, че може да се направи изводи, че в сградата е реализирана асансьорна шахта до стълбището в съседство на апартаменти 1, 5, 8, 11 и 14. При изслушване на вещото лице инж. Йончев в с.з. процесуалните представители на жалбоподателите адв. Белчева и адв. Велчева са оспорили заключението на вещото лице и в тази връзка съдът е назначил повторна експертиза, която да се изготви от вещо лице с проектанска правоспособност. Вещото лице арх. Владимиров е представило заключение, в което сочи, че съгласно одобрените проекти с поправка графична част, проекта не предвижда асансьорна шахта, но по време на строителството са изпълнени отвори в пода на килерите. При направения оглед вещото лице е установило, че в сградата няма реализирана асансьорна шахта. В с.з. на 28.06.2023г. съдът е изслушал вещото лице арх. Владимиров, процесуалния представител на заинтересованите страни е направил възражение, че вещото лице не е включено в списъците на вещите лица. Адв. Попова е оспорила експертизата предвид обстоятелството, че вещото лице не е в списъка на вещите лица и експертизата е в противоречие с първоначалната експертиза. Направено е искане да бъде назначена повторна експертиза с участието на инженер и вещо лице, което да е специалист в областта на пожарна и аварийна безопасност. Съдът е отклонил искането за повторна експертиза, като е приел, че не е необходимо за изясняване на делото от фактическа страна. С решение 5163 от 31.07.2023г. АССГ е отменил обжалваното разпореждане и е присъдил направените разноски в полза на жалбоподателите. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че актът е в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, а именно даденото разпореждане да се възстанови предназначението на предвидената асансьорна шахта не съответства на разпоредбата на чл.14, ал.1 от Нардеба8121з-647/01.10.2014г. за ПНПБЕО. Прието е също, че актът е в несъответствие с целта на закона. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е постановено при надлежно упражняване правото на жалба от С. Ж. Т. и С. Р. М. срещу Разпореждане ПР-ПБЗН-СД1-6-45/15.06.2022г., издадено от инспектор в Първа РСПБЗН и затова е допустимо. Съдебното решение е неправилно. Постановено е при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, в резултат на което съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спорните въпроси. Направените изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт са необосновани. Съгласно чл.14, ал.1 от Наредба8121з-647/01.10.2014г. за ПНПБЕО, обектите се поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, и в съответствие с изискванията на тази наредба. Следователно, важно е да се установи какво е било техническото състояние на обекта към момента на въвеждане в експлоатация. С оглед посоченото фактическо основание в разпореждането следва да се установи предвидена ли е била асансьорна шахта и ползва ли се същата като складови помещения. По делото са изслушани две експертизи, които обаче си противоречат по въпроса дали в сградата е реализирана асансьорна шахта. При това положение съдът е следвало да допусне друга експертиза, с която да се изяснят спорните въпроси. Разпоредбата на чл.200, ал.3 от ГПК е израз на диспозитивното начало и обвързва съда при надлежно и своевременно заявено оспорване, съпроводено с искане по доказателствата, още повече че в административния процес е засилено служебното начало за изясняване на фактическата обстановка по делото и спорните въпроси. Тези принципи са нарушени от страна на съда и това нарушение е довело до неизяснена фактическа обстановка по спора и необоснованост на изводите му за незаконосъобразност на оспорената заповед. Като е приключил съдебното дирене при неизясняване на фактическата страна на спора, АССГ е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно императивната разпоредба на чл.220 от АПК за забрана на фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите установени от първоинстанционния съд. В този смисъл неизясняването на спора от фактическа страна е пречка касационната инстанция да извърши дължимата проверка в пълен обем. Налице са касационните основания по чл.209 т.3 АПК за отмяна на обжалваното решение и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК за връщане на делото след отмяна на решението за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК по направеното от касационните жалбоподатели искане за присъждане на сторените по делото разноски, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съобразно изхода на делото. Ето защо и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение