Решение № 6561 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3241/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. 13 ЕООД, чрез адв. А. Богданов и адв. Н. Пенев като процесуални представители, за отмяна на влязло в сила решение 4956 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело 1363/2024 г. по описа на Върховния административен съд, като противоречащо на решение 11297/22.10.2024 г., постановено по адм. дело 2263/2024 г. по описа на същия съд, на основание чл. 239, т. 4 АПК. Искателят излага доводи, че и по двете дела предметът на обжалване са абсолютно идентични административни актове, издадени от контролен орган на ТП на НОИ Пловдив, представляващи предписания, с които на дружеството е възложено да коригира данните по чл. 5, ал. 4 КСО за самоосигуряващото се лице поради факта, че собственикът и управител на същото е извършвала трудова дейност по време на осигурителен риск бременност и раждане. Счита, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено при неправилно отчитане на фактите и обстоятелствата по делото, поради което се явява в противоречие с материалния закон. Според искателя няма законово изискване или нарочно формулирано задължение за дружеството да назначи друго лице да управлява дейността му по време на временна неработоспособност на управителя. За да обоснове твърдението си, че не е упражнявала трудова дейност, е представила трудов договор на преупълномощено от управителя друго лице И. М., която е назначена за 2 часа на ден. Сочи, че именно тя е осъществявала в действителност минимално необходимата дейност на фирмата за периода. Поддържа, че по административната преписка са събрани и гласни доказателства, от които е видно, че след като М. Д. управител на дружеството - искател е излязла в майчинство, клиенти са продължили да предоставят по куриер, по електронна поща и на място в офиса на М. 13 ЕООД счетоводни документи, въвеждани в счетоводната програма от лицето И. М.. Сочи, че и по двете образувани пред Върховния административен съд дела е налице пълно тъждество на страни, искане и основание, с изключение на периода, който обхваща проверките и предписанията, поради което счита, че са налице две противоречиви решения, попадащи в хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. На това основание прави искане за отмяна на влезлия в сила съдебен акт и присъждане на направените разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез гл. юрк. Вълчанова като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна по съображения в писмено възражение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като основанията за това са изброени изчерпателно в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК актът подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Условията на това основание са изпълнени, когато при пълно субективно и обективно тъждество между делата, решенията са различни. При липса на един от тези елементи (страни, предмет, основание) разпоредбата за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК е неприложима. От решенията по цитираните адм. дело 1363/2024 г. и адм. дело 2263/2024 г. на Върховния административен съд се установява, че е налице идентичност между страните. Пред първоинстанциония съд и в касационните производства като страни са конституирани юридическото лице, адресат на административните актове в качеството му на жалбоподател и директорът на ТП на НОИ като ответник. Двете производства се отнасят до различни административни актове, които са постановени в различно време, имат различен предмет, доколкото засягат различни периоди и в рамките на отделни административни производства, развили се по реда на КСО, отличаващи се и с различен доказателствен материал. Със задължителни предписания ЗД-1-15-01295603/09.02.2023 г., изменени със задължителни предписания ЗИ-1-15-01317230/06.03.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив на основание на чл. 108, ал.1, т. 3 КСО е вменено задължение на М. 13 ЕООД да коригира данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО на М. Л. Д., [ЕГН], за периода от 25.04.2018 г. до 10.11.2019 г. както и от 08.06.2022 г. до 31.12.2022 г. вкл., тъй като за тези периоди същата е упражнявала дейност в качеството си на самоосигуряващо се лице - управител на дружеството и подлежи на задължително осигуряване за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване и майчинство. Тези задължителни предписания са издадени след извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя М. 13 ЕООД, приключила с констативен протокол КП-5-15- 01295720/09.02.2023 г. Същите са потвърдени с решение 2153-15-80/24.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, което е оспорено от М. 13 ЕООД пред Административен съд - Пловдив и е образувано адм. дело 1037/2023 г. С решение 4956 от 18.04.2024 г. по адм. дело 1363/2024 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение 2174/ 30.11.2023 г. на Административен съд - Пловдив по това дело, с което е отхвърлена жалбата на М. 13 ЕООД срещу решение 2153-15-80/24.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания ЗД-1 -15-01295603/09.02.2023 г. и ЗИ-1-15-01317230/ 06.03.2023 г, издадени от контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив. Със задължителни предписания ЗД-1-15-01346591/03.05.2023 г. на основание на чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, е възложено на М. 13 ЕООД да коригира данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО на М. Л. Д. за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. вкл., тъй като за този период същата е упражнявала дейност в качеството си на самоосигуряващо се лице - управител на дружеството и подлежи на задължително осигуряване за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване и майчинство. Тези предписания също са издадени след извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя М. 13 ЕООД, приключила с констативен протокол КП-5-15-01346623/03.05.2023 г. Същите са потвърдени с решение 2153-15- 153/01.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, което е оспорено пред Административен съд - Пловдив от дружеството и е образувано адм. дело 1591/2023 г. С решение 418 от 12.01.2024 г. по това дело оспорването на М. 13 ЕООД е отхвърлено. С решение 11297 от 22.10.2024 г. по адм. дело 2263/2024 г. на Върховния административен съд е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановена отмяна на решение 2153-15-153/01.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и задължителните предписания ЗД-1-15-01346591/03.05.2023 г., издадени от контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив. Според ТР 6 от 25.11.2010 г. по тълк. дело 4/2010 г. на ОСК на ВАС разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В мотивите към него е посочено, че за да е налице тъждество е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което се претендира. Това ТР е задължително за съдилищата според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Предвид изложеното не са налице изискуемите по чл. 239, т. 4 АПК предпоставки за основателност на искането за отмяна, подадено от М. 13 ЕООД. Макар страните по двете дела да са едни и същи, то противно на изложеното в искането, не е налице обективно тъждество, тъй като имат за предмет различни административни актовете, които се отличават и по отношение на периодите, за които се отнасят дадените предписания. Липсата на пълен субективен и обективен идентитет между делата прави искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателно, поради което и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ТП на НОИ Пловдив следва да се присъди сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,