Решение № 11307 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10407/2018 г.

Решение № 11307 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10407/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Божинов, действащ като едноличен търговец "ЛАМ 90 – И. Божинов", седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. "Г. Бързишки" № 16, вх. "Д", ап. 85 срещу Решение № 279 от 13.07.2018 г. на Административен съд, гр. Враца, постановено по административно дело № 232/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу Решение № 1795 р-5868 от 13.03.2018 г. на началника на Районно управление, гр. Враца, с което му е отказано издаването на разрешение за транспортиране на взривни вещества от гр. Монтана до кариера "Бриша", землището на с. Върбица, Община Враца.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - едноличен търговец "ЛАМ 90 – И. Божинов", счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че съдът е отхвърлил жалбата на основания, различни от посочените от органа. Приел е наличието на кариера "Бриша" в землището на с. Върбица, но неправилно е приел, че непритежава разрешение за производство, търговия, придобиване и/или съхранение на взривни вещества. Съдът е допълнил мотивите на органа, тъй като той не сочи това обстоятелство като основание за отказа. Сочи, че в административната преписка е налично Разрешение № 133 от 18.07.2013 г. за употреба на взривни вещества за граждански цели със срок 18.07.2018 г., а в съдебно заседание е представил Разрешение от 17.11.2015 г. за съхранение на взривни вещества със срок 16.11.2020 г.

Счита, че е представил всички изискуеми от чл. 101 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) документи, поради което отговаря на изискванията на чл. 99 от същия.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените за двете инстанция разноски. Касаторът се представлява от адв. С. Генова, Адвокатска колегия, гр. Враца.

1. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление, гр. Враца, не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон като съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, макар мотивите на съда за ирелевантността на крайната точка на транспортирането да са неправилни.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 25.01.2018 г. И. Божинов, действащ като едноличен търговец с фирма "ЛАМ 90 – И. Божинов", подава до началника на Районно управление, гр. Враца, заявление за издаване на разрешително за транспорт на взривни материали – 250 000 бр. електрически детонатори, 300 бр. капсул детонатор № 8 и 1 000 м. огнепроводен филтър, от гр. Монтана до кариера "Бриша", с. Връбница, получени въз основа на договор за възлагане от 17.05.2017 г. с "Булкем" АД.

1. На 31.01.2018 г. едноличният търговец представя на началника на районното управление договор за наем от 23.01.2018 г. с "кметство с. Връбница представляван от Х. Христов" за отдаване под наем за срок от 30 дни на кариера "Бриша".

1. На 05.02.2018 г. началникът на Общинска служба по земеделие, гр. Враца, уведомява началника на районното управление, в резултат на негово запитване, че кариера "Бриша" няма в землището на с. Връбница.

1. На 07.02.2018 г. началникът на Районно управление, гр. Враца, уведомява едноличния търговец, че към заявлението си не е представил искани документи – конкретно посочени, като му е предоставил 30-дневен срок за представянето им.

1. На 14.02.2018 г. и на 16.02.2018 г. едноличният търговец представя доказателства, в т. ч. и разрешение за съхранение на бракувани средства за взривяване на територията на гр. Монтана – неприложено в административната преписка, представена по делото.

1. На 12.03.2018 г. кметът на с. Връбница уведомява началника на районното управление – в отговор на негово запитване, че обект "кариера "Бриша" е частна общинска собственост, № 000021 и № 000023, осма категория, поради което той няма право да сключи договор с търговеца и договорът е невалиден.

1. На 12.03.2018 г. кметът на Община Враца уведомява началника на районното управление, че кариера "Бриша" няма в землището на с. Връбница.

1. На 27.02.2018 г. началникът на районното управление уведомява едноличния търговец за започването на производство за издаване на отказ на основание чл. 102, ал. 4 ЗОБВВПИ.

1. На 13.03.2018 г., с Решение № 1795 р-5868, началникът на Районно управление, гр. Враца, на основание чл. 102, ал. 4 ЗОБВВПИ отказва на едноличен търговец "ЛАМ 90 – И. Божинов" издаването на разрешение за транспортиране на взривни вещества, тъй като в землището на с. Връбница няма регистриран имот с начин на трайно ползване "кариера "Бриша".

1. В хода на съдебното производство едноличният търговец представя доказателства във връзка с разрешаването и извършването на специални взривни дейности, както и във връзка с местонахождението на кариера "Бриша".

1. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза, която установява, че в землището на с. Върбица има местност "Бриша", в която имоти № 000021 и № 000023 са бивша кариера, използвана за добиване на камъни, но към настоящия момент имотите нямат начин на трайно ползване – кариера, а са друга неземеделска земя.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, но не по изложените в акта основания.

Съдът приема, че едноличният търговец няма разрешение за производство, търговия, придобиване и/или съхранение на взривните вещества, за чието транспортиране е поискал разрешение. Приложените по делото разрешения са издадени преди на едноличния търговец да бъде възложено с договор унищожаването на процесните взривни вещества, а освен това те визират други взривни вещества. Съдът приема, с оглед на чл. 21, ал. 3, чл. 39, ал. 2 и чл. 69, ал. 3 ЗОБВВПИ, че след като поисканото разрешение касае взривни вещества, за които търговецът няма издадено някое от тези разрешения, то отказът на органа е законосъобразен. Задължение на органа и на съда е да провери спазени ли са законовите изисквания и след като те не са налице и процесните взривни вещества не попадат в изключенията по чл. 99, ал. 5 и 6 ЗОБВВПИ, отказът на органа е правилен.

Съдът не споделя мотивите на органа за отказ, тъй като счита, че органът е длъжен да провери посочената от заявителя начална и крайна точка на транспортирането само с оглед на преценката на териториалната му компетентност, поради което е без значение дали посочената като крайна точка кариера съществува или не, защото законът не поставя изискване към същата като не посочва какъв обект следва да бъде.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради наличие и на трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 2 и 1 АПК съдът не следва да се произнася по него.

Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон ще бъдат разгледани едновременно.

Основният довод на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение е за отхвърляне на жалбата по мотиви, които не са предмет на оспорения административен акт. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът действително е приел, че мотивите на органа "не се споделят" от него, но е приел наличието на други, непосочени от органа основания, за отказ от издаване на исканото разрешение. Това налага касационният съд да посочи следното досежно правомощията на съда по проверка на законосъобразността на оспорен индивидуален административен акт, какъвто безспорно е оспореното решение на началника на районното управление:

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК при проверката за законосъобразност на индивидуален административен акт съдът не се ограничава от основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Но когато извършва тази проверка съдът не може да излиза извън сочените от органа фактически и правни основания, защото той трябва да провери точно тях. Соченото от органа правно основание показва целта, с която органът е упражнил правомощието си, т. е. предоставената му от държавата власт. Ако фактите, установени по делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма, органът не може да постигне исканата от цел. А сочените от органа фактически основания са това, което поставя в действие, което му дава основание да упражни компетентността си, т. е. властта си, като издаде съответния акт.

Тогава, когато сочените от органа фактически основания не съответстват на визираните в хипотезата на сочената правна норма юридически факти актът е незаконосъобразен. След като установи, че сочените в оспорения акт фактически основания не съответстват на визираното в релевантната правна норма съдът следва да го отмени като незаконосъобразен, защото органът е упражнил предоставената му от държавата власт в нарушение на материалния закон. Тогава, когато въпросът, предмет на незаконосъобразния акт не е предоставен на преценката на органа, а законодателят изрично е регламентирал юридическите факти и правните последици от тях, съдът, като отмени незаконосъобразния акт следва да реши делото по същество, т. е. да реши материалноправния въпрос, предмет на незаконосъобразния акт – чл. 173, ал. 1 АПК. Но тогава, когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество с отмяната на акта правомощията на съда се изчерпват и единственото, което следва да направи е да изпрати преписката на органа за ново произнасяне, за да гарантира на адресата на акта правото органът да се произнесе – чл. 173, ал. 2 АПК. В този случай съдът не може когато установи, че фактическите основания, приети от органа, са несъответни на сочените правни основания, да търси в действителност и да приема други фактически основания, които да обосноват правния извод на органа, защото това би значело да действа по целесъобразност - вместо органа да избира факти, които да подвежда към сочената правна норма. Такова правомощие в хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК съдът няма.

Решението на органа по чл. 102, ал. 4 АПК е решение, което по естеството си не позволява решение на въпроса по същество от съда. Това значи, че когато установи несъответствие на сочените фактически основания с визираното в хипотезата на сочената правна норма съдът следва да отмени акта и да го изпрати на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а не вместо него да избира фактически основания.

Видно от оспорения акт органът е посочил като правно основание за издаването му чл. 102, ал. 4 ЗОБВВПИ. Член 102, ал. 4 ЗОБВВПИ регламентира правомощието на началника на районното управление да издаде или да откаже издаването на разрешение за транспортиране на взривни вещества, но тази разпоредба не съдържа правни основания за отказ от издаване на разрешение за транспортиране на взривни вещества. Отделен е въпросът, че чл. 102, ал. 4 повтаря по съдържание чл. 99, ал. 1 ЗОБВВПИ. Друга правна норма органът не е посочил. Това значи, че отказът не съдържа правно основание. Липсата на каквото и да било правно основание за издаването на един индивидуален административен акт е незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, тъй като изискването за правно основание е елемент на изискването за форма. Несъответствието на соченото от органа правно основание с доказателствата по делото е незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, тъй като не са доказани юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма.

Член 99, ал. 1 ЗОБВВПИ изрично регламентира предпоставките, при наличието на които се издава разрешение за транспортиране на взривни вещества и това е лицето да има разрешение за производство, търговия, придобиване и/или съхранение по реда на закона. Следва да бъде изрично посочено, че в случая касаторът е поискал издаване на разрешение за транспортиране, а не за унищожаване. Националният законодател не е дал дефиниция на понятието "транспортиране", но Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия транспонира Директива 2014/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара и надзор на взривните вещества за граждански цели (Директива 2014/28). Съгласно член 2, точка 5 от Директива 2014/28 "транспортиране" е всяко физическо движение на взривни вещества на територията на Съюза, с изключение на движенията в рамките на една и съща площадка.

По делото действително касаторът е представил разрешение за употреба на взривни вещества за граждански цели на територията на страната със срок на действие 18.07.2018 г. Дали това разрешение е валидно, достатъчно и съответно на законовите изисквания органът не е посочил в акта си. Органът не е коментирал и представеното му разрешение за съхранение на "бракувани средства за взривяване". По този начин органът не е отговорил на основния, визиран в чл. 99, ал. 1 ЗОБВВПИ, въпрос – налице ли е изискуемата предпоставка за издаване на разрешение за транспортиране.

Безспорно е, че мястото, което се явява крайна точка на транспортирането, има значение с оглед на допустимостта на дейностите, защото тя е относима към безопасността на извършваната дейност, в т. ч. и безопасността на гражданите и опазването на околната среда. Но крайната точка е въпрос, относим към дейността по унищожаване на взривните вещества, която се регламентира от разрешителното, предпоставка за издаване на разрешителното за транспортиране – разрешителното за придобиване и/или съхранение на взривни вещества. Лишен от правна логика е доводът на органа в първоинстанционното съдебно производство, че с оглед на факта на неустановяване на "територия принадлежаща на крайната точка за транспортиране" към територията на Община Враца той "не се явява компетентен орган с оглед на териториалната принадлежност изискуема по посочената норма" (чл. 101, ал. 1 ЗОБВВПИ). Ако органът е териториално некомпетентен актът му е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган.

Видно от изложеното съдът като установил несъответствие на мотивите на органа с доказателствата по делото не е отменил оспорения акта, а вместо органа е издирил и обосновал фактическо основание за постановяването на отказ от издаване на разрешително. Издаването на разрешение за транспортиране на взривни вещества е въпрос, който поради естеството си не може да бъде решен от съда по същество. Като е сторил това съдът е нарушил разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК. Това прави решението неправилно. Съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от правна страна. Оспореното Решение № 1795 р-5868 е незаконосъобразно и съдът следва да го отмени. Тъй като административното производство е започнало по инициатива на адресата на акта съдът следва да изпрати преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона като на основание чл. 174 АПК определи срок за произнасяне. С оглед на естеството на актът съдът следва да определи срок на органа от един месец за произнасяне.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Враца – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на касатора направените по делото за двете инстанции разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 50, 00 лв. и 25, 00 лв. държавна такса, 100, 00 лв. възнаграждение за вещото лице и 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.04.2018 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 174 АПК Върховният административен съд