Решение № 9927 от 1.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 53 от 21.12.2020 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело 573/2020 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 04/121/05541/3/01/04/02 от 31.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който на В. Кутинчева е определено подлежащо на възстановяване публично държано вземане в размер на 76 932 лева. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че АУПДВ е издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, на когото са надлежно делегирани правомощия да издава актове от вида на процесния. Посочва, че са неправилни и необосновани изводите на съда за несъобразяване с обективните предели на СПН на предходно съдебно решение, влязло в сила понастоящем. Твърди, че към момента на постановяване на обжалваното решение е налице изменение в ЗПЗП, при което е посочено, че при този вид нарушения, установяването на публичното държавно вземане следва да се развие и приключи по реда на ДОПК и АПК, посредством издаването на отменения понастоящем АУПДВ. Сочи, че процедурата по ЗУСЕСИФ е неприложима по аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, тъй като безвъзмездната финансова помощ по ПРСР 2007-2013 г. се предоставя по реда на този закон, освен ако в ЗПЗП или акт по неговото прилагане, не е предвидено друго. В заключение се твърди, че при липса на спор по фактите, отмяната на АУПДВ възпрепятства административния орган да събере едно безспорно установено по основание и размер публично държавно вземане, като ако обжалваното решение влезе в сила в този си вариант, административният орган ще бъде принуден да издаде РФК по реда на ЗУСЕСИФ. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът В. Кутинчева в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ 04/121/05541/3/01/04/02 от 31.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който на В. Кутинчева е определено подлежащо на възстановяване публично държано вземане в размер на 76 932 лева. От обективна страна за безспорно съдът е приел, че между ДФ Земеделие и В. Кутинчева, като земеделски производител, бил сключен договор 04/121/05541 от 13.05.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., по която в полза на жалбоподателката била предоставена безвъзмездна финансова помощ като били изплатени сумите съответно на 13.06.2014 г. в размер на 250 603,50 лева по подадена заявка за междинно плащане от 04.04.2014 г., а на 16.02.2015 г. в размер на 633 727,36 лева - по подадена заявка за окончателно плащане от 13.12.2014 г. След плащането били извършени проверки на място, при което контролните органи установили нарушения на разпоредбите на т.4.23, б.а от сключения със земеделския производител договор, респ. на чл.48, ал.1, т.1 от Наредба 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Според посочената разпоредба ползвателят на помощта е длъжен за срок 5 години след сключване на договора да използва изградените или придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. При извършената на място проверка от РТИ - Велико Търново в периода 27.07.2017 г. - 15.08.2017 г. било установено, че от одобрените и финансирани по проекта 87 864 бр. лешникови насаждения на място са налични 14 447 бр. След възражение от страна на Кутинчева и представени доказателства за закупуване на посадъчен материал, при повторна проверка, извършена в периода 10.04.2018 г. - 27.04.2018 г., било установено, че от общия брой лешникови насаждения по проекта 87 864 бр., налични вече били 70 768 бр. като липсващият брой такива, за които жалбоподателката била получила финансова помощ, е 17 096 бр. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден по реда на ДОПК с АУПДВ, а не решение за налагане на финансова корекция по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, чийто размер да бъде определен в съответствие с правилата по чл.27, ал. 9 от ЗПЗП и съобразно приетото в Решение 16655/0612.2019г. по адм.д. 3285/19г. на ВАС. Това процесуално нарушение, макар и съществено, съдът е приел, че води до извод за унищожаемост на АУПДВ, а не до неговата нищожност на основание чл.177, ал.2 от АПК, поради липсата на противоречие с произнасянето на съда по същество. Установил е, че с писмо с изх. 01-6500/1558 от 07.05.2020 г. ДФ Земеделие е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК. По изложените съображения и констатирани отменителни основания по чл. 146, т.1 и т.3 от АПК административният съд е отменил оспорения акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място правилно първостепенният съд е приел, че при издаването на оспорения акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила като, в нарушение на чл.177, ал.1 от АПК, административният орган не е съобразил обективните предели на силата на присъдено нещо на решение 50 от 17.01.2019 г., постановено по адм. д. 518/2018 г. по описа на Административен съд - Русе, оставено в сила с решение 16655/06.12.2019 г., постановено по адм. дело 3285/2019 г. на ВАС, IV отд. С решението на Административен съд - Русе е отменено Решение за налагане на финансова корекция поради неправилно определяне на нейния размер, а в решението на ВАС е прието, че единственият спорен момент е размера на санкцията, т.е. вида на акта и процедурата по неговото издаване не е била спорна. Правилен е и извода на съда за допуснато нарушение на процедурата и вида на обжалвания акт. На основание §12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП /бр. 2. /2018 г./ и §. 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 58/2017г., в сила от 18.07.17 г., изм. ДВ, бр. 2/2018г., към момента на издаване на оспорения АА, § 12 на от ПЗР на ЗИДЗПЗП не намира приложение. След изменението ЗПЗП с ДВ бр, 51/2019 г. в сила от 28.06.2019г., разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП изрично препраща към ЗУСЕСИФ. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Договорът е сключен на 13.05.2013 г., като според пар. 1, т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ мониторингов период за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. В случая мониторинговият период е изтекъл през месец май 2018 г., т.е преди образуване на административното производство по издаване на оспорения акт-07.05.2020 г. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В конкретния случай съответният закон - чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ (ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) - съдържа уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. На основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК, който в чл. 166, ал. 2 от ДОПК препраща към реда по АПК. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 г.) компетентността за издаване на административния акт и в двата случая, е на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. От цитираните разпоредби следва, че след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 г., законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с акт на установяване на публично държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция. При действието на тези норми, допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и процедурата по неговото издаване, представлява съществено нарушение на изискванията за форма на акта и административнопроизводствените правила, тъй като засяга материалноправните основания за определяне дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. По делото е установено, че между ДФ Земеделие и В. Кутинчева, като земеделски производител, бил сключен договор 04/121/05541 от 13.05.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Ползвателят се е задължил да извърши инвестицията съгласно одобрения проект, условията на договора и Наредба 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Безспорно непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция /практика на ВАС, четвърто отделение подробно посочена в решение 15687 от 17.12.2020 г. по адм. д. 8586/2020 г. на ВАС, първо отд/. Изложеното налага извод, че при констатираното нарушение, изразяващо се в непостигане на нивата на показателите, предвидени в бизнес плана, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и правните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано, като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. Поради това законосъобразното провеждане на предвидената процедура по издаване на административните актове за установяване на задължения за подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони и точното прилагане на материалноправните норми, е от съществено значение за изпълнение на задължението на ДФ Земеделие РА по чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП. Предвид изложеното, не се установиха релевираните касационни основания, а обжалваното решение, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,