Решение № 5914 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7523/2018 г.
ВАСIV отделение18.04.2019 г.докладчик т Татяна Хинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2802/25.04.2018 г., постановено по адм. дело № 9439/2017 г. от Административен съд София-град. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "Ейдън 1" ООД сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5914 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7523/2018 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", срещу решение № 2802/25.04.2018 г., постановено по адм. дело № 9439/2017 г. от Административен съд София-град. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът – "Ейдън 1" ЕООД, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва подадената жалба като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, поради което не подлежи на касационна отмяна. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Ейдън – 1" ЕООД срещу Решение № 23/312/00973/3/01/04/01 от 17.03.2017 г. за налагане на финансова корекция в размер на 194 579, 70 лв. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". От фактическа страна съдът е приел, че дружеството има сключен договор за подпомагане № 23/312/00973/26.08.2011 г. по проект "Доизграждане на къща за гости за селски туризъм в село Драговщица, община Костинброд по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., като на бенефициера са извършени авансово плащане в размер на 98187, 98 лв. на 08.12.2011 г., междинно плащане в размер на 86563, 40 лв. на 05.04.2013 г. и окончателно плащане в размер на 9 828, 32 лв. на 06.12.2013 г. или общата сума е 194 579, 70 лв. С оспореното решение, на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 46 във връзка с чл. 43, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 3, 4 и 7 във връзка с 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) на дружеството е наложена финансова корекция в размер 194 579, 70 лева, във връзка с т. 8. 1 и за неизпълнението на т. 4. 12 и т. 4. 17 от Договор № 23/312/00973 от 26.08.2011 г. При извършване в периода 27.04.2016 г. - 16.05.2016 г. на проверка на място след плащане по проект № 23/312/00973 от 08.09.2009 г., както и след извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план с договор № 23/312/00973 от 26.08.2011 г., а именно неизпълнение на т. 4. 12 и т. 4. 17 от договора и чл. 43, ал. 1, т. 1 и т. 2, и чл. 46 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. По делото е кредитирана и съдебно-икономическа експертиза. Констатирано е нереализирането на заложените в бизнес - плана прогнозни приходи в размер от близо 98%, което представлява неизпълнение на одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес - план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Същото се отнася и за неизпълнение в цялост на параметрите, заложни в одобрения бизнес-план за създаване на устойчива заетост, чрез разкриване на 1 работно място за управленски и 1, 5 работни места за производствен персонал. Прието е, въз основа на кредитираната СИЕ, че нощувките, които са заложени по бизнес план за 2014 - 2015 г., не отговарят на реализираните от експлоатацията на къщата за гости, като процентът на реализация е много под 20% и е показан в съставените от вещото лице таблици. За да отмени обжалвания акт съдът е приел, че финансовата корекция от 100 % е наложена в съответствие с публикуваната на сайта на ПРСР 2007-2013, утвърдена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 /Методиката/, т. 30 от Приложение 1 за която не са представени данни да е била утвърдена, изложени са доводи, че същата не представлява нормативен административен акт, респ. сочат се доводи за нейния вътрешноведомствен характер. Методиката не може да представлява подзаконов нормативен акт, тъй като не съществува национална или общностна норма, която да овластява ДФЗ или Изпълнителния му директор да приема подобен акт. Решението е правилно като краен резултат, но следва да бъде потвърдено със следните съображения. Видно от самото съдържание на Методиката, същата е разработена в съответствие с член 30 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Методиката е приета и в изпълнение и на основание член 35 от Делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Изрично в Методиката е разписано, че се прилага при неспазване на критерии за допустимост, различни от размера на площите или броя на животните, като санкциите за видовете нарушения на нормативните и/или договорените задължения от страна на ползвателите се определят в размери, посочени в Приложение 1 към методиката, като се отчита тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването, при съобразяване на правилата, посочени в приложението. По нататък в Методиката е описана процедурата, която се следва, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорени задължения. При така определеното съдържание на приложения от административния орган акт Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, същата притежава белезите на подзаконов административен акт по смисъла на чл. 7а от Закона за нормативните актове, тъй като с нея са приети мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на посочените по-горе регламенти, които представляват актове на Европейския съюз. Нормативният характер на Методиката е очертан и с влязло в сила определение № 14855/05.12.2017 г. по адм. д. № 13288/2017 на Върховния административен съд – Петчленен състав на I колегия. Изискване за позоваване и прилагане на подзаконовия нормативен акт е същият да е бил удостоверен от органа, който го е издал (чл. 78, ал. 1, т. 2 от АПК), както и да бъде обнародван в "Държавен вестник" (чл. 78, ал. 2 от АПК). Видно от данните по делото Методиката не е била и не се твърди да е била обнародвана в "Държавен вестник", поради което не е произвела редовно действие. Административен акт, издаден въз основа на несъществуващо правно основание, е материално незаконосъобразен. В тази връзка е ирелевантно обстоятелството дали е налице неизпълнение на ангажиментите на бенефициента предвид факта, че е санкциониран с административен акт, издаден при липсва на валидно материалноправно основание. Материалната незаконосъобразност на един административен акт е самостоятелно основание за неговата отмяна. Решението като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена. На осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, фактическата и правна сложност на спора, както и процесуалната активност на страните, претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена до размер 1000 (хиляда) лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,