Решение № 8280 от 3.8.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика , град Пловдив, чрез гл. юрк М. Григорова обжалва решение 1488/29.07.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 839/2021 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт Р-16001620002417-091-001/03.12.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП -Пловдив относно установените на Гриксан ЕООД, гр. Пловдив задължения по ЗДДС за внасяне за данъчни периоди м. 10 и 12.2018 г., м.01 и от м.03 до м.11.2019 г. в резултат на отказ на данъчен кредит в общ размер на 265 522.70 лева по фактурите, издадени от Линет Транс ЕООД и фактури 9/25.10.2018 г., 22/03.01.2019 г. 23/03.01.2019 г. и 73/09.07.2019 г., издадени от Агад Трейдинг ЕООД, ведно с определените лихви в общ размер на 33 776.88 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Конкретните оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила са за липса на мотиви относно реалното осъществяване на спорните доставки, представляващо съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и нарушение на чл. 202 ГПК при преценка заключението на съдебно счетоводната експертиза. Според касатора възпроизвеждането на заключението на съдебно счетоводната експертиза и изброяването на допълнително представените в съдебното производство писмени доказателства не представлява оценка на доказателствените източници. В тази връзка са изложени подробни съображения относно установените по делото обстоятелства и събраните доказателства, като се твърди, че липсват документи за предаването на стоките и такива за превозването им от обекта, от който са предадени до обектите на последващото им натоварване за извършване на ВОД. При постановяване на решението съдът също е констатирал, че не са налице доказателства за превоза на стоките до мястото им на предаване на превозвачите в рамките на ВОД съответно София, Казичене, Логистичен център Мировяне и Хасково. По отношение на заключението на съдебно счетоводната експертиза в касационната жалба е посочено, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила го е кредитирал, без да го обсъди във връзка с останалите доказателствата по делото и възраженията на административния орган. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и сторените разноски за държавна такса за касационно обжалване. Ответникът "Гриксан" ЕООД, гр. Пловдив, чрез адвокат Д. Колев моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор на касационната жалба и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл.220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: С решението в обжалваната част, Административен съд Пловдив е отменил оспорения ревизионен акт Р-16001620002417-091-001/03.12.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив в частта на установените на Гриксан ЕООД, гр. Пловдив задължения по ЗДДС за внасяне за данъчни периоди м. 10 и 12.2018 г., м.01.2019 г. и от м.03 до м.11.2019 г., резултат от отказ на данъчен кредит в общ размер на 265 522.70 лева по фактури, издадени от Линет Транс ЕООД и по фактури 9/25.10.2018 г., 22/03.01.2019 г. 23/03.01.2019 г. и 73/09.07.2019 г., издадени от Агад Трейдинг ЕООД, ведно с определените лихви в общ размер на 33 776.88 лева. Решението в останалата част, в която е отхвърлена жалбата на Гриксан ЕООД против ревизионния акт относно установените задължения за ДДС за м.12.2019 г., резултат от отказ на данъчен кредит в размер на 640 лева по фактура 434/31.12.2019 г. издадена от Балис 88 ООД и съответните лихви от 52.63 лева, не е обжалвано и в тази част не е предмет на касационния контрол по настоящото дело. За да отмени ревизионния акт, съдът е приел, че правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от Линет Транс ЕООД и Агад Трейдинг ЕООД е отказано в нарушение на материалния закон. При извършената проверка по чл.160, ал. 2 ДОПК съдът е посочил, че актът е издаден от компетентни органи по приходите, с изискуемата форма и при спазени процесуални правила за провеждане на ревизията. От фактическа страна съдът е установил, че Гриксан ЕООД е упражнило право на данъчен кредит в размер на 241 421.91 лева по 47 фактури, издадени от Линет Транс ЕООД в м.12.2018 г. и от м.03.2019 г. до м.11.2019 г. за доставки на дрехи, обувки, шапки, спално бельо, завивки, килими, машини, автомобилни джанти, аксесоари, инструменти и др. стоки, както и в размер на 24 100.79 лева по четири фактури, издадени от Агад Трейдинг ЕООД в м.10.2018 г. и м.01.2019 г. за доставки на тримери, двигатели за тримери и ножове за тримери, конци, ципове, дрелки и ъглошлайф. Установените с ревизионния акт задължения по ЗДДС са резултат от непризнаване на правото на данъчен кредит по посочените фактури. По доставките от Линет Транс ЕООД при ревизията е прието, че ДДС е начислен без основание съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради липса на доказателства за реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и за настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, водещо до изискуемост на ДДС и до възникване на правото на приспадане съгласно чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС. Този извод е мотивиран от органите по приходите с констатации, които обобщени от съда, се свеждат до неразплатен остатък от цената в размер на 1 004 131.46 лева, неясен обект на предаване на стоките, (в приемо предавателните протоколи не е посочен такъв обект) и липса на доказателства за транспорт на стоките до обектите на превозвачите Гери В 2000 ЕООД, Вита Транс Груп ЕООД и Див Транс 15 ЕООД, реализирали транспорта на стоките по последващите ВОД, находящи в град Хасково, гр. София Казичене, гр. Гоце Делчев. По отношение на осъществените последващи вътреобщностни доставки (ВОД) на тези стоки, както и осъществените в рамките на ВОД транспортни услуги от превозвачите Гери В 2000 ЕООД, Вита Транс Груп ЕООД и Див Транс 15 ЕООД, съдът е посочил, че те са изследвани обстойно в хода на ревизията и са признати от органите по приходите, поради което не са предмет на правния спор по делото. По четири фактури от общо 37 фактури, издадени от Агад Трейдинг ЕООД органите по приходите са приели, че стоките, предмет на доставка по тези фактури не са налични към датите на съставянето им, на които дати, съгласно представените приемо предавателни протоколи се твърди, че са предадени на Гриксан ЕООД, тъй като са придобити от доставчика в резултат на внос, осъществен по-късно. Установено е, че стоката по фактура 9/25.10.2018 г. (тримери 400 бр., двигатели за тримери 202 бр. и ножове за тримери 170 броя), е придобита от внос, осъществен на 30.10.2018 г. по МД вписана в материалната книга с 2002154171 от 30.10.2018 г.; стоката по фактура 22/03.01.2019 г. (ципове 975 650 м) е придобита от внос на 16.01.2019 г. по МД, вписана в материалната книга с 2002006144 от 16.01.2019 г.; стоката по фактура 23/03.01.2019 г. (конци- макари 48 000 броя) е придобита от внос на 16.01.2019 г. по МД, вписана в материалната книга с 2002006143 от 16.01.2019 г. и стоката по фактура 73/09.07.2019 г. (дрелки 2 600 бр. и ъглошлайфи, 50 броя), е придобита от внос на 10.07.2019 г. по МД, вписана в материалната книга с 2020114390 от 10.07.2019 г. Съдът е посочил, че това е единственото фактическо основание, послужило на органите по приходите да не признаят правото на приспадане по посочените фактури на основание чл. 68, ал.1, т.1, ал. 2 и чл. 69, ал.1, т.1 във връзка с чл. 70, ал. 5 ЗДДС. От писмените обяснения на Агад Трейдинг ЕООД в ревизията е установено, че съхранението на стоките е в склада му в гр. Хасково, Източна индустриална зона. Транспортът на стоките от разтоварното пристанище до гр. Хасково е за сметка на доставчика, а след получаването им от клиентите в склада в гр. Хасково за тяхна сметка. Установено е също, че със стоките са осъществени и декларирани ВОД към клиенти от Франция, Англия и Испания, които не са коригирани с издадения ревизионен акт. От представените в съдебното производство доказателства по реда на чл. 192 ГПК, съдът е установил, че транспортът на част от стоките, фактурирани от Линет Транс ЕООД, от склада в гр. Варна до складовете на дружествата, осъществяващи след това превозът до Великобритания, е осъществен от управителя на LIGHT UPP Ltd, с МПС, наето по договор за наем и съобразно уговорка с Гриксан ЕООД за отстъпка от цената на стоките. Третото лице е представило фактурите, издадени от ревизираното дружество на LIGHT UPP Ltd, международните товарителници (доказателства представени още в хода на ревизията от ревизирания субект и от дружествата - превозвачи), окомплектовани с декларация за получена стока (в град Варна) и доказателства за закупено гориво, както и декларация за пристигането на стоките във Великобритания, Лондон. От анализа на тези доказателства съдът е установил, че стоките са получени в град Варна от А. Стоянов, транспортират се съответно до гр. София, база на Гери В 2000 ООД или до гр. Гоце Делчев ( база на Вита Транс Груп ЕООД) с посоченото МПС, откъдето съгласно международните товарителници продължава транспортът им до склад Mondial forwarding 46 UPP Lockfield Avenue, Лондон, EN3 7PX, където остават до последващата им реализация от LIGHT UPP Ltd. Последното обстоятелство е потвърдено от данъчната администрация на Великобритания. Съдът е посочил, че в хода на ревизията не е извършена насрещна проверка на управителя на LIGHT UPP Ltd, за който органите по приходите са разполагали с информация, че е български гражданин. Според съда посредством представените по реда на чл. 192 ГПК доказателства се установява търсеният от органите по приходите транспорт по част от процесните фактури, издадени от Линет Транс ЕООД от гр. Варна, където според констатациите в протокол от 01.10.2019 г. доставчикът разполага с наето складово помещение до базите в град София и град Гоце Делчев. От доказателствата, представени от превозвача Транс Кар Груп 17" ЕООД, съдът е посочил, че относима към спорните доставки по фактурите, издадени от Линет Транс ЕООД, е фактура 1000001117 от 23.07.2019 г., за превоз на стоките по фактури 100000031/28.06.2019г., 1000000032/28.06.2019 г. и 1000000033/28.06.2019 г., издадени от Гриксан ЕООД с получател Catalogus Lupum S.L., Испания. От изготвения от вещото лице стоков поток съдът е установил, че предходните фактури 29/05.06.2019 г., 30/12.06.2019 г. и 31/13.06.2019г., издадени от Линет Транс ЕООД. Стоките са натоварени от гр. Варна от превозвача Див Транс 15 ЕООД - осъществил транспортът по превъзлагане от Транс Кар Груп 17 ЕООД, за което са ангажирани и доказателства в хода на ревизията, на 02.07.2019 г. и са превозени до Аликанте, Испания, където са получени на 09.07.2019 г. от Catalogus Lupum S.L., Испания (л. 165). Поради това според съда, по тези доставки необосновано се търси транспорт от гр. Варна, където безспорно стоките са пристигнали и допуснати за свободно обращение от Линет Транс ЕООД, до друго населено място в страна. В международната товарителница, а и в приложеното потвърждение за транспортна заявка от Транс Кар Груп 17 ЕООД изрично е уточнено и местонахождението на стоките към датата на натоварването им в гр. Варна. По отношение на превоза на стоките, по останалите фактури, издадени от Линет Транс ЕООД, съдът е приел, че по делото не са налични доказателства за начина на транспортирането им до мястото на предаването им на превозвачите в рамките на ВОД съответно София, Казичене, Логистичен център Мировяне и Хасково. Посочил е, че това обстоятелство е потвърдено и от заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза и Приложение 2 към него. Редовността на счетоводството, водено от превозвачите, както и от Агад Трейдинг ЕООД, включително и начина на разплащане с Гриксан ЕООД, според съда не са били спорни в хода на ревизията и са потвърдени от вещото лице. По отношение на Линет Транс ЕООД, съдът е посочил, че начисляването на приходите от продажбите, както и начинът на заприхождаване и изписването на стоките, са установени в хода на ревизията и в експертното заключение. За транспортната услуга, осъществена от Маврудис ЕООД е посочил, че не може да обвързана с процесните фактури, доколкото цитираните от вещото лице фактури, издадени от Линет Транс ЕООД са от м.09.2019 г., а превозът е осъществен през м.07.2019 г. При така установените факти, съдът е посочил материалноправните предпоставки и формални представки за възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал.1 и 2 ЗДДС за получени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС. В мотивите си е цитирал конкретни решения на Съда на ЕС, въз основа на които е приел, че доставянето на стоката от друго данъчнозадължено лице нагоре по веригата и използването й впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми доставки са основните предпоставки за признаване на данъчния кредит в конкретния случай. Доказателствената тежест е възложил на ревизираното лице, съгласно чл. 154, ал.1 ГПК. Според съда неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони (арг. от решение на Съда на ЕС по дело С-329/18) при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя не влияе на правото на приспадане. В конкретния случай съдът е приел, че приходната администрация не оспорва факта на получаване на стоки от рода на процесните от Гриксан ЕООД и последващото им влагане в икономическата му дейност. Не се оспорва и фактът, че преките доставчици са представили доказателства за придобиване на същите по вид и количества стоки, при условията на редовно осъществен внос, които в по-голямата си част са били предмет на физическа проверка от митническите органи. Правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от Линет Транс ЕООД е мотивирано с наличието на неразплатен остатък от цената, неясен обект на предаване на стоките и с липсата на доказателства за транспорт до обектите на дружествата, реализирали превоза на стоките в рамките на последващите ВОД и място на съхранението им за този период. По фактурите, издадени от Агад Трейдинг ЕООД отказът на правото на приспадане е обоснован с това, че стоките са допуснати за свободно обращение от доставчика, след като са издадени процесиите фактури и са съставени приемо - предавателните протоколи за предаването им на Гриксан ЕООД. Относно доставките от Линет Транс ЕООД съдът е приел, че посочените обстоятелства не касаят главния факт на доказване фактическото предаване на стоките по фактурите. Тези обстоятелства са от значение при наличието на обективни данни за налична схема за данъчна измама, в която ревизираното лице участва, каквито в случая не се твърдят и не са установени. Нередовности при доставчика, при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя и добросъвестност на получателят, също не влияят на правото на данъчен кредит. Без значение за реалността на доставките е къде е съхранявана стоката. От събраните по делото писмени доказателства, заключение на съдебно счетоводната експертиза и дадените обяснения в хода на ревизионното производство, които установяват принципно механизма на извършване на доставките, съдът е приел, че е доказано реалното осъществяване на доставките от Линет Транс ЕООД. В подкрепа на този извод в решението са изложени следните мотиви: всяка една от спорните фактури, съдържа всички изискуеми реквизити съобразно изискването на чл. 7 от ЗСч, съответно чл.226 от Директива 2006/112; с малки изключения всяка от фактурите е придружена с потвърждение за получена стока (стр. 24 и сл. от РД); представени са и надлежни доказателства за транспорта на стоките в рамките на ВОД, частично и за търсения от органите по приходите транспорт, които съответстват на данните от фактурите и в които са вписани имената на шофьора и номерата на превозното средство; представени са и фактурите, издадени от дружествата, осъществили транспорта, респ. организирали същия и доказателства за разплащане и счетоводното им отразяване; представени са и доказателства за последващата реализация в условията на ВОД на стоките, към клиентите на Гриксан ЕООД; представени са доказателства и за надлежното осчетоводяване на доставките, вкл. относно начисляването на ДДС. Всички тези доказателства са анализирани подробно в приетото по делото заключение на съдебно счетоводната експертиза. Доказателствената сила на представените писмени доказателства съдът е преценил с оглед характера им на частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК. Начинът на счетоводно отчитане на стоките при доставчика, не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. От заключението на съдебно счетоводната експертиза съдът е приел, че няма данни Линет Транс ЕООД да се е разпоредило с по-големи от придобитите количества. Според съда, ако са доказани посочените по-горе две предпоставки, както е в случая, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за непредставяне на доказателства за транспорт и съхранение (на стоките), доказателства за отразяването им в счетоводството на доставчика, освен ако приходната администрация докаже, че самото данъчнозадължено лице се позовава на процесните сделки с цел данъчна измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки. Относно фактури 9/25.10.2018 г., 22/03.01.2019г., 23/03.01.2019г. и 73/09.07.2019 г., издадени от "Агад Трейдинг ЕООД съдът е приел, че по всяка от тези фактури е установено наличието на доставка на стоки по смисъла на чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, а именно: прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик в полза на ревизираното лице. Според съда, издаването на фактурите преди настъпване на данъчно събитие, принципно поражда задължение за лихви. От доказателствата по делото съдът е установил, че стоката по фактура 9/25.10.2018 г. е допусната до свободно обращение от Агад Трейдинг ЕООД на 30.10.2018 г., но е придобита от доставчика по инвойс фактура от 17.10.2018 г. и пакинг лист от 10.09.2018 г. От данните по митническата декларация съдът е приел, че стоката е пристигнала в град Варна на 17.10.2018 г. и до 30.10.2018 г. се е намирала под митнически контрол, в който период е издадена и процесната фактура и е подписан приемо предавателния протокол. Стоките по тази фактура са предмет на последващ ВОД осъществен от Гриксан ЕООД по фактура 1 2/30.10.2018 г. с получател Katoniko Limited, с транспортът извършен от Див Транс 15 ЕООД съгласно фактура 181 от 19.11.2018 г. и международна товарителница от 01.11.2018 г., който е започнал от гр. Хасково. Съдът е посочил, че стоката по фактура 22/03.01.2019 г. действително е допусната до свободно обращение на 16.01.2019 г. съгласно митническата декларация на доставчика. От придружаващите вноса документи е установил, че е придобита от Агад Трейдинг ЕООД на 02.11.2018 г., като транспортът от Китай е започнал на 01.12.2018 г. Стоките са предмет на последващи ВОД от ревизираното дружество по фактура 1 8/17.01.2019 г. с получател Katoniko Limited, осъществени чрез превоз от Гери В 2000 ЕООД, започнал от гр. Хасково съгласно фактури 3 1313/18.01.2019 г. и 3 1334/18.01.2019 г. и международна товарителница от 19.01.2019 г. Аналогични са фактическите установявания на съда за стоката по фактура 23/03.01.2019 г. не е спорно по делото, че е допусната до свободно обращение на 16.01.2019 г., а Гриксан ЕООД се е разпоредило с същите стоки при условията на ВОД в полза на Katoniko Limited по фактура 1 10/31.01.2019 г., като транспортът на стоките от територията на страната е започнал от гр. Хасково и е осъществен от Гери В 2000 ЕООД съгласно фактура 3 1377/01.02.2019 г. и фактура 3 1376/01.02.2019 г. и международна товарителница от 01.02.2019 г. Стоката по фактура 73/09.07.2019 г. 2 600 броя дрелки и 50 броя ъглошлайфи е внесена от доставчика на 10.07.2019 г. като придобита по инвойс фактура от 30.04.2019 г. Гриксан ЕООД се е разпоредило с тези стоки при условията на ВОД в полза на Catalogue Lupum S.L. по фактура 1 35/10.07.2019 г. Транспортът на тези стоки е започнал от гр. Варна и е осъществен от Див Транс 15 ЕООД по превъзлагане от Транс Кар Груп 17 ЕООД съгласно фактура 1 1184/14.08.2019 г. и международна товарителница от 26.07.2019 г. При тези факти, съдът е приел, че осъществяването на доставките на стоки по посочените фактури е доказано и е обосновал краен извод за незаконосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по посочените фактури. Решението е правилно в частта, в която е отменен ревизионният акт относно отказът на данъчен кредит в размер на 24 100.79 лева по фактурите, издадени от Агад Трейдинг ЕООД и съответните лихви. Правилно първоинстанционният съд е определил материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС в съответствие с чл. 68 и сл. ЗДДС стоките да са доставени и получени от задълженото лице по облагаеми доставки и да се използват в икономическата му дейност за последващи облагаеми доставки. Законосъобразно съдът е приел, че тези предпоставки са доказани от ревизираното дружество, чиято е доказателствената тежест, по отношение на доставките предмет на фактури 9/25.10.2018 г., 22/03.01.2019г., 23/03.01.2019г. и 73/09.07.2019 г., издадени от Агад Трейдинг ЕООД. Правилно и в съответствие с практиката на Съда на ЕС, съдът е тълкувал понятието доставка на стока по смисъла на чл. 14 §1 от Директива 2006/112, като е приел, че това понятие не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. В случая правото на приспадане не е признато единствено поради обстоятелството, че посочените четири фактури и приемо предавателни протоколи към тях са съставени между страните преди допускането на стоките за свободно обращание по митнически декларации, подадени от доставчика. Правилно съдът е съобразил останалите доказателства по делото във връзка с осъществяването на тези доставки, които удостоверяват, че стоките са доставени от Агад Трейдинг ЕООД в склада му в град Хасково, съответно в гр. Варна, където са предадени и получени ревизираното лице, чрез превозвачите, осъществили последващите ВОД от територията на страната. Според писмените обяснения на Агад Трейдинг ЕООД, дадени в хода на ревизията, транспортът от разтоварното пристанище до склада му в град Хасково е за негова сметка. Доставянето и получаването на стоките, както и използването им в икономическата дейност на Гриксан ЕООД се е осъществило в рамките на съответния данъчен период, в който стоките са въведени на митническата територия на Съюза. При наличието на други доказателства, че ревизираното лице е придобило от доставчика правото на разпореждане със стоките и фактически се е разпоредило с тези стоки в рамките на данъчния период, през който е упражнено правото на приспадане, законосъобразно съдът е приел, че са изпълнени материалноправните предпоставки за неговото признаване. (В този смисъл е и решение 5725/31.05.2023 г. на Върховния административен съд, по адм. дело 11136/2022 г., постановено между страните по делото). Решението в тази част е правилно постановено и на основание чл. 221, ал.2 АПК следва да се остави в сила. Решението в частта, в която е отменен ревизионния акт относно отказът на правото на данъчен кредит по 47 фактури, издадени от Линет Транс ЕООД е частично неправилно. Правилно съдът е приел, че са доказани материалноправните предпоставки за признаване на правото на приспадане по фактури 29/05.06.2019 г., 30/12.06.2019 г. и 31/13.06.2019г., издадени от Линет Транс ЕООД. От представените по делото доказателства съдът е установил, че стоките по тези фактури са доставени, получени и натоварени в гр. Варна, където се намира склада на доставчика, от превозвача Див Транс 15 ЕООД, който на 02.07.2019 г. е осъществил за сметка на Гриксан ЕООД транспортът им до Аликанте, Испания, където на 09.07.2019 г. са получени от Catalogus Lupum S.L., Испания (л. 165). Тези обстоятелства са констатирани и в хода на ревизията и са отразени в ревизионния доклад, но въпреки това органите по приходите не са признали правото на данъчен кредит. Доводите в касационната жалба, че от ревизираното лице не е доказан превозът на стоките от склада на прекия доставчик до склада на превозвачите, осъществили превозването им от територията на страната до територията на друга държава членка, не се отнасят за доставките по тези фактури. С оглед на изложеното решението в частта, в която е отменен ревизионния акт относно отказания данъчен кредит по фактури 29/05.06.2019 г., 30/12.06.2019 г. и 31/13.06.2019г., издадени от Линет Транс ЕООД за данъчен период м.06.2019 г., в общ размер на 10 305.69 лева и съответните лихви, съответства на доказателствата по делото и на материалния закон и следва да се остави в сила в тази част. Решението в останалата обжалвана част, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит по останалите фактури, издадени от Линет Транс ЕООД, е неправилно постановено. Основателни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В решението липсват мотиви въз основа на какви факти и доказателства по делото съдът е приел, че е доказано предаването и получаването на стоките по всички останали фактури, издадени от Линет Транс ЕООД. Неправилно съдът е приел, че е доказан фактът на предаване на стоките по всички фактури. В хода на ревизията е установено, че по фактура 8/13.12.2018 г., фактура 27/03.06.2019 г., фактура 43/03.07.2019 г. и по фактура 96/23.11.2019 г. липсват приемо предавателни протоколи (стр. 24 -30 от РД). В мотивите си относно наличието на материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, съдът е отбелязал тези констатации, но необосновано е приел, че с малки изключения, получаването на стоките по фактурите, е потвърдено. При постановяване на решението съдът не е взел предвид писмените обяснения на доставчика и на ревизираното лице, дадени в хода на ревизията, (л. 1014, том 4), според които транспортът на стоките от склада на доставчика в град Варна, е за сметка на Гриксан ЕООД. По делото е установено, че превозът на стоките, по последващите доставки, които са безспорно установени и признати като ВОД при ревизията, е започнал от базите на превозвачите, а не от склада на доставчика. Съдът е посочил, че за част от доставките не са налични доказателства за начина на транспортирането им, но е приел, че транспортът на стоките от град Варна до базите на превозвачите в град София, Казичене, град Гоце Делчев, логистичен Център Мировяне, гр. Хасково, не е релевантен, тъй като е установено предаването на стоки и не са установени обективни данни за участие на ревизираното лице в данъчна измама. Неправилно съдът е обсъждал обясненията на А. Стоянов, дадени за първи път в съдебното производство (л. 2770 от делото). Така дадените обяснения не са годно доказателствено средство. Обяснения в съдебното производство, освен страните, могат да дават лицата, посочени в чл. 177 ГПК, субсидиарно приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, сред които не е управителят на дружество, трето лице, което по реда на чл. 192 ГПК е задължено да представи доказателства. По същество дадените обяснения относно превоза на стоките от гр. Варна до град София и гр. Гоце Делчев представляват свидетелски показания, които не са надлежно събрани по предвидения процесуален ред. Принципно правилно съдът е кредитирал като годни писмените доказателства, представени от третото лице А. Стоянов, управител на крайния клиент LIGHT UPP Ltd, Великобритания. Възраженията в касационната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на тези доказателства са неоснователни. Пътните листове и декларации за получаване на стоката в град Варна, са съставени от трето лице и са подкрепени с доказателства за закупено гориво, които са представени от третото лице по реда на чл. 192 ГПК. Тези доказателства са описани в заключението на съдебно счетоводната експертиза, но не са обвързани с доставките по конкретни фактури, издадени от Линет Транс ЕООД. В тази връзка следва да се посочи, че в хода на съдебното производство съдът не е дал конкретни указания, че ревизираното лице не сочи доказателства относно отказа на правото на данъчен кредит, което е предмет на оспорване. Предприетите от страните действия, включително и поставените от жалбоподателя задачи на съдебно счетоводната експертиза са насочени към установяване осъществяването на последващите ВОД на процесните стоки, които са признати при издаването на ревизионния акт и не са предмет на съдебния контрол за законосъобразност на ревизионния акт. Констатираните нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняване на спора от фактическа страна. Това налага отмяна на решението в частта, в която е отменен ревизионния акт относно отказа на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от Линет Транс ЕООД в общ размер на 231 116.22 лева, за данъчни периоди м.12.2018 г. и от м.03.2019 г. до м.11.2019 г., представляващ разликата между пълния размер на отказания данъчен кредит по фактурите от този доставчик - 241 421.91 лева и признатия данъчен кредит в размер на 10 305.69 лева за данъчен период м.06.2019 г. и съответните лихви в общ размер на 29 400.07 лева и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част. При новото разглеждане съдът следва да укаже на ревизираното лице, че следва да сочи доказателства за обстоятелствата, посочени по-горе, при които твърди, че са осъществени доставките от Линет Транс ЕООД, включително чрез разпит на А. Стоянов като свидетел по делото за установяване на обстоятелствата посочени в обяснението му на л.2770 от делото. Съдът следва да постави допълнителна задача на съдебно счетоводна експертиза, да извърши съпоставка на представените от третото лице писмени доказателства (пътни листове, фактури за гориво, декларации за получаване на стоки) с фактурите, издадени от Линет Транс ЕООД и фактурите за последващ ВОД и да установи за кои от фактурите се отнася транспорта. При преценката за материална законосъобразност на ревизионния акт в оспорената част, съдът следва да изложи мотиви като обсъди всички доказателства по делото и възраженията на страните. Решението в останалата обжалвана част, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит в размер на 24 100.79 лева по фактурите, издадени от Агад Трейдинг ЕООД и в размер на 10 305.69 лева по трите фактури, издадени от Линет Транс ЕООД и съответните лихви в общ размер на 4 376.81 лева, следва да се остави в сила. При тези изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на Гриксан ЕООД разноски за сумата над 303.81 лева. За касационното производство следва да се присъдят разноски на ответника по касация в размер на 2 843.35 лева, частично от направените разноски за адвокатска защита в общ размер на 9 500 лева, съобразно материалния интерес, за който се оставя в сила обжалваното решение. По останалите разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,