Решение № 3769 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5168/2014 г.

Решение № 3769 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5168/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството по делото е образувано по жалба на Кирил Станиславов Мануилов, Агна Станиславова Дашкова, Лиляна Боянова Миленкова, Стефанка Боянова Трендафилова, Борислав Кирилов Гергинов, Даниел Кирилов Гергинов, Марияна Бориславова Микова, Трендафилка Георгиева Стаменова, Стефка Ангелова Гавраилова, Венцислав Ангелов Стаменов, Найден Стоянов Найденов, Лилия Найденова Караджова, Стоян Найденов Стоянов, Стефка Йорданова Стефанова, Иванка Богомилова Скорецова, Биляна Ангелова Димитров, Анета Ангелова Михалчева, Борислав Добринов Борисов, Петър Христов Скорецов, Юлия Добринова Найденова и Георги Добринов Борисов срещу Решение № 815 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г, за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0+000 до км 0+780" на територията на област София (ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г.). Решението се оспорва в частта му относно определеното обезщетение за недвижим имот описан в Приложение към т. 1 на Решението с идентификатор № 68134.4401.3, Столична община, земеделска територия, пасище с обща площ 750.2 кв. м., от които отчуждени 335 кв. м., стойност на паричното обезщетение - 2417 лева. Твърдят, че размера на определената цена като обезщетение за отчуждената част от имота им е занижена и не съответства на пазарните цени, като не представлява равностойно парично обезщетение. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 815/21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на имот с идентификатор № 68134.4401.3, земеделска територия, пасища, с обща площ 750.2 кв. м., от които отчуждени 335 кв. м., стойност на паричното обезщетение - 2417 лева, собственост на наследници на Маноил Георгиев Найденов. От представеното Решение № 62 от 14.08.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори "Нови Искър, Област София град е видно, че собствеността на имота е възстановена на наследници на Маноил Георгиев Найденов. Съгласно удостоверение за наследници № 263 от 05.03.2014 г. и договор за продажба на наследство от 17.12.2003 г. жалбоподателите са легитимирани да оспорват решението на МС. От представената скица № 15-93519/04.04.2014 г., издадена от СГКК гр. София е видно, че имот с идентификатор 68134.4401.3 е с адрес гр. София, район Люлин, местност "Язо", съгласно кадастралната карта е в територия с трайно предназначение "земеделска" и начин на трайно ползване "пасища". Съгласно съдържащата се в представената преписка комбинирана скица за пълна или частична идентичност за имот с идентификатор 68134.4401.3 по кадастралната карта, одобрена със заповед от 20.07.2011 г. и действащия план за регулация на местност "Територии, принадлежащи на пътен възел "Околовръстен път - бул. "Сливница", одобрен с Решение № 44 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС, издадена от ГИС София, площта на имота по кадастрална карта е 750 кв. м., по графични данни попадащата в улична регулация е 335 кв. м., остатъка от ПИ е 415 кв. м. Такава комбинирана скица, както и удостоверение за идентичност на имот и писмо, издадени от ГИС София на 29.10.2014 г. са представени по делото от жалбоподателите. Представено е и удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от 26.05.2014 г. на Дирекция ПАМДТ гр. София По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Вещото лице е изготвило първоначално и допълнително заключение по делото. В първото са дадени два варианта с различни стойности на обезщетението: при приложение на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС и чл. 96, ал. 1 от ППЗДС, съгласно нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси тя е 23 412 лв.; стойността на обезщетението, определена по реда на Наредбата за реда за оценяване на земеделски земи е 295 лева. В допълнителното заключение, дадено на база два пазарни аналога за сделки, сключени за имоти, находящи се в район Връбница е определена стойност в размер на 17 820 лева. Експертните заключения не са оспорени от страните и са приети от съда. При установената по делото фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /изм. бр. 105 от 2014 г./. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Съдът намира, че при приложение на законовите критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, това за отчуждената в случая част от недвижим имот се следва при приложението на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС или по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. По делото не се доказа от жалбоподателите наличието на сключени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, въз основа на които да се определи пазарна цена на отчуждаемите имоти, поради което третия вариант от заключението на вещото лице не следва да се кредитира от съда. Този вариант се основава на две сключени сделки за имоти в урбанизирана територия, находящи се в район Връбница, а съгласно скицата, издадена от СГКК гр. София отчуждаемия имот попада в район Люлин, местността "Язо" и е в земеделска територия, с начин на трайно ползване - пасища. Освен това територията на града, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗАТУРБ, като може да включва както урбанизирани, така и земеделски територии. В случая се касае за имот попадащ в земеделска територия в границите на район Люлин и само сключени сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона могат да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение. Административният орган е определил равностойното парично обезщетение в размер на 2417 лв. въз основа на сключени сделки със земеделски земи, находящи се в район Връбница. При посоченото по-горе, този начин на определяне на обезщетението е несъответен на закона, защото са ползвани неотносими пазарни аналози, а е следвало същото да се определи по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. При приложението на наредбата, видно от заключението на експертизата, размера на обезщетението е в размер на 295 лева, по-малък от определения в обжалваното решение на МС и не може да бъде приложен от съда в ущърб на жалбоподателите. Неоснователно е твърдяното от жалбоподателите, че процесния имот е урбанизирана, а не земеделска територия и оценяването му следва да се извърши по чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, съответно обжалваната оценка се измени в размера, определен в първия вариант от заключението на вещото лице. Равностойното парично обезщетение за имотите предмет на отчуждаване се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, който предвижда изграждане на национален обект. В случая имота на жалбоподателите, част от който се отчуждава, преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект е земеделска земя - пасище, мера. От представените по делото комбинирани скици се установява, а и не се спори по делото, че отчуждаването е въз основа на ПУП - план за регулация на местност "Територии, принадлежащи на пътен възел "Околовръстен път - бул. "Сливница", одобрен с Решение № 44 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС. Не се твърди, не се и доказа по делото по отношение на процесния имот, възстановен и ползван като земеделска земя да е налице друг, предходен план, съгласно който статута му да е променен. Вярно е твърдяното от жалбоподателите, че от одобряването на плана, предвиждащ изграждане на обект с национално значение, до приемане на оспореното решение са изминали 12 години, но незапочването на отчуждителните процедури в предвидените от чл. 208 от Закона за устройство на територията срокове не води автоматично до отпадане на предвижданията на плана, съответно до липса на основание за отчуждаване. Посочената от жалбоподателите разпоредба на чл. 208 от ЗУТ дава право на заинтересованите да поискат изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от с. з. Тази законова възможност не е използвана, при което отчуждаването на имота се основава на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на национален обект, като към момента на отчуждаването имота е с начин на трайно ползване пасище. Пи изложените съображения съдът намира решение № 815/21.12.2013 г. на МС в обжалваната му част за законосъобразно, а жалбата за неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,