Решение № 7098 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3653/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администратинопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, чрез юрк. Георгиев, срещу решение 202/07.02.2025 г., постановено по адм. дело 524/2024 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е обявен за нищожен акт за установяване на публично държавна вземане (АУПДВ) 02-100-6500/3497 от 19.09.2024 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че оспореният АУПДВ съдържа точно и ясно описание на фактически и правни основания относно размера на определеното за възстановяване публично държавно вземане. Счита че актът е мотивиран и издаден при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което АУПДВ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждание за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба А. И. Т., чрез процесуалния представител адв. Златкова, оспорва основателността ѝ с писмен отговор и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на осъществените разноски съгласно приложените договор за правна защита и съдействие от 31.03.2025 г. и списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Кюстендил е бил АУПДВ 02-100-6500/3497 от 19.09.2024 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на А. И. Т. е установено задължение в размер на 2 343,09 лв., представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за плодове по схема СП-основна, по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 10/19062/71571. От фактическа страна решаващият съд е установил, че процесният АУПДВ е издаден след като с решение 41/16.03.2022 г., постановено по адм. дело 346/2021 г. по описа на АС Кюстендил, оставено в сила с решение 11431/12.12.2022 г. по адм. дело 4132/2022 г. по описа на ВАС, е отменен предходният АУПДВ 02-100-6500/3497 от 08.10.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Констатирал е тъждество в основанието за издаването на двата акта, изразяващо се в недопустимост на заявените от производителя парцели за подпомагане насаждения, от които не е реализирана продукция, след установен технически пропуск от органа. При извършената проверка за валидност съдът е потвърдил издаването на АУПДВ от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия и в изискуемата писмена форма, вкл. са изложени фактически и правни основания, обективиращи ясно и безпротиворечиво волята на административния орган. Предвид анализа на доказателствата и правната уредба първостепенният съд е определил противоречието с влязлото в сила съдебно решение като порок на оспорения административен акт, обуславящ нищожността му. Съпоставката на АУПДВ от 08.10.2021 г. и АУПДВ от 19.09.2024 г. с решението на АС Кюстендил по адм. дело 346/2021 г. обосновава извод за идентичност на фактическите основания и разпоредителната част на двата акта на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Като релевантно за преценката е отчетено обстоятелството, че в отменителното решение липсва диспозитив за връщане на преписката за ново произнасяне от органа. Влязлото в сила съдебно решение има сила за страните по делото и съгласно закона повторно издаденият акт не може да породи правни последици. На следващо място са изложени мотиви за материална незаконосъобразност на процесния АУПДВ, които обаче не водят до промяна на крайното заключение на неговата нищожност. Обжалваното решение на АС Кюстендил е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените изводи от първостепенния съд са основани на доказателствата по делото и съответстващи на приложимите законови норми. Оплакванията на касатора за мотивираност на АУПДВ и липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила са неотносими към разрешаването на конкретния правен спор, касаещ преценката за действителност на АУПДВ 02-100-6500/3497 от 19.09.2024 г. зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие. В обхвата на задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не установи съществени пропуски и пороци на постановения съдебен акт. Между страните по делото не е спорно, че първоначално спрямо земеделския стопанин е издаден АУПДВ 02-100-6500/3497 от 08.10.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с който на А. Т. е установено публично държавно вземане в размер на 2 343,09 лв., представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за плодове СП-основна по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 10/190620/71571. Посоченото правно основание за издаване на акта е това по чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, в приложимата редакция, съгласно което при извършване на проверките по ал. 2, както и при извършване на проверките на място от ДФЗ РА, по чл. 37, ал. 3 ЗПЗП, Министерството на земеделието и ДФЗ РА, осъществяват контрол на площите по ал. 1 и по отношение на наличието на заявената култура, както и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. С решение 41/16.03.2022 г., постановено по адм. дело 346/2021 г. по описа на АС Кюстендил (оставено в сила с решението на ВАС по адм. дело 4132/2022 г.), съдът е приел, че административният орган е възпроизвел формално текста на разпоредбата и изложеното от негова страна не позволява да бъде извършена дължимата проверка за законосъобразност - без да е конкретизиран предметът на извършения контрол, без да са посочени фактическите и правни основания за издаването му, като наред с това съобразно доказателствата по делото и правилата на чл. 30б ал. 4 и чл. 34, ал. 1 Наредба 3 от 17.02.2015 г. не е изяснено как е формирана сумата за възстановяване, констатациите за недопустимост засягат само част от декларираните парцели и т.н. Безспорно е и обстоятелството, че при произнасянето си по същество с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело 346/2021 г., съдът не е върнал административната преписка на административния орган. На основание чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК решението, с което актът е отменен, има действие по отношение на всички. Следователно органът не разполага с правомощие да продължава същото административно производство или да образува друго административно производство, включително да се позовава на влязлото в сила съдебно решение, с което предходният АУПДВ е отменен като незаконосъобразен (стр. 1 от акта) и да издаде АУПДВ със същото съдържание, доколкото преписката не е върната на компетентния орган. Съгласно чл. 177, ал. 2, изр. 2 АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Това означава, че за органа е преклудирана възможността/правомощието да издава нов акт със същото съдържание между същите страни. В случая административният съд надлежно е констатирал допуснатото нарушение и е обявил нищожността на втория АУПДВ 02-100-6500/3497 от 19.09.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, като издаден в противоречие с влязлото в сила решение по адм. дело 346/2021 г. по описа на АС Кюстендил. При действието на чл. 177, ал. 2 АПК е изключено повторно издаденият акт да породи правни последици. Следва да се отбележи, че в хода на първоинстанционното производство не са представени доказателства относно причините, налагащи издаването на АУПДВ повече от една календарна година след уведомяването на кандидата от ДФЗ-РА за откриване на административното производство с писмо изх. 02-100-6500/3497 от 29.08.2023 г. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила и да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, които се споделят като издържани от фактическа и правна страна. При този изход на делото и своевременно заявеното искане в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.03.2025 г. (л. 21 от делото). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед на защитавания материален интерес по спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение: