Решение № 7942 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 152/2010 г.

Решение № 7942 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 152/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, срещу решение от 20.11.2009 г. по адм. дело № 530 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Монтана, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Спас Томов Иванов от гр. Монтана, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решението от 20.11.2009 г. по адм. дело № 530 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Монтана, II състав, е отменил решение № 74 от 30.07.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, и потвърденото с него разпореждане № 669 от 27.05.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Съдебният акт - предмет на контрол от касационната инстанция, не е постановен в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предмет на спора по първоначалното дело е била категорията на труда, положен от Иванов през периода от 16.02.1974 до 1.07.1974 г. в "Монтана" АД - гр. Монтана, като "монтьор". Тезата на административния орган е, че в трудовата книжка на лицето не е посочена категорията на труда, в УП-3 № 197 от 6.12.2006 г. осигурителят бил посочил трета категория, а в Архивното стопанство на РУСО - гр. Монтана, той фигурира в разплащателните ведомости на дружеството за процесния период на длъжност "монтьор" без данни за категория труд, вид и дейност на звеното, в което е полаган трудът. Но в заключението на вещото лице Илия Димитров Петров изрично е казано, че не отговаря на истината, че в разчетно-платежните ведомости няма данни за вида на дейността на звеното, където е полаган трудът. В цитираното писмено доказателство са посочени конкретни данни в тази насока. По-нататък експертът се позовава на щатните разписания за 1974 г. в предприятието, Правилника за вътрешния трудов ред, стр. 134 от Списъка на работниците на всички отрасли на текстилната промишленост, включени в на т. 66 и от ПКТП (отм.), като отбелязва, че сред тях попадат и "шлосер-монтьор по машини и съоръжения" и "работник по ремонт и поддържане на машини и съоръжения". Заключението на вещото лице е било прието в съдебното заседание, състояло се на 26.10.2009 г., и не е било оспорено от представител на РУСО - гр. Монтана. Оспорването му пред касационната инстанция е процесуално недопустимо. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. След като в съдебната фаза на административното производство съдът е събрал нови доказателства за случая, които не са били взети предвид при постановяването на административния акт, правилно и законосъобразно съдът е отменил обжалвания административен акт и е върнал делото като преписка за доизясняване на фактическата обстановка. В касационната жалба се въвеждат и нови обстоятелства, които, видно както от съдържанието на разпореждане № 669 от 27.05.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, така и от това на решение № 74 от 30.07.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, не са били имани предвид при постановяването им, което също навежда на извода за неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая. Освен това в касационното производство не могат да се правят искания за установяване на нови обстоятелства, несвързани с касационните основания. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,