Решение № 13154 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6624/2016 г.

Решение № 13154 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6624/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - П. срещу решение № 886 от 03.05.2016 г., постановено по адм. дело № 3118/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалба на В. В. Т. е отменена издадена от касатора заповед № 317з-4209/16.11.2015 г. за наложено на служителя на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и необосновано. О. Т. не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени заповедта, административният съд обосновано е приел, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Действително в материалите по делото не се съдържат доказателства за нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на Т. Същият е наказан за това, че в нарушение на утвърдени вътрешни правила за ползване на информационните фондове в МВР, е "предоставил потребителското си име и парола за достъп до АИС - МВР" на младши инспектор Д. С., като времето на извършването на нарушението е "за периода от 27.04.2015 г. до 24.08.2015 г. " Събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче опровергават констатациите за неправомерно предоставен достъп до АИС - МВР, които са изложени в справка рег. № 8121р-35187/25.09.2015 г. (л. 43). Младши инспектор Д. С. не е твърдял в хода на дисциплинарното производство, че е ползвал потребителското име и паролата за достъп на Томов, а на други свои колеги. Такива показания е дал и при разпита си пред съда. Тази негова позиция не е разколебана и от представеното с касационната жалба "заявление", което липсва в административната преписка. В последното Томов е посочен като служител, от който Серафимов се е учел, като е наблюдавал работата му. В него не се сочат конкретни имена на дежурни служители, чиито активирани пароли е ползвал след предоставяне. Следователно не са събрани доказателства за предоставянето на паролата и потребителското име от Т. на С. в посочения времеви период и заповедта е издадена в нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съдът е отчел това обстоятелство, както и липсата на индивидуализация на наказанието съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и правилно е отменил заповедта като незаконосъобразна. Предвид изложеното не са налице твърдяните пороци на първоинстанционното решението и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,