Решение № 7395 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4004/2013 г.

ВАСVI отделение30.05.2013 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5 от 01.02.2013 г., постановено по адм. дело № 438/2012 г. по описа на Административен съд Русе. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 7395 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4004/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Параскева Манчова Стоева от с, Нова Черна, Област Силистра, срещу решение № 5 от 01.02.2013 г., постановено по адм. дело № 438/2012 г. по описа на Административен съд Русе. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Параскева Манчова Стоева срещу решение № ПОВН-167 от 07.12.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № C-17-999-08-00034260 от 01.11.2012 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Русе. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна безспорно е установено, че жалбоподателката е с прекратени срочни трудови правоотношения с работодателя "Топ ман" ЕООД, считано от 03.09.2012 г. На 29.10.2012 г. същата е представила болничен лист № А20122171958, приет в РУ "СО" гр. Русе за периода 05.09.2012 г. - 04.10.2012 г., който е продължение на болничен лист № А20122171928 за периода 06.08.2012 г. - 04.09.2012 г. Болничен лист № А20122171958 е бил изплатен на 12.11.2012 г. за периода от 05.09.2012 г. - 02.10.2012 г., а за периода от 03.10.2012 г. - 04.10.2012 г. (т. е. два работни дни) е издадено разпореждане за частичен отказ № С-17-999-08-00034260 от 01.11.2012 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - гр. Русе. Това разпореждане е било потвърдено с оспореното решение № ПОВН-167 от 07.12.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Русе. Съгласно чл. 42, ал. 3 от КСО когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови правоотношения паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. В настоящия случай трудовото правоотношение между Параскева Стоева и работодателя "Топ ман" ЕООД е прекратено на 03.09.2012 г. Поради това правилно административният съд е приел, че по представения от жалбоподателката болничен лист за периода 05.09.2012 г. - 04.10.2012 г., на същата следва да се изплати парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 05.09.2012 г. - 02.10.2012 г., т. е. за период от 30 календарни дни след прекратяване на срочното трудово правоотношение, а за дните след този законово определен срок по чл. 42, ал. 3 КСО правилно административният съд е приел, че потвърдения отказ е законосъобразен. При безспорно прекратено срочно трудово правоотношение към 03.09.2012 г., липсва законова възможност за отпускане на обезщетение след изтичане нормативно установения максимален срок по чл. 42, ал. 3 КСО. Изводите на административния съд в тази насока са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция. С оглед горното не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1