Решение № 16030 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7310/2020 г.

Решение № 16030 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7310/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Бонев, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, против Решение № 72 от 16.03.2020 г., постановено по адм. дело № 555/2019 г. от Административен съд Ловеч, в която са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. В проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател поддържа изтъкнатите доводи и представя писмена защита с подробни съображения, обосноваващи твърденията му. Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез пълномощника си, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. В проведеното открито съдебно заседание, за което ГДИН е редовно призована, не се явява процесуален представител и не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба на наведените с нея основания. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Изводът на съда за неоснователност на предявения пред него иск, по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, намира за правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото. В конкретния случай е налице единствено отменен, като незаконосъобразен, административен акт – Заповед № 1254 от 11.10.2018 г. на началника на Затвора – [населено място], но претърпените от ищеца вреди, произлезли от тази заповед, са недоказани в хода на съдебното производство. Тъй като фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на всички, посочени от законодателя предпоставки, отсъствието на който и да е от елементите от този състав препятства реализирането на отговорността на държавата по този ред. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като обосновано и правилно. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователно по следните съображения: Производството пред АС – Ловеч е инициирано с искова молба, подадена от С. Бонев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИНЧ), с искане да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, изразяващи се в затруднени посещения от близки, страх от последващи административни актове, внушена безпомощност, претърпени в периода от 11.10.2018 г. до 28.03.2019 г., вследствие на Заповед № 1254 от 11.10.2018 г., издадена от началника на Затвора - [населено място], с която по т. 13 същият е разпределен в ЗОЗТ [наименование] [населено място], отменена, като незаконосъобразна, с Решение № 35 от 11.03.2019 г., постановено по адм. дело № 357/2018 г. на АС - Ловеч, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 11.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото, представляващи платената държавна такса. С обжалваното понастоящем решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявения иск и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на анализа на приложените по делото доказателства, вкл. адм. дело № 357/2018 г. по описа на АС – Ловеч, съдът е направил извод, че в случая е налице административен акт, който е отменен по съответния законов ред, като незаконосъобразен, с което е реализирана първата от комулативно изискуемите предпоставки на приложимата правна норма – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приел е още, че ищецът не е доказал наличието на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответната страна, а именно да е претърпял неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразният акт, което води до отхвърляне на иска. От анализа на приложените по делото текущи доклади, в които е отразено становище на социалния инспектор, характеризиращ ищеца като човек с егоцентрична воля за себеутвърждаване, изявен стремеж за самоизтъкване и надценяване на собствените му способности, убеден в правотата си, незачитащ ограниченията на средата и правилата на вътрешния ред, съдът е направил извод, че Бонев не изпитва страх, безсилие и безпомощност, както твърди в исковата си молба. За недоказани е приел и твърденията, че е било затруднено посещението му от близки, предвид разстоянията между [населено място], откъдето е родом, ЗОЗТ [наименование], където търпи наказанието и [населено място], където би искал да бъде преместен. Обосновал се е с приложения по делото картон за свиждания, от който е видно, че в исковия период (а и преди това) свиждания са провеждани, разликата в разстоянията е несъществена (7. 82 км). В този смисъл неимуществените вреди, изразяващи се в твърдяното негативно психическо състояние на ищеца, е приел за неустановени. Решението е валидно и допустимо, но неправилно в частта, с която на ГДИН са присъдени разноски по делото. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационна основание. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира тази безвиновна отговорност следва ищецът да докаже, с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства, наличието на всички елементи от фактическия състав на посочената норма, тъй като отсъствието на който и да е от тях води до извод за неоснователност на иска и до неговото отхвърляне. В случая обосновано съдът от първата инстанция е преценил, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на неимуществени вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт. Пред първоинстанционния съд е проведено едно единствено открито съдебно заседание – на 20.02.2020 г., на което ищецът е присъствал лично. След като е изразил становище: 1. че поддържа предявения от него иск, така, както е формулиран в исковата му молба, в която не се съдържат доказателствени искания и 2. че е съгласен да се приемат приложените от ответника писмени доказателства, С. Бонев е заявил изрично, че няма други доказателствени искания и желае да се даде ход на делото по същество, което съдът е сторил. След като ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи твърдяните от него неимуществени вреди, както и тяхната пряка и непосредствена причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт, въпреки дадените му с определението от 18.12.2019 г. указания, обосновано съдът е приел, че искът не е доказан и го е отхвърлил. Решението в тази част е обосновано и правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Неправилно обаче е решението на съда в частта, с която С. Бонев е осъден да заплати на ГДИН съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и в тази част решението ще следва да се отмени. В чл. 10 ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2 от специалния закон ЗОДОВ: "Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. ", докато във второто изречение на ал. 3 на текста е предвидил, ако искът бъде уважен изцяло или частично, ответникът да заплати на ищеца както разноските по производството, внесената държавна такса, така и "... възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. ". Следователно, изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, следователно такова не се дължи. Във връзка с изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение