Решение № 7349 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2730/2018 г.

Решение № 7349 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2730/2018 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 10.01.2018 г. по адм. д. № 8120/2016 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на Ц. К. С. срещу заповед № ДК-10- ЮЗР-135/03.11.2015 г. на началника на РДНСК Югозападен район, с която е оставен в сила отказ на главния архитект на район "С.", Столична община, обективиран в писмо № 94-Ц-85-1/14.09.2015 г. да узакони строеж "Двуетажна жилищна сграда", находяща се в имот пл. № 445 и пл. № 446 от кв. 52 по плана на С.. Решението се обжалва с касационна жалба от Ц. К. С.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба кметът на райн "С.", Столична община я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената заповед на началника на РДНСК Югозападен район е потвърден отказ на главния архитект на район "С.", Столична община да издаде акт за узаконяване на строеж "Двуетажна жилищна сграда". Отказът е постановен по искане на Ц. С., направено по реда на § 127, ал. 1, ПЗР ЗИДЗУТ. С оспорената заповед е прието, че отказът е законосъобразен. Административен съд С. - град е приел, че при издаването на заповедта на началника на РДНСК Югозападен район не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Спазена е процедурата по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Ж. С. не е представила документите по чл. 144 ЗУТ, необходими за узаконяването на незаконен строеж. Освен това строежът противоречи на действащия устройствен план, тъй като е изграден в една част в имот, отреден за "търговия и озеленяване" и в имот, отреден за улица. Жалбоподателката не е собственик на имотите, в които без строителни книжа е изградила двуетажна жилищна сграда, като е премахналата друга, общинска собственост. Не е направено искане за узаконяване от собственика на терена или от лице, което може да строи в чужд имот или му е учредено право на строеж. Ж. С. няма това качество. При постановяване на решението Административен съд С. - град не е допуснал нарушение на закона. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Отказът на главния архитект на общината да узакони незаконен строеж по правилата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ се обжалва по реда на чл. 216 ЗУТ. Компетентен да се произнесе е началникът на съответната РДНСК, в случая РДНСК Югозападен район. В този смисъл е разпоредбата на § 127, ал. 1, т. 11 ПЗР ЗИДЗУТ. Законосъобразно и обосновано Административен съд С. - град е приел, че в административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните и материалноправните изисквания на закона. Процедурата по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ е спазена. На жалбоподателката е указано да представи документите по чл. 144 ЗУТ, без които не може да бъде издаден акт за узаконяване. Такива не са представени. Строежът е в противоречие с действащия подробен устройствен план, като е разположен в имоти, отредени за улица и за друго мероприятие, но не и за жилищно строителство. Жалбоподателката не е собственик на имотите, в които и изградила сградата, няма учредено право на строеж, нито може да строи в чужд имот по силата на закона. Не е налице искане от оправомощените лица за издаване на акт за узаконяване. Актовете на главния архитект и на началника на РДНСК Югозападен район са мотивирани. Неоснователни са оплакванията за допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост на съдебното решение. В тази насока в касационната жалба не са изложени фактически обстоятелства. Решението е постановено след обстойна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Решението на Административен съд С. - град е законосъобрано и следва да бъде оставено в сила. Ц. К. С. следва да бъде осъдена да заплати на Столична община разноски по делото за тази инстанция в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд