Решение № 10947 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7184/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас с ЕИК 812115210 (ВиК Бургас), срещу Решение 2799/26.03.2025 год. на Административен съд Бургас по адм. дело 1952/2024 год. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на ВиК Бургас срещу решение от 01.10.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда 2014 - 2020 (ОПОС), с което на Дружеството е определена финансова корекция, в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по Договор ЗОП-74/08.10.2021 г. с изпълнител ДЗЗД Консорциум Победа за нарушение на чл. 64, ал.1, т.2 във вр. чл. 112, ал.1, т.2 и чл. 2, ал.1, т.4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), представляващо нередност по т.14, предл. последно от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ДВ, бр. 59/2024 г.; Наредбата за посочване на нередностите). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводът за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът обосновава с липса на собствени мотиви на съда и необсъждане на всички възражения и доводи от жалбата. Относно нарушение на материалния закон, касаторът развива довод, че съдът неправилно не е прогласил оспорения административен акт за нищожен на основание чл. 177, ал.2 АПК като издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Конкретно сочи, че с Решение 11865/20.12.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело 5938/2022 касационният съд се е произнесъл по предмета на спора като е приел, че няма нарушение, а процесният акт няма изменение на фактическите и правни основания, поради което последния е нищожен. Обосновава още, че Наредбата за посочване на нередностите в редакцията ѝ от ДВ, бр. 59/2024 г. е неприложима в случая тъй като сигналът за нередност е от 2021 г. и проверката по него е започнала преди последното изменение на нормативния акт, по същия сигнал е налице постановяване на решение за определяне на финансова корекция, което е отменено от съда (Решение 11865/20.12.2022 г. на ВАС по адм. дело 5938/2022) и счита, че всеки следващ административен акт на същите основания е нищожен. Счита, че съдът не е отчел съществени нарушения на правните принципи принцип на правната сигурност и принцип на пропорционалност, които следва да се прилагат с необходимата строгост, когато засягат отношения между административен орган/държавна институция и частноправен субект и имат негативни финансови последици за последния. Сочи практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и българския съд в подкрепа на тезата си. Оспорва като неправилен изводът на съда за доказано нарушение на чл. 64, ал.1, т.2 във вр. чл. 112, ал.1, т.2 и чл. 2, ал.1, т.4 ЗОП и съответно наличието на нередност по т. 14 от Наредбата за посочване на нередностите като подробно обосновава, че нарушение не е извършено и съответно не е налице елемент от фактическия състав на нередността. Подробно аргументира, че не е налице и последният елемент от фактическия състав на нередността вредата, поради което няма нередност и незаконосъобразно за такава е определена финансова корекция на бенефициера. Сочи, че първоинстанционният съд въобще не е обсъдил доводите от жалбата, че оспореният акт не е съобразен с целта на закона и на това основание също оспорения акт е следвало да бъде отменен като незаконосъобразен. Иска отмяна на обжалването решение, като вместо него бъде постановено друго решение по същество на спора, като оспорения акт се прогласи за нищожен, алтернативно се отмени като незаконосъобразен. Претендира и присъждането на разноски за държавна такса и възнаграждение за адвокат за две инстанции съгласно списък и доказателства за реалното им изплащане. Касаторът се представлява от адв. Н. Киркова от САК. Ответникът по касационната жалба РУО на ОПОС, в писмен отговор излага становище за нейната неоснователност. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. С писмена молба от 29.09.2025 г., чрез юрисконсулт С. Златанова поддържа отговора, изразява становище по съществото претендира присъждане на разноски по представен списък. При условията на евентуалност прави обосновано възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат като сочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не се е наложило събирането на нови доказателства, няма голяма процесуална активност на страната, има устойчива съдебна практика. Счита, че съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 са налице основания присъденето възнаграждение да бъде съществено намалено, като несъответно на извършения обем работа и фактическата и правна сложност на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, становището на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: ВиК Бургас е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Д-34-58/17.06.2020 г., сключен с Министерство на околната среда и водите за финансиране изпълнението на проект BG16M1OP002-1.016-0011-С01 -Интегриран воден проект за област Бургас. На 13.05.2020 г. бенефициерът открива процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Инженеринг проектиране истроителство на обект Реконструкция на ВиК мрежа на кв. Изгрев, Зорница, ЦГЧ, кв. Акации и кв. Победа, гр. Бургас. Съгласно обявлението и документацията към участниците е поставен критерий за подбор технически и професионални възможности за изпълнение на поръчката относно опит за проектирани и авторски надзор: Участникът следва да е изпълнил дейности с предмет и обем идентични или сходни с предмета на поръчката, както следва: кумулативно строителни дейности за последните 5 години и услуги по инвестиционно проектиране и авторски надзор за последните 3 години от датата на подаване на офертата или инженеринг (инвестиционна проектиране, авторски надзор и строителни дейности) за последните 5 години от датата на подаване на офертата. Дадена е дефиниция какво се разбира под проектантски дейности сходни с предмета на поръчката и е направено уточнението, че При подаване на офертата участникът декларира съответствието си с критерия за подбор чрез представяне на ЕЕДОП, като изискването в последствие се доказва съответствието със зададения критерий за подбор с представяне на Списък на услугите, които са идентични или сходни с предмета на обществена поръчка, с посочване на стойностите, датите и получателите, заедно с документи, които доказват извършената услуга (или списък с инженеринг). На 08.10.2021 г. е сключен договор ЗОП-74 с изпълнител ДЗЗД Консорциум Победа на стойност 14 702 385 лева без данък добавена стойност (ДДС) с предмет: Реконструкция на ВиК мрежа на кв. Изгрев, Зорница, ЦГЧ, кв. Акации и кв. Победа, гр. Бургас. На 23.11.2021 г. РУО на ОПОС издава решение за определяне на финансова корекция на ВиК - Бургас в размер на 25% от допустимите за финансиране разходи по Договор ЗОП-74/08.10.2021 г. с изпълнител ДЗЗД Консорциум Победа за нарушение на чл. 64, ал.1, т.2 във вр. чл. 112, ал.1 и чл. 2, ал.1 ЗОП, представляващо нередност по т.14 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, в редакцията ѝ действаща към 23.11.2021 г. Административният акт е оспорен пред съда. С Решение 11865/20.12.2022 г., Върховен административен съд (ВАС) по адм. дело 5938/2022 отменя Решение 544/27.04.2022 г. на Административен съд Бургас и вместо него постановява отмяна на решение от 23.11.2021 г. на РУО на ОПОК за определяне на финансова корекция на ВиК Бургас като приема, че фактическите установявания на административния орган не могат да бъдат подведени по сочената в акта хипотеза за нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, в редакцията ѝ действаща към 23.11.2021 г., тъй като не изпълняват предвидените предпоставки. В съдебното решение изрично е посочено, че определеният за изпълнител кандидат е отговарял на критериите за подбор, доколкото тези критерии не са променяни в хода на процедурата, нито са неправилно приложени по отношение на този кандидат преди да бъде избран за изпълнител. Офертата му е допуснато до разглеждане и оценка съобразно одобрени и непроменени в хода на процедурата правила. На 11.07.2023 г. бенефициерът е уведомен отново резултатите от извършения от УО на ОПОС последващ контрол за законосъобразност на поръчката, като е установено нарушение на чл. 64, ал.1, т.2 във вр. чл. 112, ал.1 и чл. 2, ал.1 ЗОП, представляващо нередност по т.16 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. На 17.08.2023 г. РУО на ОПОС издава ново решение за определена на финансова корекция на ВиК - Бургас в размер на 25% от допустимите за финансиране разходи по Договор ЗОП-74/08.10.2021 г. с изпълнител ДЗЗД Консорциум Победа за нарушение на чл. 64, ал.1, т.2 във вр. чл. 112, ал.1 и чл. 2, ал.1 ЗОП, представляващо нередност по т.16 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, в редакцията ѝ действаща към тази дата. Административният акт е оспорен пред съда. С Решение 9348/06.08.2024 г., ВАС по адм. дело 5554/2024 отменя Решение 2650/01.04.2024 г. на Административен съд Бургас и вместо него постановява отмяна на решение от 17.08.2023 г. на РУО на ОПОК за определена на финансова корекция на ВиК Бургас като приема, че при твърдяното от органа нарушение на чл. 64, ал.1, т.2 във вр. чл. 112, ал.1 ЗОП, определената квалификация на нередността по т. 16, б. а от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности не съответства нито на фактическите установявания, нито на правното основание, вписаното в административния акт. Уточнявана се, че описаното от органа нарушение на правилата на ЗОП се отнася към друг етап от процедурата за възлагане на обществена поръчка, който е различен от този, за който се отнася сочената нередност. Направено е заключение, че в оспореното решение на РУО на ОПОС е посочено правно основание, което не е годно да обоснове наличието на твърдяната нередност. Липсата на годно правно основание лишава съда от възможността да извърши обективна и цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт. На 15.08.2024 г. бенефициерът е уведомен за трети път с писмо с изх. 1-016-0011-2-292 за резултатите от извършения от УО на ОПОС последващ контрол за законосъобразност на поръчката, като е установено нарушение съставляващо нередност по смисъла на чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕФСУ (обн. ДВ, бр. 51/2022), за което предстои определяне на финансова корекция съгласно действащата към момента Наредба за посочване на нередностите (обн. ДВ, бр. 59/2024) и е даден 14-дневен срок на бенефицира да представи писмено възражение и доказателства. На 29.08.2024 г. бенефициерът представя възражение. На 01.10.2024 г. е издадено оспореното пред Административен съд Бургас решение, с което РУО на ОПОС на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ и т. 14, предл. последно от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности (обн. ДВ, бр. 59/2024), определя финансова корекция, в размер на 25% от стойността на засегнатия от нарушенията и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по Договор ЗОП-74/08.10.2021 г. с изпълнител ДЗЗД Консорциум Победа за нарушение на чл. 64, ал.1, т.2 във вр. чл. 112, ал.1, т.2 и чл. 2, ал.1, т.4 ЗОП. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената Заповед РД-773/02.09.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г. При така установените факти, Административен съд Бургас приема от правна страна, че е неоснователно възражението за нищожност на оспорения акт на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като в посочените две влезли в сила съдебно решения не е налице произнасяне по съществено на спора, защото и двете отменят предходните административни актове поради неправилна квалификация на нарушението/нередността, без да се отрича спорното материално право, поради което не е налице пречка да се издаде нов административен акт. Отхвърля като неоснователно и възражението за нищожност на акта като постановен въз основа на приключил сигнал за нередност, по който вече е било издадено отменено от съда решение за определяне на финансова корекция. Прима, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на правилно приложение на материалния закона, първоинстанционният съд приема преди всичко за неоснователно възражението за съществени нарушения на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания като сочи, че същите не са нарушени тъй като правната сигурност изисква сигналът за нередност да бъде приключен с акт с годно правно основание. След това разглежда конкретното нарушение на правилата за възлагане на обществена поръчка и приема, че същото е правилно установено и доказано от административния орган, последният точно и правилно и прилага към установените факти материалния закон като дава правилна правна квалификация както на нарушението, така и нередността. Прави краен извод, че оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба неоснователна, поради което отхвърля последната и осъжда жалбоподателя за разноски. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно. По наведените доводи от касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липса на анализ и изложени мотиви по релевираните доводи е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК съдът е длъжен в мотивите си, освен становищата на страните и фактите по делото да изложи и правните си изводи относно елементите на фактическия състав на приложимата според органа правна норма. Видно от мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил фактите относно елементите на фактическия състав на нередността и е изложил правните си изводи относно тях. Фактът, че не е възприел доводите на жалбоподателя, а тези на административния орган, не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма с излагане на фактически и правни основания. В тази връзка, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като на основание чл. 222, ал. 2, изр. 2 АПК не следва да ги преповтаря. Правилно и обосновано съдът приема за неоснователни всички доводи на настоящия касатор за нищожност за административния акт. Действително предходните две съдебни решения на ВАС не съдържат произнасяне по същество на спора налице ли е нередност по т.14, предл. последно от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, в редакцията ѝ обнародвана в ДВ, бр. 59/2024 г., която очертава нов предметен обхват на тази нередност и включва ли последният нарушението на чл. 64, ал.1, т.2 във вр. чл. 112, ал.1, т.2 и чл. 2, ал.1, т.4 ЗОП при фактическите установявания, направени в процесното решение за определяне на финансова корекция. Силата на пресъдено нещо се формира само по предмета, по който съдът се е произнесъл (Тълкувателно решение 1 от 4.01.2001 г. по т. гр. д. 1/2000 г., ОСГК на ВКС, мотиви към т. 18). Отводът за прeсъдено нещо предпоставя тъждество на предмета и за да е налице, е необходимо изцяло пълно припокриване между правото, вече със сила на прeсъдено нещо по първото дело и правото - предмет на разглеждане на второто дело, с оглед белезите, които го индивидуализират - правопораждащ факт, съдържание, основание, субекти и времето, за което се претендира. При съобразяване на изложеното следва извод, че в случаите, когато с влязло в сила съдебно решение бъде отменен оспорваният административен акт на основание по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК, заради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на съответната форма, включително непосочване на фактическите и относимите правни основания за издаването му, неизясняване на всички правнозначими факти и без да се отрича спорното материално право, не е налице процесуална пречка за издаване на нов акт, при съобразяване на мотивите на отменителното решение, с оглед на спазване на формата, изясняване на фактите и ангажиране на необходимите доказателства. От изложеното следва, че в правния мир няма съдебно решение, с което да е установена липсата на твърдяното от органа нарушение, съответно нередност, която да е основание за определяне на конкретната финансова корекция. В тази връзка следва да се разгледа и доводът на касатора за неприложимост на Наредбата за посочване на нередности, в редакцията ѝ обнародвана в ДВ, бр. 59/2024. Доводът е неоснователен. Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление е изменена и допълнена с Постановление 248 от 5.07.2024 г. на Министерски съвет обн. в ДВ, бр. 59 от 2024 г. С разпоредбата на § 1 от ПМС 248 от 5.07.2024 г. в наименованието на наредбата думите "Европейски структурни и инвестиционни фондове" се заменят с "Европейските фондове при споделено управление". Съгласно разпоредбата на § 13 от Преходните разпоредби към ПМС 248 от 5.07.2024 г. до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, програмите за европейско териториално сътрудничество, в които Република България участва за периода 2014 - 2020, Обща програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", фонд "Убежище, миграция и интеграция", фонд "Вътрешна сигурност" и Резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит, разпоредбите на наредбата, отменени или изменени с това постановление, запазват своето действие по отношение на изпълнението, управлението и контрола на тези програми, с изключение на § 8 и 11, които се прилагат за производствата по определяне на финансови корекции по тези програми, започнали след влизането в сила на това постановление. Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на Наредбата след влизането в сила на ПМС 248 от 5.07.2024 г., доколкото същият се отнася до законосъобразността на административен акт издаден по програмите за европейско финансиране от програмен период 2014-2020 г., проверката по който е започнала след влизане на § 11 от ПМС 248 от 5.07.2024 г. в сила. Това е така, тъй като с изпращането на ново уведомление за установена нередност на 15.08.2024 г, за която предстои определянето на финансова корекция, административният орган е започнал ново производство. Без значение в случая е, че сигналът за нередност е от 2021 г., тъй като след отмяната на предходните две решения по съдебен ред, административният орган има възможност да направи нова оценка за наличието на нередност. Установената нередност представлява фактическото основание за определяне на финансова корекция, което чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ визира. С акта по последно посочената разпоредба, органът установява наличието на нередност, за която се дължи определяне на финансова корекция. Но така установеното основание - наличието на нередност, има само установително действие, не и само по себе си разпоредително, тъй като без определен (определяем) размер на финансовата корекция не може да възникне задължение за нея. В тази си част решението има характера на писмена оценка по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (чл. 14, ал. 3). Следователно новото производство по определяне на финансова корекция протича от 15.08.2024 г. до 01.10.2024 г., т.е. след влизане на § 11 от ПМС 248 от 5.07.2024 г. в сила. С оглед посоченото, не е налице основание за прогласяване нищожността на прпоцесното решение от 01.10.2024 г. на РУО на ОПОС поради влязли в сила съдебни решения, тъй като сочената нередност има различно съдържание от тези, които са били основание за определяне на финансовата корекция по административните актове от 23.11.2021 г и 17.08.2023 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице нарушения на основани принципи на правото, които да обосноват незаконосъобразност на административния акт. Всички основни начала/принципи на правото и в частност на административния процес дават рамката, в която този процес може да се развие законосъобразно. Принципът не съдържа конкретно правилно за поведение, поради което неговото нарушаване следва да се свърже с конкретна правна норма, която съдържа такова. Общо принципите на правото осигуряват призмата, през която следва да се разбират конкретните разпоредби, съдържащи правилата, регулиращи съответните обществени отношения. В тази връзка правилно първоинстанционният съд прима, че не е налице нарушение на принципа за правна сигурност, тъй като той се отнася както до административния орган, издател на акта, така и до адресата на акта. От гледна точка на органа, принципът се изразява в това, че при установено и доказано нарушение следва да се прецени дали то съставлява нередност, за която се следва финансова корекция (чл. 71, ал. 5 ЗУСЕФСУ), а за адресата на акта се изразява в това, че не може за една и съща нередност да бъде приложена финансова корекция повече от един път (чл.71, ал.4 ЗУСЕФСУ). Разбира се могат да бъдат намери и други конкретни проявления на принципа за правна сигурност, като при прилагането му следва да се осигури баланса при проявлението му към двете страни по правоотношението. В случая не се установява нарушение на сочения принцип, още повече, че касаторът не сочи нарушена конкретна правна норма, която го осигурява. Последното се отнася и до принципа на пропорциноналност. Принципът изисква всяка намеса от страна на институциите спрямо физическите и юридическите лица да бъде разумна, необходима и балансирана спрямо преследваната цел. Необходимо е предписаната мярка да е годна да постигне легитимната цел (да е подходяща). Да е необходима да се избере мярка, която постига преследната цел с най-малко ограничения на правата. Нужен е и баланс между тежестта на мярката и ползата от нейното прилагане. В случая касаторът не сочи, кой от изброените аспекти на принципа е нарушен до степен да обоснове незаконосъобразност на издадения акт. Преследваната цел е осигуряване на правилно и законосъобразно разходване на публичния ресурс, осигурен от Европейските фондове и предприемане на мерки за възстановяване на неправомерно разходвания такъв. Твърди се неправомерно разходвана финансова помощ със средства от Европейските фондове, съответно мярката предвидена в закона за нейното възстановяване е прилагането на финансова корекция. Следователно налице е легитимна цел и за нейното постигане е приложена подходяща мярка. Мярката е и балансирана, тъй като е избрана такава, която съответства на тежестта на сочената нередност и отчита спецификите на нарушението като едновременно осигурява постигането на целта, без да ограничавана извънредно правата и интересите на адресата. Неправилни обаче са изводите на първоинстанционния съд за правилното приложение на материалния закон относно доказаното нарушение и установена нередност. Сочи се нарушение на чл. 64, ал.1, т.2 във вр. чл. 112, ал.1, т.2 вр. чл. 2, ал.1, т.4 ЗОП. В правото словосъчетанието "във връзка" изразява свързаността между правните последици от първата сочена норма и хипотезата и диспозицията на втората. Това значи, че чрез осъществяването на хипотезата и диспозицията (правните последици) на първата правна норма се стига и до осъществяване хипотезата и диспозицията на втората и следваща правна норма. Съгласно чл. 64, ал.1, т.2 ЗОП За доказване на техническите и професионалните способности на кандидатите или участниците се представят един или няколко от следните документи, във връзка с поставените изисквания: т 2. списък на доставките или услугите, които са идентични или сходни с предмета на обществената поръчка, с посочване на стойностите, датите и получателите, заедно с документи, които доказват извършената доставка или услуга. Съгласно чл. 112, ал.1, т.2 ЗОП Възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при подписване на договора определеният изпълнител: т.2 представи документи по чл. 58, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и документи за съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива. А съгласно чл. 2, ал.1, т. 4 ЗОП обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: т. 4. публичност и прозрачност. Следователно основното нарушение е това по чл. 64, ал.1, т.2 ЗОП и изисква за доказване на съответствие с поставено изискване за подбор да се представи списък на доставките или услугите, които са идентични или сходни с предмета на обществената поръчка, с посочване на стойностите, датите и получателите, заедно с документи, които доказват извършената доставка или услуга. Превръзката с чл. 112, ал.1, т.2 ЗОП изисква да не се сключи договор, когато не е представен такъв списък. Сключването на договор без наличието на такъв списък би представлявало нарушение и на принципа на публичност и прозрачност при възлагането на обществени поръчки прогласен в чл. 2, ал.1, т.4 ЗОП. От събраните по делото доказателства, а и от самите фактически установявания на административния орган се установява, че към офертата на участника избран за изпълнител е представен списък, който съдържа данни и информация, доказващи съответствието му с поставеното изискване за подбор, включително необходите приложения. Обстоятелството, че едно от приложенията към списъка по преценка на административния орган внася съмнение относно изпълнението на изискването за подбор не обоснова нарушение чл. 64, ал.1, т.2 във вр. чл. 112, ал.1, т.2 вр. чл. 2, ал.1, т.4 ЗОП. Списък и приложения към него е представен към момента на сключване на договора, те установят съответствие на участникът с поставеното изискване за подбор, поради което не е налице соченото от административния орган нарушение на правилата за възлагане на обществена поръчка. След като възложителят не е допуснал соченото от органа нарушение, то липсва елемент от фактическия състав на нередността, поради което е безпредметна преценката правилна ли е нейната правна квалификация и определена финансова корекция. Неправилността на решението по отношение предмета на спора влече неправилност и в частта за разноските, поради което решението следва да бъде отменено и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати в полза на МОСВ разноски за юрисконсултско възнаграждение. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената от касатора претенция за разноски за двете инстанции, на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде осъдено Министерство на околната среда и водите юридическото лице, в чиято административна структура е органът, издал оспорения административен акт, да заплати в полза на ВиК - Бургас, сторените от него разноски за държавни такси в общ размер от 3 400 лв. Претендират се и разноски за възнаграждение за адвокат в размер пред първа инстанция 81 141,86 с ДДС и пред касационната инстанция в размер от 81 141,86 лева с ДСС с представени доказателства за реалното им извършване. Ответникът по касация е направил обосновано възражение за прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат, което съдът преценява като основателно. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл. 144 АПК и с оглед направеното възражение за прекомерност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв, следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Следователно законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение то трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната наредба минимум. По последния критерий е налице произнасяне на СЕС Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАдвС (България), би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното производство. Доколкото производството по делото е пряко свързано с предходни съдебни производства между същите страни, поради което страните имат изначално знание за основаните фактически и правни положения, а новостта е изразява само в преценката за приложимостта на Наредбата за посочване на нередностите в редакцията ѝ от ДВ, бр. 59/2024 г. към соченото нарушение, както и наличието на значителна и константна съдебна практика съдът преценява, че обемът на извършена адвокатска работа не обосновава възнаграждение за две инстанции в общ размер от 162 283,72 лв. С оглед вида на правния спор, съществуващия материален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото съдът счита, че възнаграждението за адвокатска работа за две инстанции следва да бъде определено общо на 60 000 лв. с ДДС. С оглед посоченото Министерство на околната среда и водите, като юридическо лице, към чиято структура се числи административният орган - издател на оспорения акт следва да бъде осъдено да плати в полза на ВиК Бургас разноски по делото за две инстанции в общ размер от 63 400 лв., представляващи държавната такса и възнаграждение за адвокат общо за цялото съдебно производство. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение