Решение № 2710 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6772/2010 г.

Решение № 2710 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6772/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Добрич против решение № 41 от 9.04.2010 г. по адм. дело № 35/2010 г. на Административен съд - Добрич, с което са отменени чл. 5, ал. 3, чл. 19, ал. 2, изр. 2 относно "и не може да бъде по- голяма от площта на търговската зала на заведението", чл. 20, ал. 2, т. 3 и чл. 86 от Наредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти на територията на община - Добрич, приета с решение № 16-1/16.12.2008 г. на Общински съвет - Добрич. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено, като се постанови ново по същество, с което жалбата на областния управител на област - Добрич против цитираните текстове от наредбата да бъде отхвърлена. Ответникът - областният управител на област - Добрич оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Решението на административния съд в частта, която е прието, че чл. 19, ал. 2, изр. 2 и чл. 20, ал. 2, т. 3 от Наредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти на територията на община - Добрич, приета с решение № 16-1/16.12.2008 г. на Общински съвет - Добрич са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В противоречие с разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от АПК не е изискана цялата административна преписка във връзка с издаването на оспорения нормативен акт, тъй като не са представени доказателства за спазването на процедурата по издаване на наредбата. При този процесуален пропуск решението на съдебния състав е постановено, без да са събрани и обсъдени всички относими към разрешаването на правния спор доказателства (не са ангажирани такива за изпълнение на процедурата по чл. 26 от Закона за нормативните актове във връзка с чл. 80 от АПК) и без да са изяснени релевантните за спора обстоятелства, тъй като не са изискани документи, установяващи провеждането на процедурата по публикуване и обсъждане на проекта на наредбата. В нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът пренебрегва задължението си да даде на издателя на акта указания да ангажира доказателства, с които да установи спазване на административнопроизводствените правила при приемане на наредбата, както и задължението си във връзка с разпределяне на тежестта на доказване на в процеса (чл. 170 от АПК). Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила в частта, в която са отменени чл. 19, ал. 2, изр. 2 и чл. 20, ал. 2, т. 3 от Наредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти на територията на община - Добрич, са съществени, защото несъобразяването с посочените процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда за незаконосъобразност на посочените текстове от наредбата не съответстват на всички доказателства по делото (цитираните разпоредби от наредбата са отменени само на основание констатираните нарушения на административнопроизводствените правила). Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение в тази част, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. В частта, в която са отменени чл. 5, ал. 3 и чл. 86 от Наредбата, решението на Административен съд - Добрич следва да бъде оставено в сила, тъй като описаните по-горе нарушения на съдопроизводствените правила не са се отразили на правилността на съдебния акт в тази част. Цитираните текстове от наредбата са отменени не само поради нарушения на административнопроизводствените правила, но и поради противоречие с нормативни актове от по-висока степен. Последният порок е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на нормативния акт в тези части, поради което допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със събирането на доказателства относно процедурата по публикуване на проекта за наредбата, в случая не са съществени. Решението на първоинстанционния съд в частите, в които са отменени чл. 5, ал. 3 и чл. 86 от Наредбата е законосъобразно. Правилно съдът приема, че цитираният текст противоречи на материалноправни норми от по-висока степен. Разпоредбата предвижда, че разрешение за поставяне на преместваем обект "се издава за определен срок, който за обектите по чл. 4, ал. 1, т. 1 (обекти за търговски и други обслужващи дейности) и т. 3 (рекламно-информационни елементи) не може да бъде по-дълъг от три години. Ако договорът е сключен за по-дълъг срок, след изтичане на 3-годишния срок се издава ново разрешение за поставяне без провеждане на нова процедура. При продължаване на срока на ползване на имота или терена, върху или на който е поставен преместваемият обект, се издава ново разрешение за поставяне без провеждане на нова процедура". Така формулиран, текстът на разпоредбата предоставя възможност след изтичане на тригодишния срок преместваемите обекти да останат в поземлените имоти, въпреки че за ползването на някои от тях е необходимо провеждането на специална процедура. В този смисъл цитираната норма от Наредбата противоречи на изискванията на чл. 39 от Закона за общинската собственост, който предвижда, че право на ползване върху обекти общинска собственост се предоставят след публичен търг или публично оповестен конкурс, а също и на чл. 56 от Закона за държавната собственост, който също предвижда процедура за предоставяне право на ползване върху обекти държавна собственост. Правилни са и изводите за незаконосъобразност и на чл. 86 от Наредбата, който предвижда, че наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100.00 лв. или имуществена санкция до 5000.00 лв., включително, не подлежат на обжалване. Цитираният текст противоречи на нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, която предоставя право на всички граждани и организации да обжалват пред съд административните актове (и наказателните постановления и актовете, с които се налагат санкции са такива актове), които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Налице е противоречие и с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), текст, който дава право на заинтересованите лица да оспорват наказателните постановления, респ. наложените наказания пред районния съд, с изключение на тези, с които е наложено наказание до 10.00 лв. (чл. 59, ал. 3 от ЗАНН). Разпоредбите на чл. 239, ал. 3 и ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), на които е позовава касаторът, не могат да се приложат. Тези норми се отнасят за наказателни постановления и санкции, издавани и налагани по реда на ЗУТ (чл. 232 и сл. от ЗУТ) и не могат да се отнесат към нарушения на всички актове на общинските съвети, още повече че чл. 2, ал. 3 от ЗАНН препраща към Закона за местното самоуправление и местната администрация относно съставите на административните нарушения и съответстващите на тях наказания, определяни от общинските съвети при издаване на наредби. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен в частта, в която са отменени чл. 19, ал. 2, изр. 2 относно "и не може да бъде по- голяма от площта на търговската зала на заведението", чл. 20, ал. 2, т. 3 от Наредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти на територията на община - Добрич, приета с решение № 16-1/16.12.2008 г. на Общински съвет - Добрич, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - Добрич за ново разглеждане от друг състав в тази част. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с провеждането на публикуването и обсъждането на проекта за наредбата, както и за спазването на административнопроизводствените правила, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността на оспорените текстове от наредбата, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. В останалата част съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,